Храмът в нас

Петър ГАЛЕВ

Събитията около избора на новия български патриарх Неофит дават повод за оптимизъм, че църквата ни започва да се променя в положителна посока. На първо място църковно-народният събор опроверга с решението си всички опасения, че ще направи избор по корпоративни, икономически и всякакви други чужди на православието интереси.

Истината е, че огромното мнозинство от българите припознаваше точно Русенския митрополит за свой бъдещ патриарх. В словото, с което дядо Неофит беше приветстван от Сливенския митрополит Йоаникий, се чу загриженост за духовните, но и за социалните проблеми на хората, а в следващите дни и самият патриарх показа, че е отворен за диалог по много обществени въпроси.

Духовниците направиха първите стъпки към човешки контакт с миряните, показаха, че могат да говорят така, че да ги разбират. Но дългоочакваната промяна в църквата няма как да стане без участието на всеки от нас. Надявам се, че идва времето, когато ще ходим в храмовете не само да палим свещ на най-големите празници и „да ни поръсят” за здраве.

Църквата наистина може да направи много за промяна в обществото ни, но трябва да спрем да я възприемаме като място, в което молим Бога за нещо, ако сме в беда, а през останалото време не се и сещаме за християнските принципи.

Днес очакваме от свещениците да изоставят разправиите за имоти и санове и да проявяват реална съпричастност и грижа към бедните и слабите. Но да не забравяме и собствената си роля в милосърдието. И най-важното – духовното възпитание на децата ни започва от семейството, след това идва храмът.

 

Сподели във Facebook