.jpg)
Адаптогените – ефективно средство срещу стреса
Човешкият организъм е една изключително сложна система, състояща се от 100 трилиона клетки, която постоянно е изложена на въздействието на околната среда. Редица фактори в тази среда (химични, физични, биологични) упражняват негативно влияние върху него, нарушавайки хомеостазата – състоянието му на равновесие. Концепцията за хомеостазата за първи път е изказана в края на XIX век от френския лекар Клод Бернар – основоположник на ендокринологията. Неговата формулировка „Постоянството на вътрешната среда е залог за свободен и независим живот” е актуална и в наши дни.
Терминът „хомеостаза” е въведен в началото на XX век от американския физиолог Уолтър Кенън. Ответните реакции на организма, стремящ се да възстанови нормалните параметри на хомеостазата, са известни под сумарното наименование стрес. Уолтър Кенън изключително оригинално определил ролята на стреса за човешкия организъм с думите „бий и бягай”. Това състояние на организма се е формирало у нашите далечни предци, живеещи в постоянна опасност и сред безброй хищници. Именно стресът им е помагал да мобилизират целия ресурс на тялото си, за да оцелеят.
Класическите основи на теорията за стреса беше разработена в средата на XX век
от канадския ендокринолог от унгарски произход Ханс Селие.
В самия край на миналия век американският професор от Рокфелеровия университет в САЩ Брюс Макивен предложи нова концепция за стреса, според която не е толкова опасен силният стрес, а продължителното въздействие на по-слаби стресиращи фактори. При стрес в кръвта нахлуват редица хормони, най-важните от които са адреналин и кортизол. Докато адреналинът води до учестено дишане, сърцебиене, повишаване на кръвното налягане и подобряване на кръвоснабдяването на белите дробове, мозъка и мускулите, то кортизолът активизира освобождаването на глюкоза от черния дроб – основния източник на енергия. Иначе казано, човешкият организъм е приведен в състояние на готовност за стълкновение или... бягство. Според американския професор Брюс Макивен
стресовите хормони не се изтощават, както се смяташе доскоро, а се акумулират в организма,
увреждайки систематично и необратимо неговите органи. Интересен щрих в съвременната концепция за стреса е, че в това състояние в човешкото тяло се отделя веществото окситоцин, известно като хормон на любовта. Именно окситоцинът заставя човека, намиращ се в стресова ситуация, да търси утеха и поддръжка у хората около него. Известно е, че нещастията и трудностите са изключително важен фактор за възникване на дълбоки чувства на симпатия и привързаност между хората, в т.ч. и между напълно непознати.
Хилядолетният опит на човека, придобит в постоянния му контакт с природата, му помогнал да открие редица средства, които са в състояние бързо да възстановят хомеостазата, предотвратявайки негативните въздействия на стреса върху организма.
Тези средства са известни под общото наименование адаптогени.
Терминът е съчетание от латинските думи adapto – приспособявам, и geneo – пораждам. В основната си част адаптогените са от растителен произход, въпреки че са известни и такива от животински, а в наши дни – и синтетични. Активно начало в тях са вещества с напълно различна химическа природа – полизахариди, гликозиди, гликопептиди, флавоноиди и т.н.
Въздействието на адаптогените е многостранно – тонизиране на дейността на централната нервна система, нормализиране на функциите на жлезите с вътрешна секреция, подобряване на микроциркулацията на мозъчните съдове и антирадикаловата защита, предотвратяване на хипоксията (недостига на кислород), анаболен ефект, контролиране на процесите на изразходване и освобождаване на енергия в клетки като мозъчните, мускулните, бъбречните и тези на черния дроб и т.н.
Най-известните растителни адаптогени са женшенът, елеутерококът, китайският лимонник, розовата радиола и левзеята.
Женшенът (Panax) е растение от семейство Бръшлянови (Araliaceae), което е познато в страните на Изтока (главно Китай) повече от пет хилядолетия. Използваема част са неговите корени, в които полезните съставки се натрупват и концентрират в продължение на 5-6 години от вегетацията му. Женшенът има множество благотворни въздействия върху човешкия организъм – понижаване на съдържанието на глюкоза в кръвта и стимулиране на синтеза на резервния полизахарид гликоген, насочване на организма към използване на мастните киселини като източник на енергия за сметка на разпадането на гликогена, подобряване на имунната защита и еректилната функция на мъжете, повишаване на нивото на тестостерона и броя на сперматозоидите (затова женшенът е известен още като „мъжки” корен), оптимизиране на обмяната на веществата и функциите на ендокринната система и т.н.
Елеутерококът, или сибирският женшен (Eleuterococcus senticosus) също принадлежи към семейство Бръшлянови. Представлява бодлив храст, достигащ 4 м височина. Среща се в Китай, Япония, Корея и Русия. В корените му са открити почти всички биологично активни вещества, съдържащи се в тези на женшена. Растението има способността да повишава издръжливостта и работоспособността, да подобрява умствената способност, да стимулира дейността на централната нервна система, да понижава нивото на холестерола в кръвния ток и пр. Китайският лимонник (Schizandrae chinesis) е листопадна лиана, достигаща до 15 м дължина. Расте в Китай, Япония и Корея. Наименованието му е свързано със силния аромат на лимон, който излъчва. Използваема част са плодовете и семената на растението. В плодовете на китайския лимонник, обагрени в червено от съдържащите се в тях антоциани, са открити лигнани, редица органични киселини (лимонена, ябълчна, винена), въглехидрати, етерично масло, минерали (калций, желязо, манган) и т.н. Най-важна съставка на китайския лимонник са съдържащите се в него десет лигнана (важен клас фенолни съединения), производни на схизандрина. В сравнение с останалите адаптогени китайският лимонник в най-голяма степен възбужда дейността на централната нервна система. По своето действие той не отстъпва на някои допингови средства. Наред с това растението подобрява храносмилателния процес, подобрява остротата на зрението, премахва депресията и апатията, подобрява умствената и физическата работоспособност и т.н. Розовата радиола, или златният корен (Rhodiola rosea) е многогодишно тревисто растение от семейство Дебелецови (Crassulaceae). Използваема част са блестящите, седефени, златисти корени с мирис, напомнящ розово масло. Отличителна особеност на този адаптоген е силното въздействие върху напречно набраздената мускулна тъкан, изграждаща скелетните мускули и мускулите на сърцето. Само след еднократен прием на този адаптоген се наблюдава съществено повишаване на мускулната сила и издръжливостта. Общоукрепващият и тонизиращият му ефект се дължат на веществото родозин, както и на съдържащите се в него гликозиди салидрозид и родиолозид, фенолни съединения, флавоноиди, етерични масла, органични киселини и микроелементи.
Левзеята (Lenzea Canthamoides) е многогодишно тревисто растение от семейство Астрови (Asteraceae), растящо в Средна Азия, Западен и Източен Сибир и Алтай. Съдържащите се в корените на растението фитоекдизони – полихидроксилирани стероидни съединения, имат изявен анаболичен (нарастващ мускулната маса) ефект. Освен това те увеличават мощността на сърдечния мускул, повишават физическата активност и нивото на хемоглобина, подобряват състава на кръвта (увеличава се броят на левкоцитите и еритроцитите) и пр.
В този изпълнен със стрес живот на съвременния човек адаптогените са един от малкото ефективни начини за възстановяване на хомеостазата, за забавяне на стареенето и удължаване на живота.
