.jpg)
Полезните храни през есенно-зимния сезон
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Известно е, че с настъпването на есенно-зимния сезон опасността от простудни заболявания и обостряне на хроничните значително нараства. Това, от една страна, се дължи на отслабването на имунната защита на организма вследствие на ниските температури, а от друга – на намаленото слънчево греене и високата влажност, което способства за разпространението на причинителите на различни видове инфекции.
От дълбините на вековете до нас е достигнала една сентенция на знаменития лекар на древността Хипократ: „Нека храната бъде твоето лекарство и лекарството бъде твоята храна”.
Кои са храните, които трябва да присъстват на трапезата в този период и които ще ни предпазят от болестите на сезона?
Тлъстите риби
Към този вид се отнасят есетровите (моруна, чига, руска есетра, пъструга), скумрията, сафридът, сьомгата, сардината, херингата, рибата тон и др., в които съдържанието на мазнини е в границите от 8 до 20%, както и змиорката, миногата, хамсията и др., в които то достига до 30%. За разлика от другите животински мазнини рибните са изключително полезни за организма, тъй като съдържат значителни количества полиненаситени мастни киселини от класа омега-3, сред които особено ценните ейкозапентаенова и докозахексаенова.
Изключителен интерес и ентусиазъм в научните среди предизвика откритието на датски лекари през 70-те години на миналия век, които установиха тяхната огромна роля за предотвратяване на раковите заболявания, доброто състояние на сърдечносъдовата и нервната система, функционирането на мозъка, както и за предотвратяването на пристъпите на депресия – твърде чести в зимния период. Последвалите интензивни изследвания на тези киселини показаха, че те са и ефективно средство за лечение на заболявания като ревматоиден артрит, язвен колит и др., които се обострят чувствително през есенно-зимния период.
Установено беше, че мозъкът е един от главните потребители на докозахексаеновата киселина, чието ниско ниво в организма води до депресия, агресия и самоубийства. Ейкозапентаеновата киселина понижава възпалителните процеси, предпазва от сърдечни и бъбречни заболявания, артрит, астма, някои кожни заболявания (екзема, псориазис) и т.н. Тези две важни киселини могат да се синтезират от човешкия организъм от незаменимата мастна алфа-линоленова киселина, която в значителни количества се съдържа в лененото семе, пшеничните и овесените зародиши и др.
Процесът обаче е твърде неефективен, особено при по-възрастните хора, ето защо консумирането на тлъсти риби е значително по-доброто решение за тяхното набавяне. Освен споменатите две „магически” мастни киселини в тлъстите риби се съдържат и редица други ценни нутриенти – витамините А, В1, В2, В6, В12, D и Е, както и особено важни минерали като фосфор, йод, селен, манган, цинк и др., които подобряват метаболизма, жизнения тонус и способстват за засилване на имунната система. Според диетолозите рибата е един от най-добрите източници на висококачествен белтък, съдържащ на практика всички необходими на организма незаменими аминокиселини. Усвояемостта на белтъчините от рибите е 93-98%, докато на тези от месото – 87-89%.
Цитрусите
Познанството на човека с цитрусовите плодове и тяхното благотворно въздействие върху организма датира от незапомнени времена. Смята се дори, че в райските градини змията е изкушила Ева не с ябълка, а с... портокал. Основно достойнство на тези плодове е високото съдържание на аскорбинова киселина – витамин С, който укрепва имунната система и участва в редица важни процеси в човешкия организъм (усвояването на желязото, поддържането на доброто състояние на кожата, образуването на тъканите, костите и зъбите,
подпомагане на другите антиоксиданти в борбата им със свободните радикали и т.н., и т.н.). Всеки от цитрусовите плодове се характеризира и със специфични свойства. Лимоните например се отнасят към високоалкалните храни, които създават в организма среда, неблагоприятна за развитието на патогените, т.е. те имат антисептични свойства. Освен това лимоните повишават апетита, подобряват храносмилането и спомагат за излизане от депресивни състояния. Грейпфрутът е полезен срещу кашлица, подобрява настроението и връща оптимизма. Портокалите стимулират обмяната на веществата и отделянето на урина, т.е. отстраняването на токсините от организма.
