Здраве

12 Февруари 2016

4466

Галина Спасова

 

Проф. Радка Аргирова е вирусолог с изключително богат опит и научен принос специално в областта на ХИВ, ретровирусите и онкогенните вируси.

От 1987 до 2012 г. ръководи последователно Централната лаборатория по СПИН, Лабораторията по херпесни и онкогенни вируси в Националния център по заразни и паразитни болести. Преподавател по вирусология в Биологичния факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”.  

Координатор за Централна и Източна Европа и представител на България в СЗО (1992-1994) във връзка с глобалните програми срещу ХИВ/СПИН, член на Програмния координационен борд на Програмата срещу СПИН на ООН (1994-1996 г.).  

В момента работи в Клиничната лаборатория на “Токуда болница София“. 

- Проф. Аргирова, с колко добре подготвени вирусолози разполагаме?

- Ужасно малко – не повече от 10-15. Затова ние, които работим вирусология, сме готови да предаваме нашите знания. В Биологическия факултет имам часове от т.нар. свободен избор – по ХИВ/СПИН. Това все още не се учи в Медицинския университет, системно, отначало докрай не се изучава какво представлява този вирус, каква е симптоматиката, как да се търси и диагностицира инфекцията.

Има какво още да се желае от медицинското образование. Вирусология не се изучава. Има три часа в курса по микробиология – в единия се говори за разликата между вируси и бактерии, във втория час се говори за ХИВ/СПИН и в третия – за вируси, обуславящи дихателните проблеми.

- А постоянно се говори за глобални заплахи именно от вируси.

- Сега е времето, в което се развива бурно знанието ни за вирусите. И не е чудно, че се говори за все нови и нови вируси. Това е, защото медицината, вирусологията, имунологията,  молекулярната биология са толкова напред, че вече могат да диагностицират и да отличават. Мина времето, когато при настинка и температура, кашлица казвахме - това е грип. Не е достатъчно. Искаме да имаме диференцирана диагноза - грип ли е, какъв щам е, какво знаем за него, имаме ли ваксина, парагрип ли е и т.н. На всичко това днес науката може да отговори.

- Може ли да се каже, че ХИВ инфекцията вече е хроничен проблем?

- Да. Когато си заразен с вируса и имаш антитела към него, които обаче не го неутрализират, може след години (8-10-12) да се очаква развитие на симптомите на СПИН, самото разболяване. И мнозина казват – обявявате, че има примерно 2500 души в България, заразени с ХИВ, но те не са толкова. Винаги отговарям – да, знаем колко са заразени - от тези, които са се изследвали. Но когато човек се разболее, той няма как да не влезе в статистиката, защото състоянието му неминуемо ще наложи болнично лечение.

- Може ли инфектираният никога да не се разболее?

- Може, ако имунната система се справи. Това е свързано с редица други особености, които в момента се изучават. Има не повече от 2-3%, при които имунната система контролира вируса така, че да няма нужда от лечение и да не се развие СПИН. Но това са извънредно малък брой хора.

- Какво означава вирусен товар и каква е връзката му с началото на лечението?

- В тази битка участват две страни. Едната е вирусът със своята инфекциозна РНК. Другата - организмът със своята имунна система. Съотношенията им са различни в различни условия. Вирусен товар означава буквално колко вирусна РНК има в кръвта. Той доскоро имаше значение. В началото на инфекцията връх взима вирусът, имунната система е потисната. След няколко месеца постепенно имунната система започва да се съвзема, а нивото на вирусния товар пада и се получава нещо като две успоредни линии. Но този процес може да бъде подпомогнат от съвременната терапия. Съгласно последното научно становище независимо от това кога е открито заразяването и какво е състоянието на имунната система – лечението трябва да започне веднага.

- Ранното лечение намалява ли и риска за предаване на инфекцията?

- Да, това е епидемиологичното значение на терапията. Нещо повече, дори е известно, че ако се постигне вирусен товар под границата на определянето му от теста и това продължи между 6 месеца и една година, без в това време да има каквито и да било други полово предавани заболявания или усложнения от ХИВ инфекцията, може да се приеме, че човекът вече не пренася вируса. Това е много красива перспектива. Но лошото е, че неопределимият вирусен товар не означава нулев. Тоест човекът не е излекуван. И при някакви обстоятелства отново може да започне вирусно размножение. Отключващ фактор може да е примерно тежка грипна инфекция, отслабване на организма, възникване на злокачествен процес и т.н. Защото вирусът в латентно състояние остава в левкоцитите. Пълно унищожение на вируса засега е регистрирано само при един пациент в света, но е надежда, че е постижимо.

