Закъсняла тревога за грамотността

Преди известно време семейният съвет ме критикува остро заради опита ми да иронизирам един отруден продавач на плодове с надпис „кайсий“ на сергията. Той така и не разбра за какво му говоря, оплака се, че слабо му върви търговията, а след това домашните ми ме направиха на нищо, че е много лесно на такъв човек да търсиш кусури. Припомних си случката по повод писмото на университетски професори, че масово се сблъскват с неграмотни студенти. Драги преподаватели, нима не виждате, че това е един тънък косъм от дебелия проблем? Драмата най-добре се вижда в публикациите в социалните мрежи, включително и на добре познати и уважавани хора. Но и това не е най-страшното. Чели ли сте скоро официални съдебни актове – решения, присъди, постановления, обвинителни актове? Получавали ли сте прессъобщения от държавни институции? А писма от големите доставчици на услуги? Или рекламни текстове от PR агенции? Не? Затова не знаете какво се казва неграмотност. При това под нея понякога стоят подписи на много престижни персони, стоящи високо в различни йерархии. Ще кажете, че те само подписват, а други са написали куците текстове. Дори да е така, това означава, че на най-високо равнище езикът не означава нищо, не ги интересува как е написано това, което постановяват или ни съобщават. Просто не им е тема. Затова и служителите надолу нямат езикови притеснения. Ако ще се въвежда тест по български при завършването на висше образование, нека първо да има такъв при постъпването на всяка служба, издържана с обществени пари. Така за всички ще е ясно, че България държи на езика си и не е важно просто да минеш как да е матурата в училище чрез налучкване и преписване.