Повече от 10 г. д-р Йордан Чурчев е началник на отделението по гастроентерология в МБАЛ „Доверие“. До тази позиция е стигнал след две специализации – по вътрешни болести и по гастроентерология и дълги години работа в ИСУЛ, сегашната УМБАЛ „Царица Йоанна“. Но не си го представяйте в административния кабинет, той е от типа „играещ треньор“ – всекидневно приема, преглежда и консултира пациенти, а те го търсят най-много заради огромния му опит и лекотата, с която извършва ендоскопските изследвания.

Д-р Чурчев е категоричен, че въпреки напредъка на технологиите за образна диагностика, не можем да минем без гастроскопия и колоноскопия при подозрение за заболяване на храносмилателната система. Причината е, че това са единствените методи, при които лигавицата на изследваните органи – хранопровод, стомах, дванадесетопръстник, началото на тънкото черво, дебелото черво с различните му отдели и правото черво се вижда директно „на око“ от лекаря. Всички други възможни изследвания – КТ (скенер), виртуална колоноскопия и други рентгенови методи, са индиректни, при които за състоянието на органа се съди косвено. Докато при гастро- и колоноскопията се виждат и най-минимални изменения, като например оток и зачервяване, минимални дефекти с размери дори от един милиметър.

„При нас техниката също се развива и образът е с много висока резолюция – high definition, гледаме на големи екрани, а не просто през окуляр“, казва д-р Чурчев. Освен това по време на фиброскопското изследване могат да се извършат много други диагностични и лечебни процедури – вземане на биопсия и материал за микробиология, специални оцветявания, отстраняване на полипи и други образувания, спиране на кървене.  

Пациентите се притесняват от болка и други неприятни усещания, но в огромното мнозинство от случаите ендоскопското изследване, особено колоноскопията, се извършва след поставянето на кратковременна обща анестезия, нещо като силно приспивателно. Така пациентите не усещат нищо, събуждат се веднага след изследването и след няколко часа могат да се върнат към нормалния си ритъм на живот.

Кой и кога трябва да си направи колоноскопия?

Д-р Йордан Чурчев обобщава показанията за това изследване:

  • Хората на 50-годишна възраст, дори и да нямат абсолютно никакви оплаквания. В редица държави това е задължително и се изисква от здравните осигурители, но у нас не е така, профилактиката е личен избор. Но по-добре да го направим, защото огромни проучвания са доказали, че на 50 годишна възраст 30 на сто от хората по земното кълбо имат полипи на дебелото черво. На 60 г. с този проблем са 50 на сто от изследваните, а на 70 г. – 70 на сто. А полипите са нещо като междинно образувание преди рака. Те не причиняват оплаквания, но откриването им и премахването при колоноскопия е важна застраховка срещу туморите на дебелото черво!
  • Хора на 40 години, които имат в рода си болни или починали от рак на дебелото черво;
  • Пациенти с кървене от храносмилателния тракт, промяна в ритъма на изхождане, продължителен запек или неподаваща се на лечение диария, болки и тежест в корема, нисък без видима причина хемоглобин, отслабване на тегло при нормално хранене.

След първоначалното изследване, лекарят преценява кога трябва да се правят следващи колоноскопии. Ако на първата не е установен проблем, световната практика е на всеки 5 години до края на живота. А при диагностициране на различни видове изменения в червото, може да се наложи изследването да се повтори след година и дори по-рано.

Пациентите с кървене и/или диспептични оплаквания не трябва да изпадат в паника, успокоява д-р Чурчев. Много често кръвта идва от хемороиди, а другите оплаквания могат да се дължат на редица заболявания, включително и функционални. Но преди да се започне лечение за синдрома на дразнимото черво, например, със сигурност трябва да се изключи органичен проблем чрез колоноскопия.

Лабораторните изследвания на кръв или изпражнения имат своето място в диагностиката, но не могат да дадат категоричен отговор има ли раково заболяване или не.

Окултно кървене, например може да се установи и при проблем с венците. А отрицателни резултати на лабораторните тестове, за съжаление, не могат да изключат развиващ се карцином.

През последните години се възлагат надежди на едно изследване на ензима 2-К пируват киназа в изпражненията като евентуален маркер за злокачествен процес. Но при позитивен тест отново следва колоноскопия. Затова е по-добре човек да започне от нея, а не да стигне да изследването след дълго обикаляне по кабинети и лаборатории.

Каква е подготовката за колоноскопия

От ранния следобед на предишния ден не се консумира храна и се приема специален препарат за очистване на червата. Обикновено предварително се правят някои кръвни изследвания с оглед поставянето на упойката. На другата сутрин пациентът отива в болницата, преминава през изследването, след това 1 – 3 часа престоява на легло и може да си отиде с резултата.

За гастроскопията

Профилактична гастроскопия правят само в Япония заради високата честота на рака на стомаха там. У нас и в Европа това не е прието и това изследване се прави по преценка на гастроентеролога. Но то може да стане и без предварителна подготовка, освен че трябва да е на гладно. Продължава няколко минути, не е приятно, но не боли и, ако пациентът иска, упойката може да се спести. Чрез гастроскопия се проверява дали има изменения в хранопровода, гастрит, язва, дуоденит, а и се прави проба за инфекция с хеликобактер пилори – микроорганизъм, който, ако не се лекува може да бъде опасен.

В МЛАБ „Доверие“ работят с последно поколение ендоскопска апаратура, а опитът на целия екип е изключително голям. „Често при нас идват българи от Великобритания, Испания и други държави, защото там трябва да чакат с месеци, а при нас на приемлива цена минават за деня и на другия ден си взимат обратния полет“, казва д-р Чурчев.

Той си пожелава повече хора да станат отговорни за здравето си, особено по отношение на проблеми, които реално могат да бъдат предотвратени. Ракът на дебелото черво определено е от тях. Няма смисъл от страх и вайкане, по-добре си направете изследването, за да бъдете спокойни, завършва опитният гастроентеролог.

Сподели във Facebook