Картините на испанския живописец и график Франсиско Гоя са наситени с толкова страст и емоции, че изследователите и до днес спорят дали е страдал от някакво психическо заболяване и какво е било то. Мненията обаче продължават да се разминават.

Жертва на маларията

През 1787 г. Гоя съобщава на свой приятел, че е получил пореден пристъп на треска, тогава наименованието малария още не е било известно. Пише още, че приема хина (кора на хининовото дърво, която тогава се е смятала за универсално лекарство, а хининът е получен по синтетичен път чак през 1944 г). Това действително помагало, защото в кората на това дърво, се съдържа лекарствено вещество. Не били редки обаче и случаите на отравяния, които влошавали маларията, въпреки че хината би трябвало да я лекува.

Художникът се оплакват от повдигане и повръщане, болки в корема и проблеми със зрението. Всичко това съвпада с отравянето от хина. Гоя твърдял, че зрителното му поле се стеснява, а понякога получавал и временна слепота. Изследователите откриват нарушения в пропорциите на предметите, изобразени на неговите картини през този период. Освен това Гоя имал шум в ушите, силно главоболие и световъртеж.

Лекарите му препоръчвали топли вани и повече живот сред природата. Провели и няколко десетки кръвопускания, но нищо не помогнало. Художникът сменил обичайната си нежна палитра с тъмни краски, започнал да рисува магьосници, вещици и сцени от налудничав живот,

След поредния пристъп на малария поредният лекар поставил на Гоя диагнозата „парализа на пикочния мехур“. Отново го лекували с кръвопускания и разбира се – кора от хининовото дърво. При силни болки му предписвали опиати. Колкото и да е странно обаче художникът се подобрил и продължил да работи.

Проблеми с психиката

Въпреки че и поклонниците, и не особено харесващите го хора били убедени в неговата лудост, съвременните психиатри се съмняват, че художникът е имал психични проблеми. По-скоро причина за състоянието му е отравянето с хина, към което се насложило и отравяне с олово. Ранният Гоя рисувал светли, пастелни картини и за тази цел работил основно с оловни бои. Тогава още не била известна токсичността на този елемент. Ситуацията се задълбочавала от факта, че художникът много разреждал боите и често използвал не четки, а гъби, което правело взаимодействието му с опасното олово още по-непосредствено.

При отравяне с олово са типични освен разстройства на стомашно-чревния тракт, главоболие и хипертония, още и халюцинации и нарушения във възприемането на големината и формата на предметите.

Въпреки че до смъртта си Гоя използвал оловни бои, той починал на 82 години от инсулт.

Съвременният подход

Дали щеше Гоя да живее по-дълго е трудно да се каже, защото е стигнал до преклонна възраст, но е сигурно, че дните му щяха да бъдат доста по-комфортни. Днес лекарите първо определят вида на маларийния причинител на заболяването, което им позволява на предпишат най-добрите лекарства, чийто избор вече е голям. Провеждат се терапии, насочени към нормализиране на водно-електролитния обмен. При съвременната медицина изходът от заболяването е благоприятен, но лечението е продължително и е необходима последваща профилактика.

Другият здравословен проблем на Гоя според изследователите е оловна енцефалопатия – поражение на главния мозък, предизвикано от отравяне с олово, което днес се среща рядко. Симптомите включват психични разстройства, делириум, конвулсии, халюцинации и други. Вече съществува и противоотрова, а прогнозата е благоприятна.

Източник  aif.ru

 

Сподели във Facebook