.jpg)
Срещу разширени вени – движение и навременна терапия
С доц. Кузман Гиров, началник на Клиниката по съдова хирургия и ангиология към ВМА - София, разговаря Галина Спасова
- Доц. Гиров, колко разпространено е заболяването, познато като „разширени вени”, и с какви причини е свързано?
- Искам да подчертая дебело, че това е едно социалнозначимо заболяване. Преди 5-6 години правих национално изследване и се оказа, че 40% от населението над 18 години в една или друга степен има хронична венозна болест (както се казва заболяването). Разширените вени са само един от симптомите му. На първо място като причина бих поставил наследствения фактор. Хора, които в рода си имат болни от разширени вени, са уязвими в много по-голяма степен.
От друга страна, условията на труд и живот предразполагат тези генетични фактори да се развият. Сред негативните неща, които ни донесе модерното време, е, че хората не се движат достатъчно - седят в колите, в офиса 8-10 часа. Други, които работят пък прави, са предразположени към разширени вени, особено ако и генетичният фактор е налице. Хората, които работят седнали непрекъснато, на всеки час могат да отделят 5-10 минути да станат, да се пораздвижат. Работещите дълго прави могат да поседнат, а защо не и да намерят възможност да вдигнат краката за 5-10 минути. Това действа много разтоварващо на венозната система на долните крайници.
- Защо обичайно проблемът се явява в единия крак и какви са първите сигнали?
- По-често се появяват разширени вени на левия крак заради анатомична особеност – там където тазовата артерия минава над вената, се получава притискане и то е предпоставка за задръжка на кръв надолу. Човек трябва да обърне внимание още при първите симптоми - когато почувства тежест в краката, особено в края на деня. Пациентите го описват и като тъпа болка, усещане, че краката им са като напомпани. Всичко това показва, че нещо с венозната система не е наред. Заболяването има няколко класа. При нулевия не се виждат разширени вени, няма капиляри, просто има оплаквания от „тежки крака”, от дискомфорт в края на деня, крампи през нощта. При първи клас има малки разширени капилярчета, т.нар. „метлички” или „паячета”.
Във втори стадий има видими разширени вени с различна големина – от 2-3 мм до дебелина на палец. В трети стадий има вече оток, той задължително се появява един-два часа след като пациентът стане. В четвъртия стадий се променя цветът на кожата, тъй като с течение на времето и с развитието на заболяването част от кръвните клетки излизат в подкожието, разпадат се там, предизвикват възпаление и отначало светлокафяво, после тъмнокафяво до черно оцветяване на кожата. И тя е силно предразположена към развитие на рани, от най-малкото разчесване или травма се отварят трудно заздравяващи рани. И ако не се лекуват, продължават с години. Не искам да кажа, разбира се, че ако човек има малки метлички на 25-30 години, задължително ще стигне до рани, но има риск, ако се съберат няколко фактора.
- Полът фактор ли е?
- Жените са много по-предразположени към развитие на хронично венозно заболяване заради ражданията. През бременността се променя хормоналният статус, което предполага намаляване на тонуса на вената. От друга страна, бременната матка притиска вените в малкия таз, получава се кръвонапълване във вените. Искам да успокоя младите жени, че обикновено до шестия месец след раждането голяма част от вените възвръщат тонуса си. Каквото е останало след шестия месец, трябва да се лекува.
- Какви са основните подходи?
- Първо искам да кажа, че е голяма грешка самолекуването с хранителни добавки. Заболяванията се лекуват с лекарствени средства, защото техният ефект е предвидим, знаем как трябва да се дават, в кой стадий и когато лекарят ги е предписал, той носи отговорност за лечението, което провежда. За хранителните добавки не мога да кажа, че лекуват. Нека не бъда разбран грешно, изобщо не съм против народната медицина. Аз съм хирург, лекуваме такива рани, за които споменах, и ние препоръчваме да се правят примерно бани със смрадлика вместо с калиев перманганат, защото тази народна рецепта действа.
Но лечението категорично трябва да се провежда с лекарствени препарати, доказали своята ефективност. Т.нар. венотоници имат за задача да повишат тонуса на венозната стена, да намалят възможността кръвните клетки да излизат в околните междуклетъчни пространства. Венотоничните медикаменти имат своето място от нулевия стадий на заболяването до лечението на рани. На нашия пазар има десетина медикамента, като един от най-ефикасните е Детралекс. С него имаме най-дълъг опит - вече 22 години.
