Здраве

13 Януари 2015

2942

Животът днес

Плесените – древният враг в нашия дом

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

С тях се срещаме почти ежедневно – върху плодовете и зеленчуците, хляба, сладката и мармаладите, сирената и приготвената храна, в хладилника, банята, тапетите, мазетата и таваните. Многоцветни – бели, жълти, зелени, сини и черни, ефирни или отблъскващи, с пикантна, деликатна  или противна миризма. Това са те, плесените – едни от най-древните организми на Земята. 

Появили са се преди повече от двеста милиона години, т.е. много преди човека и са далеч по-приспособени от него към условията на планетата. От научна гледна точка те се причисляват към микроскопичните гъби. Важна тяхна особеност е, че жизнената си енергия те осигуряват, всмуквайки необходимите им хранителни вещества (протеини, въглехидрати, липиди, минерали, вода) с цялото си тяло (мицела) от всевъзможни обекти – растителни или животински, хартия, кожи, дървесина, дори бетон. На практика не съществува материал, от който биха се отказали и който може да им устои.

Тяхната функция, отредена им от природата, е противоположна на тази на растенията. 

Последните, използвайки енергията на слънцето, чрез фотосинтезата превръщат въглеродния диоксид и водата в сложни органични съединения. В кръговрата на веществата плесените са като санитари, които трансформират сложната, най-често мъртва органична материя в прости органични вещества, пречиствайки по такъв начин планетата и избавяйки нейната биосфера от сериозни проблеми. Без тях Земята за кратко време би се превърнала в отблъскващо и опасно за живите организми място, покрито с трупове, фекалии и разлагаща се под действието на бактериите биомаса. Наблюдавани под микроскоп, те представляват един невероятно красив, филигранен свят от преплитащи се хифи – нишковидни образувания, състоящи се от множество клетки, чрез които плесента поглъща от околната среда вода и необходимите ѝ хранителни вещества. Част от хифите завършват със спори (кониди), чрез които става размножаването на плесените. Всъщност спорите са тези, които придават техния характерен цвят. Плесените разпръскват в околното пространство милиарди кониди, които при благоприятни условия (температура 18-30 0С и влажност над 65%) поставят начало на нова плесенна колония. 

Виталността на плесените е невероятна – те са открити в ледените полета на Антарктида, в саркофага на Чернобилската АЕЦ,

оцеляват в открития Космос, пронизван от убийствена радиация, откъдето се връщат мутирали и още по-агресивни. В Корана е казано, че ако в дома си откриеш черна плесен, трябва да го напуснеш и запалиш. 

Може определено да се каже, че историята на човечеството е тясно свързана с борбата му с плесените и бедите, които те носят. Ако плесените си наумят да ни изгонят от средата ни на обитаване, ние не можем да ги спрем. А ако ни обявят война, със сигурност ще я загубим... Плесените са една от многото страшни тайнства на нашата планета. Това, което сме успели да узнаем за тях е, че са опасен и изключително коварен противник. Опасността от тях идва по няколко пътя:

-Чрез директната инфекция, при която те се развиват в организма на човека – носната кухина, алвеолите, кожата и др., причинявайки ред заболявания (микози), много от които особено опасни. Изключително зловредни са гъбите от рода Aspergillus fumigatus, любимо място на които са купчините компост, както и черната плесен от рода Aspergillus niger, чиито предпочитани места са влажните кътчета на дома, банята, избите и таванските помещения. Тази гъба предизвиква алергичен ринит, бронхиална астма, белодробна аспергилоза и други опасни заболявания.

-Чрез предизвикване на тежки алергични реакции – в резултат на попадането на спори или хифи в дихателната система, слизестите обвивки на очите и т.н. Това дава начало на заболявания като алергичен ринит, конюнктивит, бронхиална астма, алергичен алвиолит и т.н. 

-В резултат на отделянето в хода на вегетацията на множество токсини, повечето от които са много опасни за човешкия организъм, тъй като предизвикват отравяния и ракови заболявания. Една от най-страшните е т.нар. жълта плесен – Aspergillus flavus, продуцираща т.нар. афлатоксини, които са невероятно опасен канцероген. Вегетира върху сладката, фъстъците и орехите, царевицата и соята, бобовите култури, кафеените и какаовите зърна. Тази плесен е причината за смъртта на лорд Карнавон, който спонсорира разкопките на гробницата на фараона Тутанкамон. Дали тя сама се е „заселила” край мумията, или е поставена от жреците, е загадка. Плесенните гъби поразяват и запасите от зърно, фураж, сено и слама, предизвиквайки огромни загуби на световната икономика. По данни на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН цели 25% от световната реколта е инфектирана с микотоксини и на практика е негодна за консумация. 

Буди изключителна тревога фактът, че 

повечето хора, срещайки се с плесента, се отнасят твърде лекомислено към нея – 

отстраняват видимо нападнатата част от храната (хляб, конфитюр, плодове, зеленчуци, сирена и т.н.) и спокойно консумират „незасегнатата” част. Това е много голяма грешка, тъй като, ако храната е нападната от плесен, тя вече я е завладяла напълно, просто тънките ѝ „пипала”, обхванали цялата тъкан, са невидими. Така в организма попадат милиони спори, опасни токсини и канцерогени, които са в състояние да преобърнат живота на всеки от нас в най-неблагоприятната посока... Правилото е едно – внимателно завиване на заразената храна в непроницаема материя и изхвърляне. Изключение може да се направи единствено с кашкавала, от който се изрязва заразената и малко от незаразената част. Останалото се консумира единствено след термична обработка – пица, паниране и пр. Наличието на плесени в дома (стаите, банята, мазетата, таванските помещения) е абсолютно недопустимо поради реалната опасност от пряка контаминация с техните спори, както и с отделяните от тях токсини. В огромната си част тези контаминанти причиняват остри интоксикации, рак и редица други, далеч не безобидни заболявания. 

Появата на плесените най-често е цената, която ние заплащаме за своя комфорт. 

Условията в повечето домове са просто идеални за развитието им – подходяща температура (20-25 0С), плътно затворени прозорци, тапети, килими, кожа, хартия, дървена мебел, саксии с цветя, осигуряващи нужната влажност на средата, и т.н. А климатиците, твърде често плътно заселени с плесени, разнасят техните спори из всички помещения. Дори и при твърде ниската температура на хладилника плесените все пак успяват да се заселят в някои храни или по неговите стени. 

Колкото и да е трудна, борбата с тази напаст все пак е възможна. За целта съществуват редица препарати, както и изпитани стари средства – белина, водороден пероксид (3%), разтвор на сода за хляб, оцет и др. 

И за да бъдем все пак докрай коректни, следва да допълним нашия разказ с това, че, опознавайки плесените, човекът се е изхитрил да получи и някои ползи и изгоди от тях. Страшната черна плесен произвежда една от най-използваните в хранителната индустрия киселини – лимонената. Редица лекарствени средства са продукти на плесенните гъби. Например знаменитият пеницилин, първият антибиотик, спасил живота на милиони хора, е продукт на плесенната гъба Penicillium notatum, а ловастатинът – първият препарат за намаление на нивото на холестерола, е продукт на Aspergillus terreus. Плесените са основно действащо лице в знаменитите френски сирена „Рокфор“, „Камамбер“ и „Бри“, както и в прочутото френско вино Château d'Yquem, една бутилка от което струва от 200 до няколко хиляди евра. 

Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата "Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.

gpopov_bg@yahoo.com 

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 128