Заговорът и убийството на Тодор Александров (1924 г.)

Хронологията на едно престъпление

На 30 август 1924 г. към 22 часа вечерта Тодор Александров и ген. Протогеров потеглят за конгреса на серчани в местността Лопово в Пирин. Придружава ги двама телохранители – Панзо Зафиров и Христо Балвански.

Групата пристига в Горна Джумая към 3 часа през нощта на 31 август и се прехвърля в друга кола, която е изпратена да ги посрещне, но в нея вече има двама куриери, така че остава място само за единия от телохранителите – Панзо Зафиров. Христо Балвански остава в града, което му спасява живота. Към 6 часа сутринта на 31 август вторият автомобил сваля Александров и Протогеров на шосето за Мелник при моста на Горносушицката река.

Там ги чакат войводите Щерю Влахов и Динчо Вретенаров с още двама души –Динчо Сугарски и Динчо Балкански. Двамата са четници на Алеко Василев и куриери на делегатите на Серския окръжен конгрес.

Групата продължава в Пирин на коне, като спира за кратка почивка в село Горна Сушица. Към 11 часа тръгват отново през планината, към 14 часа спират и обядват, а към 15 часа  намират малка долина, наричана Двете реки. Спират, за да починат и конете им.

Докато разговаря с Протогеров, Тодор Александров е застрелян в гръб от Влахов и Вретенаров, а куриерът Динчо Балкански убива и телохранителя му Панзо Зафиров.

Ген. Александър Протогеров остава невредим, което по-късно предизвиква подозрения за негово участие в заговора. Труповете са заровени набързо.   

Убийството слага начало на поредния разкол в македонското освободително движение и води до практическо ликвидиране на по-голямата част от дейците на така наречената левица.            

Ген. Протогеров прави опит да организира погребение и на 3 септември от София са повикани с телеграма секретарят на Александров – Иван Михайлов, зет му – Михаил Монев и още няколко приближени. Така, три дни след убийството им, Александров и телохранителят му са погребани до параклиса „Свети Илия“ в планината над Сугарево.           

На погребението присъстват още Алеко Василев и подполк. Георги Атанасов.

Присъстващият на погребението негов секретар Иван Михайлов подозира двамата за организатори на убийството. Затова веднага планира ответен удар и на 14 септември двамата - Алеко Василев и подполк. Георги Атанасов са ликвидирани като подстрекателите, както и редица представители на левицата при така наречените Горноджумайски събития.

Ден по-късно са убити и извършителите на убийството Щерьо Влахов  и Динчо Вретенаров.

Убийствата в областта продължават три месеца.

Съществуват няколко версии за убийството на Тодор Александров, които се опитват да обяснят всички събития, свързани с този акт.

Според показанията на Динчо Сугарски организатори на убийството на Тодор Александров са Александър Протогеров, Атанас Джолев, Перо Шанданов и Щерю Влахов заради възникналата лична вражда между тях.

Щерю Влахов и Динчо Вретенаров изпращат писмо на Серския конгрес, в което заявяват: „Убихме Тодор, понеже той искаше нас да убие, както уби нашите достойни другари Стефо, Сърцето и др. Готови сме да се явим пред един конгрес да отговаряме“.

Има ли връзка убийството с реакцията на правителството на проф. Александър Цанков след публикуването на Майския манифест

Съществуват няколко непреки факта:

• Майският манифест предизвиква смут в правителството на Цанков, което обвинява ВМРО в „болшевизъм“ и „предателство“.
• Западните държави виждат в този манифест опит за засилване на комунистическите позиции на Балканите и се дистанцират от подкрепа на македонското революционно движение.
• Новата линията на правителството на проф. Цанков към подобряване на българо-югославските отношения;
• Няма преки и косвени доказателства за участие на правителството в убийството на Т Александров.

Правят впечатления и писмата на проф. Александър Цанков до външния министър Христо Калфов, който по това време ръководи българската делегация на годишната асамблея на ОН в Женева, за „македонските убийства“ в рамките на ВМОРО.

Александър Цанков в спомените си заключава, че убийството е резултат от вътрешните борби във ВМРО.

В подкрепа на вер­сията за ролята на правителството на проф. Ал. Цанков през последните години стана известно и изказването на ген. Иван Вълков, че зад убийство­то на Т. Александров стои Военният съюз, тясно свързан с правителството.

Има ли връзка убийството с непреодолимите противоречия между Тодор Александров и ген. Александър Протогеров

Публична тайна е, че между Тодор Александров, ген. Протогеров, Алеко Василев-пашата и подполк. Георги Атанасов съществува несъгласие по редица организационни въпроси.

Потвърден факт е, че Тодор Александров е в лична вражда с Алеко Василев-пашата и подполк. Георги Атанасов, като подготвя на предстоящия конгрес да бъда официализирано бъдещото им изключване от организацията.

Двамата са запознати с тези му намерения, а също така и че мнозинството делегати са на страната на Александров, което вероятно ги е провокирало да го отстранят.

Дали убийството на Тодор Александров е организирано от агенти на Коминтерна и на НКВД в Москва

Има сериозни основания да се предполага, че убийството е организирано от агенти на Коминтерна и на НКВД в СССР.

Фактите показват, че Комунистическият интернационал, съвместно с Българската комунистическа партия (БКП), са дискредитирали Т. Александров с публикува­нето на Майския манифест във в. „Балканска федерация“ и в. „Илинден“.

Всичко това е направено в името на господстващата доктрина за осъществяване на световната социалистическа рево­люция.

След като не успяват в тази насока, те започват да се стремят не към физическото му ликвидиране, а към политическото му дискредитиране, както в средите на македонското движение, така и пред българското правителст­во и пред подкрепящите го в чужбина политически и държавни дейци.

Тази теза се подкрепя с документация и литература, представяща ген. Ал. Прото­геров, Петър Чаулев, Алеко Василев, подполк. Георги Атанасов, Георги Занков и Арсени Йовков като представители на оформяща се левица в маке­донското революционно и легално движение. Присъствието на посочените дейци в една група просто буди редица недоумения и въпроси при едно за­дълбочено проучване на дейността на всеки един от тях. 

Съществува и друга следа, водеща към зловещата ръка на III интернационал, лансирана веднага след убийството в книгата „Заговорът против Тодор Александров”.

В наскоро публикуван документ – „Оперативната сводка за положението в България“ от 9 септември 1924 г., се вижда, че е взето решение за отстраняването на Т. Александров след убийството на Д. Хаджидимов, тъй като все още публично не е било известно че той вече е убит на 31 август 1924 г.

Затова Петър Искров пише: „По повод убийството на Д. Х. Димов некои другари (двама) се изказаха, че требва и ние да убием Т. Александров (това беше на 15 септември и още не се знаеше, че Т. Александров бе убит на 31 август)“.

Убийството на ген. Александър Протогеров

Сред привържениците на Тодор Александров остава съмнението, че ген. Александър Протогеров е съпричастен до някаква степен в осъществяването на престъплението.

На 7 юли 1928 г. по нареждане на Иван Михайлов ген. Протогеров е разстрелян в центъра на София.

Седмият общ редовен конгрес на ВМРО, открит на 21 юли 1928 г. в с. Крупник, Горноджумайско, излиза с резолюция по смъртното наказание на ген. Ал. Протогеров, с което се одобрява взетото от Ив. Михайлов решение.   

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.