Петър ГАЛЕВ

Забелязвате ли как напоследък сякаш историята започна да се движи на бързи обороти? До вчера обсъждахме надълго и нашироко страховете си от сирийските бежанци, а днес сме изправени пред възможността към нас да се обърнат за помощ българи, а и представители на други националности от размирните украински територии.

И тях ли ще посрещнем с уплаха и нежелание? На какво отгоре – че са ни пълни и препълни селата и че нито педя земя не стои запустяла ли? Не е ли по-добре, вместо да ни сграбчват суеверни страхове, да изработим стратегия за привличане на хора в България, които имат желание да работят и да отглеждат и възпитават децата си у нас?

Засега не можем да им предложим особени екстри, но имаме мир, финансова стабилност и природни дадености в изобилие. И точно както е в Англия например, сред кореняците няма особени ентусиасти да развиват малки земеделски и животновъдни стопанства, нито да работят на полето и във фермата. Така че при добре изпипано законодателство спокойно можем да приемем няколкостотин хиляди души, с които ни свързват много нишки в историята, религията и езика.

Това би оживило стотици малки селища, ще се отрази положително на страната ни, както кръвопреливането подпомага на изнемощял болен. Е, няма терапия без странични ефекти, но те могат да бъдат минимизирани, ако държавата функционира адекватно и се занимава със сериозни проблеми вместо с махленски свади. Крайно време е да гледаме на потенциалната имиграция като на нещо нормално. А когато има вероятност тук да се заселят сродни като култура и бит хора, този процес трябва да бъде подпомаган.

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 91