Здраве

25 Януари 2021

credoweb bg

Проф. Радка Аргирова е специалист по Вирусология, Инфекциозни болести, Медицинска генетика, Клинична лаборатория в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. В интервюто тя отговаря на няколко от най-често задаваните въпроси на медицинските специалисти в дискусията „Ваксините срещу COVID-19: коя, кога, за кого, защо“.

Проф. Аргирова, доколко ваксините срещу COVID-19 са безопасни, след като бяха разработени за толкова кратко време?

По този въпрос списание „Nature” излезе със специална статия. Там беше съобщено, че докато при другите ваксини клиничните изпитания в поредните им фази се правят последователно, тук всичко беше едновременно. Така се спести време, но това се дължи на факта, че само за ваксината на Модерна бяха изсипани 10 трилиона долара наведнъж. За другите също имаше огромни инвестиции. Това е дало възможност да не се правят последователно изпитанията, а те да станат едновременно. Данните, които са публикувани засега наистина са върху по-малък брой хора, но все пак такива данни има. Така, че не можем в никакъв случай да игнорираме това, което е известно към момента.

В този смисъл казвам, че за общото население безопасността е гарантирана. В същото време за някои специфични групи от населението, например бременни, деца, хора с имунна недостатъчност, хора с автоимунни заболявания, хора, които много често преживяват сериозни алергични реакции, все пак нямаме достатъчно данни, а това безспорно поражда несигурност.

Хората се притесняват от съдържанието на определени съставки във ваксината. Трябва ли да има по-специално поведение след прилагането ѝ?

Няма нужда от никакво по-специално наблюдение от медицински специалист. Всеки може да се наблюдава сам. В кратката характеристика на продукта е написано какво може да възникне като странично явление или нежелан ефект. Неща, като болка при убождането, леко зачервяване, оток, мускулна болка, са преходни и бързо отминават. Ако обаче се появят алергия, температура, втрисане, главоболие, безсъние е добре да се потърси личния лекар, ако ден-два след появата на тези оплаквания те не преминават.

След имунизация имунизираният може ли да бъде преносител на вируса и така да създаде опасност за околните? Може ли по някакъв начин вирусът да попадне в организма чрез ваксина и да зарази човека?

Човек – имунизиран или не - може пасивно да пренася вируса. Но няма как вирусът да попадне чрез ваксина в организма, просто защото във ваксината няма цял вирус. В този аспект няма как, ако човек е имунизиран, да бъде активен преносител на вируса.

При пациенти с доказани антитела за прекарано заболяване до 2 месеца от първите симптоми, налага ли се прилагането на ваксина?

Хубаво е всеки, който мисли, че е прекарал заболяването, да бъде сигурен в това. При тези, които са прекарали вируса по-тежко има лабораторни и рентгенови потвърждения. Но ако човек не е лежал в болница и не се е изследвал, особено в началото на пандемията, може да провери, като си направи тест за антитела. Ако този тест е положителен, значи се е срещал с вируса и може да изчака малко с имунизацията.

Добре е около 3 месеца след първото изследване за антитела да се направи ново, за да се провери дали намалява количественият показател за антителата. Ако той спада,  ясно е, че лицето може да се имунизира, защото защитата му срещу нова инфекция намалява.  

Много хора приемат профилактично противовирусни препарати. Дали ваксината може да се постави, ако хората са ги приемали или е необходимо например да изчакат известно време?

Категорично могат да бъдат ваксинирани, ако са ги приемали. Противовирусните препарати са срещу живи действащи вируси, а във ваксините няма жив цял вирус. Това е само парче РНК, при това мРНК, кодираща тази част от s-гена на вируса, която отговаря за свързването му с рецепторите на човека. Следователно, няма нужда да се чака за поставянето на ваксината, ако са приемани противовирусни средства.

Какво може да предприемат хората, които имат алергии към някои медикаменти? Нужно ли е преди ваксината да се прави подготовка с антихистамини?

Ако алергиите не са силно изразени, каквито най-често са случаите, може един ден преди определения ден за ваксинация да се вземе антихистаминов препарат. При по-тежки алергии трябва да се говори с този специалист, който ги е установил. Необходимо е да се разбере каква точно е причината за алергичната реакция, за да се знае как да се постъпи.

Напоследък много се коментира въпросът за приложението на ваксините при пациенти с различни хронични и автоимиунни заболявания, включително и онкоболни пациенти. Какво е Вашето мнение по темата?

Онкоболните са една специална категория хора. Там трябва да бъде много ясно диференцирано от онколог, какво точно лечение е предприемано. Ако е лъчелечение, възможно е да се наблюдава имунен дефицит, защото тази терапия често води до нарушение на функциите на имунната система. Тогава трябва да се види до каква степен тези функции са нарушени. Ако е химиотерапия или комбинация от двете, отново трябва да се прецени какво е състоянието на имунната система.

Ако например при един болен с ХИВ-инфекция, който е на лечение с антиретровирусна терапия, има много добро възстановяване на имунната система и тя функционира добре, той спокойно може да бъде имунизиран. 

Кои клетки таргетира ваксината на Пфайзер и в кои клетки се извършва реално синтеза на вирусния протеин?

Синтезираният вирусен протеин „отива“ в антиген-представящите клетки. Ваксината на Пфайзер представлява една иРНК, която специално кодира тази част от S- гена /рецептор-свързващия домен/, отговаряща за свързването на вируса с АСЕ2 човешкия рецептор. Идеята тук е човешкият организъм да синтезира сам антигена на вируса, да се включи имунната система на ваксинирания и да започнат да се произвеждат антитела. Ваксината /Comernaty/ е нуклеозидно модифицирана, изключително за да „устои“ тази иРНК на ензима РНК-за.

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.

Сподели във Facebook