Да паднеш от Олимп

Главният секретар на външното министерство „изгоря“ заради хулиганско преминаване на служебния му автомобил през озеленени трамвайни релси. Е, има възмездие, ще си кажат мнозина. Защото у нас от много, много години да си голям началник е равносилно на пълен имунитет срещу такива „дреболии“ като превишена скорост, влизане и паркиране на забранени места и какво ли още не. Ама тези наказания за големците ни са случайни, кампанийни и само ако случаят се разчуе чрез медиите. Много сме далече от ситуацията, в която висши шефове по убеждение се въздържат от каквито и да е действия, които могат да се тълкуват като злоупотреба с обществено положение или поведение на привилегирован. Напротив, тук за какво да си големец, ако не покажеш, че за теб разни досадни подробности в общественото устройство не важат? Не че по света не се случва публични персони да прегазят правилата. Но там изобщо не чакат някой да ги изгони, а сами си подават оставката и по въпроса няма дискусии. Сигурен съм, че уволненият Стоян Тодоров иначе е сериозен човек и сигурно добър професионалист. Но самият факт, че си е позволил да направи нещо, което от месеци се обсъжда и осъжда публично, говори за дълбочината на психологическия проблем да си на висок пост тук. Усещането за друга категория човек, за някаква докоснатост свише, е сред причините толкова години да зацикляме в корупционно-шуробаджанашки спирали. Лошото е, че и голяма част от сънародниците ни приемат за даденост, за нормално и дори необходимо избраниците им да бъдат „по така“… Ама не в способностите и усилията, а в началническия ореол.