- Колко далеч е този момент?

- Пет години. И в момента науката се занимава с това какви медикаменти трябва да бомбардират вируса в т.нар. резервоари, защото той остава в „спящо“ състояние, интегриран в клетки на имунната система. Целта е да го изкараме оттам и да го унищожим.

- Какъв е преобладаващият път на заразяване?

- В началото основен беше кръвният път, докато още нямаше тестове, и затова първата голяма жертва в целия свят бяха хемофилиците. В момента заразяването става изключително по полов и най-вече по хомосексуален път. Напишете го с големи букви, защото всеки ден идват нови и нови момчета тук, които си признават за контакти без предпазни средства – искали да опитат, било им интересно… смятали, че от един път няма да се заразят. Може да стане и от един път – зависи какъв е вирусният товар на партньора. И най-лошото, има го навсякъде, и тук също - между 10 и 15% от новозаразените се инфектират с вече резистентен вирус. Тоест този, от който идва заразяването, е лекуван, получил е резистентност по някаква причина. И заразеният с този резистентен вирус не може веднага да започне терапията с „първа линия“ препарати, а трябва направо да отиде към следващите. Което не е никак добре. Това се случва и при бебета, чийто бисексуален баща е заразил майката. Скоро вероятно ще има ваксина, но ще възникне етичен въпрос – „как така ще ме ваксинирате против ХИВ!“.

- Етичен е и въпросът за задължително обявяване от страна на пациента на неговия статус.

Съгласно последното научно становище независимо от това кога е открито заразяването и какво е състоянието на имунната система – лечението трябва да започне веднага.

- О, поставянето на този въпрос е медицинска некомпетентност. Станал си лекар, не си отишъл да работиш в модна къща и да си обграден с красота! Значи върху теб ще повръщат, ще има кръв и т.н. Ти си длъжен да се предпазиш. И дали съумяваш да го направиш е критерий за професионализъм. Аз работя вече 30 години с ХИВ, и то с чисти култури, с пациенти, с кръвни проби и винаги съм с ръкавици, с очила. И аз, както всеки друг, мога да се убода… Човек не трябва да бъде питан дали има ХИВ и защото може самият той да не знае.

Правилото по света е – винаги, с всеки пациент се работи като със заразен с ХИВ. Това важи също за хепатит В и С, а вероятно и за други вируси, които още не са открити. Постоянно се откриват нови. ХИВ е изолиран през 1983 г., хепатит С през 1989-а, а че хепатит В причинява рак на черния дроб знаем едва от 70-те години. Мисля, че в София са овладени нещата с медицинската помощ за ХИВ позитивните пациенти (като изключим скандала в едно лечебно заведение). Но в провинцията се справят лесно – изпращат заразения в София, в Инфекциозна болница.

- Но там не оперират херния например.

- А пациентът трябва да бъде опериран. Разбира се, хубаво е който знае, че е заразен, да го каже. И хирургът не би трябвало да прави от това проблем.

- Посещението при маникюристка риск ли е?

- Внимателно трябва да се почистват инструментите със спирт. Вирусът е много чувствителен към всички дезинфектанти. Обаче вирусът на хепатит В е извънредно устойчив, именно заради него е въведен режим на стерилизация на всички инструменти 121 градуса при 1,5 атмосфери.

- Какво означава на практика предстоящото спиране на финансирането на Националната програма ХИВ, СПИН и туберкулоза по линия на Глобалния фонд?

- Пред прага сме на голямо изпитание. Финансирането поддържаше малък запас от медикаменти – така че, докато се купуват следващите серии, да не се получава прекъсване на терапията. Имаше значение за осигуряването на тестове, за провеждане на кампании. Доста заразени са открити именно при такива кампании, в кабинетите за анонимно тестиране. Финансирането на тази програма ще прекъсне, но ХИВ инфекцията не спира. А Глобалният фонд вече смята, че като страна - член на ЕС, можем да се справим и сами. Както се справят останалите държави.

Сподели във Facebook