Има ли оправия с циганите

Въпросът е малко като с глобалното затопляне. Някои го признават, други го отричат, но когато ни връхлети страшната жега, всички викат „олеле“. Бързи решения няма, но ако властта не предприеме реални действия, конфликтът в Асеновград ще ни се види като невинна игра на стражари и апаши. Не си представяйте обаче някакви групови ограничителни и/или репресивни действия по етнически признак. Това вече е пробвано неколкократно в световната история и винаги е завършвало катастрофално за всички участници. Какво е реалното? На първо място бързи и строги санкции дори при минимални наглед нарушения на закона. Напр. в града е забранено да се движат каруци. Но каруци масово си има и нищо не се случва. Така от една страна нарушителите се окуражават, че нещата са само „на книга“, а спазващите закона се чувстват измамени и унизени. Каруците са само една сламка в купата с проблеми. Всеки може да посочи десетки: от незаконно хаотично застрояване, през нерегламентирани сметища, пътуване без билет в транспорта и т.н. Не е лесно съответните органи да реагират на масови нарушения. Но със сигурност е по-лесно и евтино, отколкото след това да се окупират цели населени места от жандармерия, за да не се избият помежду си граждани. Друга важна стъпка е цялостна ревизия на ТЕЛК-овите решения, защото от фалшиви инвалидни пенсии се издържат без работа цели фамилии, при това не само роми. Детските помощи трябва неотменно да се обвържат със съответен стандарт за отглеждане и образование на децата. И по възможност да не се дават в кеш, а по друг начин, така че да не могат да се използват за пиене и чалга. Идеята за връщане на Строителните войски за младежи, които на 18 г. не учат и не работят, никак не е лоша. Там хиляди момчета придобиваха елементарни хигиенни и трудови навици, а и някаква професия. Това е пътят. Той е труден и бавен. Но с въстания, идеи за концлагери и масово изселване няма да стане.

 

Сподели във Facebook