Проблемите в българския туризъм са резултат от дълбоката концептуална и управленска криза. Има данни, че едва 20% от завършващите туризъм като висше образование са заети в сектора, докато в същото време браншът изпитва изключителен глад за кадри. Става въпрос за хора със средно образование - сервитьори, камериерки, готвачи и хора с няколко чужди езика. Повече от 25 години българският туризъм се развива като нискобюджетен отрасъл със силна асиметрия в сезонното предлагане и краткосрочни трудови договори, които не могат да привлекат висококвалифицирани специалисти, защото те търсят сигурност и постоянни доходи. През 2016 г. масово договорите, които се предлагат в сектор „Туризъм“, са с продължителност 61 дни. Просто няма специалист в България, който би се задържал на съответната позиция само 2 месеца. Същите тези хора работят прекрасно навсякъде по света, а у нас това не се получава.

Искам да ви кажа, че ние сме една от най-образованите нации в туризма. Нашите специалисти работят в най-добрите хотели на сушата и круизни кораби в морето. Подготовката на кадри в туризма според мен е на много високо ниво и това се отнася както до професионалните колежи и гимназии, така и до университетите. Не бива да забравяме и младите българи, които учат тази специалност в едни от най-престижните висши учебни заведения в Европа и въобще по света.

По отношение на подготовката на кадри можем да изискваме единствено повишаването на квалификацията от гледна точка на новите технологии. Това може да се случи чрез създаването на колекторни центрове в училищата по туризъм, които, от една страна, да бъдат шоурум за новите технологии на фирмите вносители и продавачи на такова имущество, и от друга страна, на тях могат да се обучават нови кадри и да се преквалифицират хора, работещи отдавна в бранша.

Добрите професионалисти могат да получават добри заплати в бранша, независимо от това дали работят в сферата на хотелиерството, ресторантьорството или на туроператорската дейност. Един от големите проблеми в бранша обаче е, че в България нямаме антидъмпингово законодателство и благодарение на това непрекъснато се роят туроператорски фирми и туристически агенции. По отношение на хотелиерството и ресторантьорството е налице концептуална криза, която е свързана с грубата намеса на държавата в категоризирането. В същото време има и отказ на държавата да въведе единна система за туристическа информация. Създава се възможност който желае, да нарушава законодателството, да не плаща данъци, да не плаща заплати, да използва средства, които не са генерирани от туризъм в своята дейност, така че да прави дъмпинг на цените, и това се случва абсолютно безнаказано. От тази гледна точка сме довели инвеститорите в туризма до катастрофално състояние. Липсва всякакъв интерес за инвестиции, а оттам намаляват и перспективите за развитие на младите хора в този сектор в България.

Първата крачка, за да се преодолее кризата в туризма, е да се разбере същността на проблема. Дисбалансът между бизнеса, образованието и държавата ще ескалира още този летен сезон. Поради това, че имаме една преса от туристи, които очакваме да дойдат към страната. Ще видим тапа на входа на Слънчев бряг, многокилометрови опашки и невъзможност на хората да се доберат до летище Сарафово, за да вземат самолет и да се върнат обратно по домовете си. Ще наблюдаваме безпрецедентен овърбукинг от гледна точка на това, че ще имаме хотели, които са предоговорили значително своите бази, особено в периода от 25 юли до 15 август. Ще имаме много случаи на неработеща система.

Все още не сме ударили дъното, но вървим натам. Краткият сезон с неговата ниска бюджетност и невъзможността да се генерират средства, за да може да се възстановяват инвестициите в туризма, ще доведе до задълбочаване на кризата. Всяка мярка, която води до ограничаването на кризата, е добре дошла.

Сподели във Facebook