.jpg)
Фруктозата – ангел или демон?
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Човешкият организъм, който е едно невероятно творение на природата, се състои от около 75 трилиона клетки. Ако се подредят плътно една след друга, те ще опашат Земята цели 48 пъти! Всяка от тези клетки е една удивителна лаборатория, в която ежесекундно протичат хиляди химични реакции. Очевидно общият брой химични взаимодействия, протичащи без прекъсване в човешкия организъм, ден и нощ, е наистина колосален. Управлението на този уникален биореактор – човешкия организъм, се подчинява на изключително строги правила, чието нарушаване незабавно се отразява на неговото състояние.
Всяка реакция трябва да протича с определена скорост, в резултат на което се поддържа балансът между множеството химични съединения, участващи в жизнената дейност на организма и поддържащи неговата хомеостаза. Уникалното е, че химичните превръщания в човешкия организъм протичат при телесна температура 37 0С! Това се дължи на факта, че огромната част от тях се катализира от специфични биокатализатори, ускоряващи хилядократно скоростта им. Например от термодинамична гледна точка окислението на захарозата от въздушния кислород до вода и въглероден диоксид е възможен процес, но на въздуха той протича с невероятно ниска скорост.
За инициирането на тази реакция е нужна висока температура – например пламъкът на газовата горелка.
В човешкия организъм обаче, както е известно, скоростта на това превръщане е много висока. Ако продължим мисълта за въглехидратите, следва да отбележим, че те играят фундаментална, жизненоважна роля във функционирането на човешкия организъм, тъй като са един от основните източници на енергия за неговото съществуване. Простият въглехидрат – глюкозата, е единственият доставчик на енергия за „сървъра”, управляващ този огромен брой химични превръщания, човешкия мозък.
„Семейството” на въглехидратите в природата е огромно, но за човека от значение са малка част от тях.
Като източници на въглехидрати основно място заемат скорбялата, захарозата и медът. През последните десетилетия към последните с невероятни темпове нараства делът на два нови източника на въглехидрати – глюкозният и глюкозо-фруктозният сироп. В плодовете и зеленчуците в по-малки или по-големи количества се съдържа простият въглехидрат – фруктозата, химичната сестра-близнак на вече споменатата глюкоза. Фруктозата има еднакъв елементен състав с глюкозата и еднаква брутна формула (С6Н12О6) с нея, т.е. тя е неин структурен изомер.
При разпадането на скорбялата в организма се получава глюкоза, а на захарозата – равни количества глюкоза и фруктоза.
Независимо от еднаквия химичен състав на двете вещества – глюкозата и фруктозата, тяхната „съдба” в метаболизма е твърде различна. Глюкозата може да се усвоява от всички човешки клетки и е основен източник на енергия за тяхното съществуване, а фруктозата се преработва на практика единствено от клетките на черния дроб. За усвояването на глюкозата обаче е нужно наличието на хормона инсулин, секретиран от задстомашната жлеза – панкреаса. За утилизирането на фруктозата той не е нужен. Гликемичният индекс на глюкозата е 100, а на фруктозата едва 20. Тези обстоятелства дадоха основание дълго време фруктозата да се препоръчва като „безвреден” въглехидрат, в това число и за диабетици.
С напредването на познанията за процесите, протичащи в клетките и в частност – върху превръщанията на въглехидратите, стана ясно, че в случая с фруктозата е допусната огромна грешка... Каква е истината?
По безспорен начин е доказано, че прекомерната консумация на фруктоза има редица негативни въздействия върху човешкия организъм.
Едното от тях е, че значителна част от нея се превръща от чернодробните клетки в триглицериди, които чувствително увеличават количеството на мастните тъкани. „Бонус” към това е обстоятелството, че за разлика от глюкозата, при фруктозата отсъства механизъм, алармиращ за пресищане на организма с източник на енергия, което води до прекомерно поглъщане на храна с всички отрицателни последствия от това. При глюкозата мозъкът получава сигнал за пресищане чрез отделящия се от мастните тъкани лептин – пептиден хормон, играещ важна роля в получаването и разходването на енергия от човешкия организъм. Ниските нива на лептин предизвикват чувство на глад, т.е. подават сигнал, че „батериите” са на критичен минимум и следва да се заредят с енергия. При фруктозата, която е с аналогична калорийност на глюкозата – 400 ккал (1673 kJ)/100 г, подобен механизъм отсъства – лептиновите нива остават ниски, което подтиква организма към поглъщане на още и още хранителни вещества...
