Здраве

12 Септември 2022

credoweb bg

Аркади Шарков

Аркади Шарков е макроикономист с опит в публичния и частния сектор. Неговата експертизата е в сферите на икономика на здравеопазването, данъчна политика, европейски проекти и управление на инвестиционни проекти. Завършил е магистратура по Публични политики в Маастрихтския университет и Университета на ООН. Към момента е докторант в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е по проекти, свързани с лекарствената политика и оптимизация на публичните разходи в сферата на здравеопазването, а също и по такива, свързани с устойчивото развитие на индустрията в България. Член е от обществения съвет към „Индекс на болниците“, а също е член и съосновател на обществения консултативен съвет към БЛС.

Г-н Шарков, анализ на ЕКИП представя социалната и икономическата цена на тютюнопушенето. Има ли тенденция за намаляване на пушачите в България? Какъв процент от населението у нас пуши активно?

За съжаление България е на първо място по брой активни пушачи в Европейския съюз, средно около 29% по данни на Европейското здравно интервю от 2019 г. - като 2/3 от активните пушачи са съсредоточени във възрастовата граница между 25- и 64-годишна възраст. Съгласно проучването активните пушачи са се увеличили с приблизително 1% от предходния период на провеждане през 2014 г. 

В проучването на ЕКИП се говори за DALY – какво е това, каква информация ни дава?

DALY или Disability Adjusted Life Years или казано на български - Години Живот с Увреждане е измерител на общoто бреме на заболяванията, изразено като кумулативния сбор на загубените години в следствие на лошо здраве, заболяване или смърт. Индикаторът е бил разработен и представен през 1990 г. от специалисти от Световната здравна организация като метод за изчисляване на икономическите, социални и други разходи, свързани с годините, прекарани в лошо здраве.

Държавата у нас практически не оказва никаква помощ за отказване от цигарите. Има ли някакви положителни примери от други страни, които бихме могли да заимстваме?

За съжаление голяма част от програмите за превенция на този вреден навик се изпълняват и отчитат фиктивно, като няма дългосрочна визия и ясни количествени индикатори, които стриктно да се следват и достигат. От една страна това е работа на Министерство на здравеопазването, но не се свежда само до тях, особено когато говорим за подрастващото население, което би следвало да бъде основният фокус на подобен тип дейности. Нужно е активно участие от страна на Министерството на образованието, а защо не и общините, които са принципали на детските градини. Не на последно място е важна и семейната среда, в която едно дете отраства  - здравната култура на родителите.

Ако е възможно да убедим един пушач с помощта на данни, които доказват високия риск за здравето, какво бихте му казали?

По данни от 2018 г. - над 8,5 млн. от смъртните случаи по света, свързани със 7 социалнозначими заболявания, са пряко следствие от пушенето на тютюн. Тютюнопушенето увеличава риска от мозъчен удар и коронарна болест на сърцето от 2 до 4 пъти, както и над 25 пъти от рак на белия дроб. Ако това не са достатъчно ясни индикации, че човек трябва да спре, какво друго? Сами сме отговорни за доброто си здраве в голяма степен.

Какви са алтернативите за заклетите пушачи, които не могат да се откажат от навика си?

При равни други условия на пазара има различни по тип никотинови заместители, които съгласно краткосрочните проучвания дотук са по-малко вредни алтернативи на конвенционалните цигари. Логиката на намаляването на вредата е следната - ако не можеш да спреш, то тогава ползвай нещо по-малко вредно. Подобна е и логиката на малките или никакви акцизи при нискоалкохолните напитки като бира и вино. 

В други страни е-цигарите излизат на мода, предпочитани са от по-младото поколение. Къде е България в това отношение?

Има такава тенденция и у нас, но това не е нещо, което подкрепям. Тъй като всичко се свежда до мода и маркетинг, не това трябва да е водещото в избора на младите хора. Най-добре е да не почват да пушат. Бездимните устройства са подходящи за хора, които вече пушат и не могат да се разделят с вредния навик.

Могат ли държавите, правителствата да стимулират по някакъв начин хората, които не могат да се откажат от вредните си навици, поне да ги ограничат по някакъв начин?

Има различни по тип стимули, като можем да ги разделим на два типа - негативни и позитивни. Към момента основните въведени са негативните, като виждаме, че ефектът от тях е минимален - забраните не работят или се заобикалят. Липсва месианската функция, която институциите трябва да упражняват като радетели за общественото здраве и дълголетие. От друга страна е много трудно да прилагаш негативни стимули, те могат да бъдат свързани и с начина на живот, например, ако пушиш, пиеш, ядеш вредни храни, не спортуваш и пр. - това да се отразява на здравната вноска и тя да бъде по-висока.

Позитивните по-скоро са свързани с това да те накарат да искаш да спреш -

например чрез повече социални придобивки, бонус дни към отпуска, по-голям пакет от дейности при здравния застраховател и пр. Друг тип такива е да има достатъчно информация за потребителя към коя по-малко вредна алтернатива може да се насочи. 

Какво ще спечели обществото като цяло от такава политика?

Обществото печели по-висока средна продължителност на живота, повече щастие в дома, по-малко инвалидност. Не на последно място повече произведен брутен вътрешен продукт, т.е. богатство. Дори това да звучи малко абстрактно на отделния човек, всъщност се отразява на качеството на живот на всеки, защото ресурсът, който се разпределя, е по-голям.

Има ли механизми в България, по които вашите експертни анализи и оценка за цената на пушенето като публични разходи стигат до управляващите?

Механизмите са ясни - нашите анализи са почти винаги с публична насоченост и целта им е както да ограмотяват, така и да дават възможности на хората, взимащи решения, да предлагат добре аргументирани, стратегически и дългосрочни политики в името на общото благо. Редовно участваме на публични форуми, заседания, срещи с институции по различни теми. Въпрос на диалог е да бъдат приети предложенията, които даваме. 

Преди месец МЗ представи Национален план за борба с рака – има ли вътре мерки, които са свързани с ограничаване на тютюнопушенето и др. вредни навици? 

Планът включва много елементи, част от които са свързани и с вредните навици, които до голяма степен водят до различен по тип онкологични заболявания. Прецизирането на всеки един детайл ще бъде извършвано и в процеса на работа. Плюсът на плана е, че скелето вече е изградено, оттук нататък е работа на участниците в неговата имплементация да заложат устойчиви цели и отправни точки, към които България да се стреми.

Автор Илияна Ангелова

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация

Сподели във Facebook