Световната здравна организация (СЗО) призна страстта към компютърните игри за заболяване. То стана част от 11-тата версия на Международната класификация на болестите, която беше приета на 72-ата сесия на Световната здравна асамблея, която се проведе в Женева. Документът влиза в сила от 1 януари 2022 година.

Според новите критерии човек се смята за заболял, ако компютърните игри започват по един или друг негативен начин да влияят върху живота му, изпреварват други жизненоважни интереси, предизвикват нарушения в семейните, социални, образователни, професионални или други сфери на живота.

За поставянето на диагнозата симптомите трябва да са се проявявали в продължение на една година, но това може да се случи и по-рано в зависимост от тяхната тежест.

Световната индустрия, свързана с геймингманията, реагира на новия документ с рязка критика. Организации от Великобритания, Европа, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея, Южна Африка и Бразилия, подписаха заявление с призив до СЗО да преосмисли решението си.

„Диагнозата не се основава на достатъчно сериозни доказателства, които да оправдаят включването ѝ в един от най-важните нормативни инструменти на СЗО, пише в заявлението. – Ние сме обезпокоени, че СЗО взе такова решение без съгласието на академичното общество. Последиците от днешните действия може да отидат далече и да причинят вреда на тези, които действително се нуждаят от помощ“.

Всъщност учените не са на едно мнение дали страстта към компютърните игри трябва да бъде призната официално за заболяване. Когато се появиха първите подобни предложения, авторите на статия в Journal of Behavioural Addictions призоваха от СЗО да бъдат внимателни и да отложат класификацията. Специалистите отбелязаха, че съществува слаба научна основа за включване на страстта към видеоигрите в списъка на разстройствата, но са съгласни, че са необходими допълнителни изследвания.

Основния аргумент на учените срещу включването на страстта към видеоигрите в списъка с психичните разстройства е, че зад тази диагноза може да се крият други проблеми като депресия или социофобия.

Някои компании (като Microsoft) заявиха, че въпреки тяхното мнение, че са необходими допълнителни изследвания, отрасълът носи голяма отговорност за разрешаване на проблема, свързан с игровата зависимост. Експертите дори предлагат достъпни начини за борба с нея – например родителите могат да ограничават времето, което децата им прекарват пред монитора.

Генералният директор на Sony Кенитиро Йошида също смята, че отрасълът трябва да се отнесе сериозно към проблема и да предприеме контрамерки.

Сподели във Facebook