Неотдавна учените от Калифорнийския университет и Изследователския център по проблемите на храненето в Дейвис (САЩ) публикуваха фундаментален обзор, посветен на ролята на фруктозата в човешкия организъм. В него се прави категоричният извод, че
този монозахарид е една от основните причини за страховития метаболитен синдром, увеличаващ чувствително риска от редица заболявания с фатален изход.
Има и немалко други щрихи към очертаващия се нелицеприятен профил на фруктозата. Установено е например, че макар и по „обходен маршрут”, част от фруктозата се превръща в... глюкоза, за чието усвояване е нужен инсулин. Това окончателно постави точка на тезата за безвредността на фруктозата за диабетиците. Има сведения, че завишената консумация на фруктоза води до покачване на артериалното налягане, влошаване на функциите на бъбреците, повишаване на нивото на пикочна киселина, развитие на диабет, забавяне на чернодробния метаболизъм и поява на усещания, сходни с тези на тъй неприятния махмурлук.
Развива се и т.нар. лептинова резистентност, в резултат на която неистовият глад, водещ до затлъстяване, се превръща в доминиращо чувство.
Чрез високи нива на лептин организмът изпраща тревожни „депеши” в мозъка: „Достатъчно, стига храна!”, но той не ги разчита и остава „глух” за тях. От окончателната „присъда” фруктозата не се спаси и от факта, че е близо два (с точност – 1,7) пъти по-сладка от захарозата и следователно необходимото количество за постигане на аналогичен подслаждащ ефект е по-малко.
В наши дни по решение на Световната здравна организация фруктозата е окончателно изключена от списъка на безвредните за човека захарозаменители. Този факт е в крещящо несъответствие с появата в огромен брой храни на т.нар. глюкозо-фруктозен сироп (ГФС). В края на 50-те години на миналия век в САЩ беше създадена технология за производство на глюкоза чрез хидролизиране на царевично нишесте.
Десет години по-късно беше получен нов продукт, т.нар. глюкозо-фруктозен сироп (High Fructose Corn Syrup – HFCS), който буквално залива хранителната индустрия.
Съдържанието на фруктоза в ГФС варира в широки граници – от 42% до 90%. Най-често употребяваният е със съдържание 42% глюкоза, 55% фруктоза и 3% малтоза (дизахарид, съставен от две молекули глюкоза) и малтодекстрини (глюкозни полимери). Основните причини за приемането с „отворени обятия” на този подсладител от хранителната индустрия са чисто икономически. ГФС е чувствително по-евтин от захарозата и най-често се получава от генно-модифицирана царевица, чиито добиви са високи, а цената доста по-ниска от тази на захарната тръстика например.
За постигане на аналогичен на захарозата ефект е необходимо влагането на доста по-малко количество от ГФС. Той вече е навсякъде – в безалкохолните напитки, кетчупа, майонезата, сосовете за спагети, бисквитите, в огромен брой сладкиши и бонбони, в хляба и т.н. и т.н.
В края на миналото столетие средната годишна консумация на ГФС от човек е около 30 кг.
В наши дни този показател е повече от стряскащ. Не звучи утешително фактът, че „благодарение” на ГФС потреблението на захароза бележи известен спад в световен мащаб. Редица източници сочат като безопасен праг на консумация на фруктоза 30 г дневно. Лошата новина е, че количеството на ГФС (ако въобще е указан) не присъства върху етикетите на хранителните продукти.
Подобно на хидрогенираните мазнини и маргарина, за които има повече от безспорни данни за вредите, които нанасят на човешкия организъм, и ГФС се настани трайно на трапезата ни с всички последствия за нашето здраве. Т.е. науката си е наука, а бизнесът – бизнес. В тази дилема здравето на консуматора определено е губещата страна.
Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата "Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.
gpopov_bg@yahoo.com