Авокадото
Авокадото е рекордьор по съдържание на вещества, които влияят благотворно на функционирането на черния дроб – най-важната биохимична лаборатория на човешкото тяло. Той играе изключителна роля в метаболитните процеси, както и в обезвреждането на токсичните вещества, образуващи се при обмяната на веществата или попаднали в организма отвън. Мазнините, които в авокадото достигат 30%, се състоят главно от мононенаситени (омега-9, 64%) и полиненаситени (омега-3 и омега-6, 17%) мастни киселини, които влияят положително на състоянието на сърдечносъдовата система и способстват за подобряване на липидния профил (понижават нивото на „лошия” и повишават това на „добрия” холестерол).
В авокадото се съдържат значителни количества от витамините А, В групата, С, Е, както и ценни минерали като калий, калций, магнезий, желязо, мед, фосфор и др. По хранителна стойност авокадото превъзхожда почти двойно нетлъстото месо. Неговото благотворно въздействие върху функционирането на простатната жлеза у мъжете, както и върху цялостното състояние на организма е безспорно доказано. Препоръчително е да се консумира по половин плод дневно.
Морковите
Те съдържат редица важни за организма вещества (въглехидрати, фибри, витамини, минерали и т.н.), но особено ценни съставки в тях са каротеноидите алфа- и бета-каротин (провитамин А) и лутеин, както и веществата фалкаринол и фалкариндиол. Каротеноидите са мощни антиоксиданти и препятстват развитието на инфекциите, имат противостарителен и антиканцерогенен ефект, понижават нивото на холестерола в организма и т.н. Фалкаринолът има фунгицидно и антираково действие, а фалкариндиолът е природен антибиотик. 50-100 г пресен морковен сок сутрин на гладно оказват магическо действие върху организма.
Чесънът
Невероятните лечебни и профилактични свойства на чесъна е признавал и самият Нострадамус, а Хипократ го е препоръчвал за лечение на широк кръг заболявания. Участниците в древните Олимпийски игри са ядели чесън за повишаване на физическата издръжливост. Науката отдавна е установила, че чесънът действа като природен антибиотик, който поразява над сто болестотворни микроорганизми. Изключително ценни съставки на чесъна са сяросъдържащите съединения, сред които с най-голяма биологична активност се отличава откритият от американеца Кавалито алиин.
При раздробяването на скилидката чесън под действието на особен ензим алиинът се превръща в алицин – фитонцид с мощно антибактериално, антивирусно и вазодилатационно (разширяващо кръвоносните съдове и понижаващо кръвното налягане) действие. При разпадането си алицинът се превръща в редица други биологично активни вещества, най-важното от които е аджоен, който препятства образуването на тромби (а оттам – инфаркта и инсулта) и има антиканцерогенно действие. Една-две скилидки дневно са достатъчни за достигане на желания ефект.
Гъбите
Наричат ги „горско месо” поради високото съдържание на белтъчини – два пъти повече от яйцата и три пъти повече от месото. По съдържание на витамини от В групата (В1, В2, В6) гъбите превъзхождат зърнените храни и зеленчуците. В тях се съдържат и редица важни микроелементи (калий, мед, цинк, йод, фосфор и др.), които подпомагат обмяната на веществата, понижават риска от развитието на сърдечносъдови заболявания и пречат на развитието на вирусни инфекции.
Най-ценни вещества в гъбите обаче безспорно са особени въглехидрати с витиеватото и будещо респект наименование бета-1,3/1,6-глюкани – полимери на добре познатата ни глюкоза, които имат почти магически ефект върху организма – мобилизират и активизират неговата имунна система и оказват антиоксидантно, противовъзпалително и противоалергично действие. Особено благотворно влияят гъби като шийтаке, рейши и кладница.
