Здраве

19 Ноември 2015

1487

Животът днес

През последните седмици отново се изостри недоволството на някои групи пациенти, които протестират срещу намаления достъп до лекарства за различни заболявания. Генералният проблем е, че средствата в здравеопазването не достигат въпреки постоянното им увеличаване като абсолютна стойност. Това налага приемането на много стриктен механизъм за ефективно и справедливо финансиране на медикаментозното лечение на хронично болните. Голяма част от тях са на терапия за масовите социалнозначими заболявания като хипертония, исхемична болест на сърцето, мозъчносъдова болест, болести на дихателната система и др. За тези заболявания могат да се изписват генерични лекарства, които осигуряват висока ефективност при изгодна цена за здравния фонд и за пациента. Такава е практиката дори в най-богатите държави в Европа. А за сравнително малките групи от пациенти със заболявания, за които съществува само иновативно лечение, средствата могат и трябва да се осигурят чрез спестените пари от прилагането на прогенерична политика.

Ето какво казва за този механизъм Николай Хаджидончев, председател на БГФармА - Българската генерична фармацевтична асоциация:

Прогенеричната политика означава оптимално разходване на наличните средства за максимално задоволяване нуждите на пациентите с медикаменти. При това не само с генерични, а и иновативни. Защото иновативните струват много скъпо. Най-новите, които дават един-единствен шанс за живот или по-добро качество на живота, са с изключително високи цени. И единственият начин здравната система да може да си позволи да осигури за пациентите си и едните, и другите лекарства е да има прогенерична политика. Тя освобождава средства, които да се инвестират в новите и по-скъпи медикаменти за пациентите, за които няма алтернативно лечение. Всички сме свидетели, че нуждите от медикаменти нарастват от година на година поради това, че хората живеят по-дълго. Европейското население като цяло, а и не само европейското, но и в световен мащаб застарява и има нови и нови необходимости от медикаменти. Затова разходите по принцип на всяка една държава за медикаменти нарастват. Единственият начин да се даде възможност за пълнообхватно лечение и на тези, които се нуждаят от поддържащо лечение при хроничните заболявания, и на тези, които са с онкологични или редки заболявания, изискващи скъпо лечение, е да има реална прогенерична политика. Ако имаме адекватна прогенерична политика, която залага лечението на всички пациенти на едно базово ниво с вече съществуващите десетки на брой генерични продукти за най-често срещаните диагнози, което да бъде безплатно, няма да се наблюдават проблемите, които сега имаме – компрометиране на терапията поради прекъсването й заради невъзможност на част от хората да поемат доплащането всеки месец. А след това състоянието на тези пациенти се влошава и те постъпват в болниците, където се изразходват много повече средства за овладяването на изостреното им състояние. А ако говорим за терапиите в онкологията, когато падне патентът на определени молекули и се появят генерични продукти на пазара, в рамките на една година и заради конкуренцията на генеричните компании цените падат до степен, че в някои случаи за дадена компания не е рентабилно да поддържа съответния медикамент на българския пазар. Но при всички случаи генеричната конкуренция допълнително намалява цените и така се освобождават средства за нови молекули - оригинални и иновативни молекули, които да бъдат заплащани от обществения фонд.

Надяваме се с промените в нормативната уредба да се създадат условия за преимуществено реализиране на лечението на българските граждани чрез генерични медикаменти, осигуряващи широк достъп.

 

Сподели във Facebook