.jpg)
Германият – чудотворният елемент
През последните няколко десетилетия беше доказана изключителната роля, която играят в човешкия организъм химичните елементи калий, калций, магнезий, германий, ванадий, хром, манган, сяра, селен, флуор и т.н. Сред тях със своите необятни и далеч неразкрити възможности и перспективи се откроява германият.
Любопитен щрих в неговата „биография” е фактът, че той е бил предсказан от създателя на Периодичната система на елементите – Дмитрий Менделеев, петнадесет години преди неговото същинско откритие. През 1886 г. професорът по химия в Минната академия във Фрайбург (Германия) Клеменс Винклер открива в сребърната руда аргиродит неизвестен химичен елемент. Той предлага наименованието нептуний – алюзия към неотдавна предсказаната от французина Урбен льо Верие планета Нептун и благороден реверанс към великия руски учен. Оказало се обаче, че това име е в известен смисъл компрометирано, тъй като било свързано с погрешно откритие на химичен елемент от неговия сънародник Ханс Герман.
Около името на новооткрития елемент се завързали горещи дискусии,
в резултат на които било предложено и гротескното наименование ангуларий (от латински – ръбат, предизвикващ спорове). В крайна сметка надделял патриотизмът на откривателя, който в чест на своята родина го нарекъл германий. Освен превъзходен аналитик откривателят на германия бил и изключително даровита личност. Пишел стихове и прекрасно свирел на няколко музикални инструмента. Германият е относително разпространен в земната кора, в която съдържанието му е 7.10-4% (повече от среброто, оловото и волфрама), но е изключително разсеян, което сериозно затруднява и оскъпява неговото добиване. Известни са твърде малко руди с относително по-високо съдържание – аргиродит (5,7%) и германит (до 10%).
Световният годишен добив на германий се оценява на 100 тона,
а цената му е 1625 долара за килограм. След шест десетилетия забрава, в средата на XX век, интересът към германия рязко нараства във връзка с откриването на неговите полупроводникови свойства. До 1965 г. той е основният елемент за направата на полупроводникови прибори, съдействайки изключително много за техническия прогрес. Впоследствие германият постепенно е изместен от силиция, галиевия арсенид и др.
Своя втори ренесанс той преживява в областта на физиологията, превръщайки се в един от най-интересните и перспективни обекти на изследване в тази област. Необичайният интерес към него е свързан с откритието на японския учен д-р Казахико Асаи, който през 1967 г. установи, че
т.нар. органичен германий притежава уникалното свойство да доставя кислород до всяка клетка
на човешкия организъм. Действайки на най-ниското ниво – клетъчното, германият подобрява клетъчния метаболизъм, подпомага добива на енергия в клетките, с което чувствително подобрява функциите на организма и неговото общо психо-физическо състояние. Под наименованието „органичен германий” се подразбира химично съединение, в което той е свързан с въглероден атом. Японският учен синтезирал такова съединение със сложен състав и твърде витиеватото наименование – германиев бис-карбоксиетил сесквиоксид (Ge-132). В резултат на своите изследвания д-р Асаи установил, че органичният германий подобрява преноса на кислород и снабдяването на тъканите с него,
подпомага имунната защита, има подчертан антиканцерогенен и канцеростатичен ефект,
проявява мощно антиоксидантно, бактериостатично, антивирусно и антифунгицидно действие, подобрява кръвообращението и състоянието на централната нервна система, нормализира обмяната на веществата, снема хроничната умора, повишава жизнения тонус и т.н. Антиканцерогенното действие на органичния германий, установено от японския учен, е в унисон с теорията на носителя на Нобелова награда – германския биохимик Ото Варбург, според когото здравите клетки се нуждаят от кислород и само раковите могат да се развиват без него. Достатъчно е в продължение на 48 часа само с 35% да се намали притокът на кислород към здравите клетки и те могат да се превърнат в ракови. В този смисъл интензивното снабдяване на клетките с кислород по паралелен на хемоглобина път играе особено важна превантивна роля срещу коварното заболяване, поразяващо ежегодно 10 милиона жители на Земята. Изключително тревожен е ръстът на раковите заболявания, съставляващ 15% ежегодно!
Хипоксията (недостигът на кислород в организма), която има място при ниски нива на хемоглобин, освен че е предразполагащ фактор за развитие на туморни процеси, травмира мозъка и нервната система и сериозно затруднява функциите на жизненоважни органи на човешкото тяло – сърцето, черния дроб и бъбреците. Безспорен факт е, че множество болести възникват поради системен недостиг на кислород в клетките и тъканите на човешкия организъм.
Повишеният приток на кислород към клетките се отразява изключително благотворно на организма при заболявания като хипертония, сърдечна недостатъчност, диабет, астма, артрит, остеопороза и т.н.
Установено е, че
органичният германий ускорява разпадането на холестерола, триглицеридите и мастните киселини,
както и на останалите липиди. Доказано е и неговото болкоуспокояващо действие, дължащо се на забавянето на разграждането на енкефалина – невротрансмитера, който противодейства на изпращането на болестните сигнали към мозъка. Успокояващото му действие се дължи и на стимулиране на секрецията на серотонин, известен като „хормон на щастието”. При опитни животни е наблюдавано удължаване на живота им с цели 25-30%! Все още има различия в препоръчваната дневна доза за прием на органичен германий. Като най-ефикасна и безопасна се смята формата Ge-132 в доза 0,8-1,5 мг германий. Органичният германий много добре (около 95%) се усвоява от организма и относително равномерно се разпределя в тъканите на тялото. В кръвния ток неговото съдържание е около 0,4 мг/л, а в мускулите – 0,14.10-4%. Елиминира се главно (90%) чрез бъбреците.
Предвид на това, че не се акумулира в организма, е наложително неговото ежедневно приемане с хранителния рацион.
Шампиони по съдържание на германий в органична форма са женшенът (420 мг/100 г) и чесънът (75 мг/100 г). Значителни количества се съдържат още в калмарите, мидите, скаридите, броколите, целината, киселото зеле, доматения сок, бобовите култури, слънчогледовото семе, морковите, алое вера, хлорелата, гъбата рейши, млякото и т.н. Много от изброените източници на германий от векове са познати със своето многостранно и изключително благотворно въздействие върху човешкия организъм (женшенът, чесънът, хлорелата, гъбата рейши, алое вера и пр.).
Любопитно е, че германият действа синергично с друг важен химичен елемент с мощно антиоксидантно действие – селена. Независимо от изключително оптимистичните резултати, получени при използването на германия в клиничната практика, следва определено да се каже, че изследванията в тази вълнуваща област са все още в началната фаза.
Самият д-р Казахико Асаи, предизвикал този невероятен ажиотаж в медицинските среди, казва: „Не може да се твърди, че ролята на германия в човешкия организъм е напълно изяснена. Може обаче определено да се смята, че този елемент има невероятно бъдеще”. В чест на изключителната му роля в снабдяването на организма с живителния кислород органичният германий се сдоби с престижното прозвище „витамин О”.
