Здраве

30 Октомври 2023

535

credoweb bg

Д-р Ангелина Боризанова, кардиолог в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, беше сред участниците в подкаста на Дружеството на кардиолозите в България, посветен на Световния ден на сърцето. Ето какво сподели тя, във връзка с рисковете, които носят високите нива на холестерол в кръвта – тема, с която младият лекар задълбочено се занимава.

Защо холестеролът има значение?

Холестеролът има значение, защото има своята роля в биологичните функции на човека. Той ни е важен като енергиен източник. Но когато нивата му се покачат прекомерно, започва едно натрупване върху стените на кръвоносните съдове, т.е. започва процес на артериосклероза. При високи нива на холестерола той лесно преминава през стените на кръвоносните съдове и се отлага върху тях. Образува се едно мастно петно, което постепенно се увеличава и в един момент води до запушване на кръвоносните съдове.

Много хора си казват, че щом са слаби, няма как да имат висок холестерол или пък че високият холестерол е характерен само за тези, които се хранят с много мазни храни. Мит или реалност е това?

Безспорно пациентите, които са с наднормено тегло, имат захарен диабет или са с метаболитен синдром имат висок холестерол. Това е една специфична дислипидемия, ние така я наричаме. Но има и млади хора, които имат висок холестерол, особено тези, които са с генетични нарушения. Фамилната хиперхолестеролемия е едно такова нарушение. Тези пациенти имат изключително високи нива на холестерол, дори над 10. Тези пациенти трябва много рано да ги откриваме, защото при тях настъпват сърдечносъдови събития много рано в техния живот, още на 40 години.

Кога е този момент, в който всеки от нас трябва да си каже, че е добре да си направи изследване на холестерола?

По принцип всеки човек трябва да знае какъв му е холестеролът. Добре е при навършване на пълнолетие да си направим един липиден профил. Ако имате в семейството обаче първородствен роднина /баща, майка, техни братя, сестри, баби, дядовци/, които имат ранен инфаркт или инсулт, е редно доста по-рано да бъде изследван холестеролът, за да се знае и да се лекува. При семейства с фамилна хиперхолестеролемия децата трябва да бъдат изследвани още на 5 годинки, за да се знае техният холестерол и да могат да бъдат лекувани навреме.

Само с лекарства ли се лекува високият холестерол или промяната в начина на живот може да бъде достатъчна? И още нещо: правилното хранене. Често на етикетите пише, че даден продукт не съдържа холестерол – това гаранция ли е, че е полезен за сърцето?

Това е много широка тема, но нека започнем от храненето. То е много важно. При пациенти, които нямат други рискови фактори, ние препоръчваме да се контролира начинът на хранене и да се повиши физическата активност. Този нула холестерол на етикета на храните нищо не значи, защото те могат да имат трансмазнини, наситени мастни киселини, хидрогенизирани киселини, които повишават холестерола.

Животинските мазнини са тези, които са отговорни за повишените нива на LDL холестерола, който води до образуване на артериосклеротичните плаки. Препоръчваме да се използват растителни заместители – олиа от царевица, слънчоглед, маслина.

В такъв случай маслото или маргаринът е по-малкото зло?

Това е вечният дебат – масло или маргарин. Най-голямата консумация на маргарин е била през Втората световна война. Не бива да се връщаме в тези времена.

Какво е мястото на червеното месо?

То трябва да се избягва, особено при пациенти с висок холестерол.

Как трябва да измерваме своя холестерол?

Задължително в клинична лаборатория. Въпросът е дали да бъде на гладно, или не. Проучвания показват, че има много малка разлика между пациенти, които се изследват на гладно или са закусили например. Това обаче не важи за пациенти, които са с диабет или метаболитен синдром. За едно скринингово изследване, не е необходимо да е на гладно.

Какви съвети ще дадете към пациентите?

Холестеролът зависи много от начина на хранене, от начина на живот, физическата активност и, разбира се, генетичните фактори. Както споменахме, редно е човек поне веднъж, при навършване на пълнолетие, да изследва липидния си профил, за да види дали има генетична предразположеност. При пациенти, които имат такава предразположеност, е важно не да бъде интензивна терапията, а да бъде продължителна – те цял живот се лекуват за този висок холестерол.

Добър-лош холестерол – как правим разликата? Защо единият холестерол е „добър“, а другият – „лош“?

Холестеролът е неразтворим. За да бъде използван в човешкия организъм, той трябва да се свърже с липопротеини. Това, което измерваме, представлява свързания холестерол, неговата маса. Той бива свързан с добрия холестерол, който изчиства – HDL и non HDL (това е обобщение за лошия холестерол и в частност LDL, които са отговорните частици за натрупването в съдовата стена ). Лошият холестерол можем да го спрем с диета, промяна в начина на хранене, физическа активност и медикаменти. Важни са обаче и стойностите. При здрави хора, които нямат рискови фактори този LDL трябва да бъде под 3 mmol/l. Когато имаме вече рискови фактори /високо кръвно, тютюнопушене, диабет/, тези стойности трябва да са по-ниски. При пациенти с преживяно сърдечно-съдово събитие /инфаркт, инсулт/ ние гоним изключително ниски стойности на холестерола – под 1,3 -1,4 mmol/l.

А стойностите на добрия холестерол имат ли значение, или тях не ги гледаме?

При добрия холестерол има няколко фракции и не винаги високите му нива означават, че тези фракции функционират правилно. Но обикновено гледаме да са високи. Ако са ниски – тогава е повишен рискът при пациента от сърдечносъдови инциденти.

Източник: Дружество на кардиолозите в България

***
Д-р Ангелина Боризанова е завършила „Медицина“ през 2007 г. в Медицински факултет към Тракийски университет - гр. Стара Загора. Започва работа и специализация по кардиология в Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, София, където работи и до момента. През 2015 г. придобива специалност по кардиология към Медицински университет – София, след което и по ехокардиография експертно ниво. От 2017 г. до момента е асистент към Катедрата по спешна медицина към Медицински университет – София.

Защитила е дисертационен труд на тема: „Ехокардиографски предиктори за рецидивиращо предсърдно мъждене“. Участва в редица национални и международни конгреси с над 30 публикации в национални и международни списания.

Научни интереси: Кардиометаболитни заболявания, дислипидемии, предсърдно мъждене, затлъстяване, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност и др.

Членство в научни организации: Дружество на кардиолозите в България (ДКБ), European Society of Cardiology (ESC), European Asossiation of Cardiovascular Imaging (EACVI).

Д-р Боризанова е сред лекарите, които консултират пациенти в Кабинета по кардиология на МДЦ „ИСУЛ – Царица Йоанна“ (Медицинският център към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“).


За запазване на час за преглед:
- През платформата SuperDoc
- тел. 02 9432 207

 Източник: МДЦ „ИСУЛ – Царица Йоанна“

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.

Сподели във Facebook