.jpg)
Въглехидратите в профил и анфас
Когато на нашата планета преди около милион години се появява човекът, всичко за неговото съществуване е налице – чрез уникалния процес фотосинтеза в атмосферата е натрупан нужният за неговата жизнена дейност кислород. Краен продукт на този процес е глюкозата, която е избрана като основен източник на енергия за човешкия организъм, 60% от който се състои от вода, изобилстваща на планетата.
В изграждането на неговите органи, мускули, кожа, коса, нокти, както и на огромното количество ензими, участват най-разпространените елементи на планетата – азотът (78% от атмосферния въздух), кислородът (21% от атмосферния въздух, най-разпространеният елемент – 52% от атомите в природата) и водородът (вторият по разпространение атом в природата с дял 17%). Метаболизмът на човека е неразривно свързан с редица химични елементи, повечето от които са широко разпространени на планетата – калий, калций, магнезий, желязо, мед, цинк, манган, фосфор, силиций и т.н. Гениалният промисъл на Създателя е конструирал човешкия организъм в невероятен синхрон със средата на обитаването му, дарил го е с удивителен метаболизъм, черпещ енергия и градивни елементи за възстановяване на клетките на своето тяло от заобикалящата го среда.
Основна част от храната на човека, необходима за поддържане на жизнените процеси в неговия организъм, съставляват въглехидратите,
продуцирани от растенията, които „предвидливо” се появяват на Земята преди около 450 милиона години. Около триста хиляди вида растения с помощта на енергията на слънчевата светлина превръщат двете тъй прости вещества – водата и атмосферния въглероден диоксид, в глюкоза – вещество с необикновени свойства, от което по-нататък те синтезират невероятен брой въглехидрати – най-разпространения клас органични вещества на планетата. В използваната от човека храна се съдържат ограничен брой от тях – глюкоза, фруктоза, рибоза, захароза, малтоза, лактоза, нишесте, пектин, инулин и целулоза. Всеки от тях има своето място в сложната плетеница от метаболитни процеси, протичащи в нашия организъм.
Ще се опитаме да разкажем за тяхната роля в човешкото тяло,
която в значителна степен е определяща за неговия здравен статус. Глюкозата безспорно е най-важният за човешкия организъм въглехидрат. Крайни продукти от утилизацията (изгарянето) ѝ в човешкия организъм са вода и въглероден диоксид – същите вещества, от които тя е синтезирана от растенията. Освободената енергия при този процес се съхранява в организма под формата на уникалния акумулатор на химична енергия – молекулите на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ). Последната „финансира” огромната част от протичащите в човешкото тяло метаболитни процеси. Всъщност това е слънчевата енергия, уловена от зеленото багрило на растенията – хлорофила, която дава старт на невероятния и уникален процес фотосинтеза. Неслучайно често се казва, че всички ние сме деца на Слънцето.
За осигуряване на енергиен резерв на организма глюкозата се съхранява в черния дроб и мускулите
под формата на неин полимер – гликоген. Сложни системи в човешкия организъм бдят нивото на глюкоза да се поддържа в оптимални граници. Съществена роля за това играят два хормона – инсулин и глюкагон, продуцирани от задстомашната жлеза (панкреаса). Инсулинът е своеобразен портиер на входа на клетките, който пропуска глюкозата през клетъчните мембрани. Когато обаче нивото ѝ в кръвния ток спадне под критичното и клетките започват да изпитват остра нужда от източник на енергия, се задейства глюкагонът, който способства за разграждането на гликогена до глюкоза. Лошата новина е, че
при повишено съдържание на глюкоза излишъкът ѝ се насочва към синтеза на мазнини.
Устойчивото повишено ниво на глюкоза в кръвта указва за преддиабетно и диабетно състояние, което може да отключи редица патологии. До неотдавна фруктозата се смяташе за безвреден за човешкия организъм въглехидрат, в т.ч. и за диабетици. Въпреки че нейният гликемичен индекс е само 20 (при глюкозата е 100!) и сладостта ѝ е 1,7 пъти по-висока от тази на последната (т.е. може да се дозира в по-малки количества), през последните десетилетия нейният ореол беше постепенно снет по категоричен начин. Доказано беше, че немалка част от нея чернодробните клетки, които единствено могат да я преработват, превръщат в триглицериди, в резултат на което чувствително се увеличава количеството на мастните тъкани.
При глюкозата мозъкът получава информация от хормона лептин за пресищане на организма с този източник на енергия.
Ниските нива на лептин подават тревожен сигнал до мозъка, че „батериите” са на критичен минимум и следва да се заредят. При фруктозата тази регулация отсъства, поради което лептиновите нива остават ниски въпреки високите нива на фруктоза. Това дава зелена светлина за поглъщане на нови и нови количества от нея.
Неотдавна учени от Калифорнийския университет (САЩ) установиха, че фруктозата е един от сериозните фактори, водещи до страховития метаболитен синдром. Съществува информация, че значителната консумация на фруктоза способства за повишаване на кръвното налягане и нивото на пикочната киселина, за влошаване на функциите на бъбреците, за развитие на диабет и усещания, сходни с тези на досадния махмурлук. Допълнителен щрих към нелицеприятния образ на този монозахарид е фактът, че
в клетките на черния дроб част от фруктозата се превръща в... глюкоза.
Тревожна новина е фактът, че съвременната хранителна промишленост в огромен брой продукти масово използва т.нар. глюкозо-фруктозен сироп, в който съдържанието на фруктоза варира в границите от 42 до 90%!
Рибозата е важен монозахарид, който е структурен елемент на вече споменатата аденозинтрифосфорна киселина, както и на носителите на наследствената информация – рибонуклеиновата и дезоксирибонуклеиновата (под формата на дезоксирибоза) киселина. Тя е източник на енергия за организма, както и за синтеза на важните аминокиселини триптофан и хистидин. Освен това доказано е, че тя способства за по-доброто усвояване на креатина – аминокиселината, която подпомага доставянето на енергия – под формата на АТФ, към мускулите и нервите. Захарозата е дизахарид, съставен от монозахаридите глюкоза и фруктоза.
В червата под действието на ензима алфа глюкозидаза тя се превръща в съставящите я монозахариди. Повишената ѝ консумация води до завишаване на нивата ѝ в кръвния ток. Лактозата е дизахарид, състоящ се от монозахаридите глюкоза и галактоза. В организма тя се разгражда на съставките си под действието на ензима лактаза. За жалост с напредването на възрастта нивото на този ензим рязко намалява, в резултат на което се развива непоносимост към прясното мляко. Тя се изразява с коликообразни болки в коремната област и по-слаба или по-силно изразена диария. Глюкозата, получавана при разграждането на лактозата, се усвоява незабавно, но
галактозата усвояват единствено бебетата, и то само в периода на кърмене.
В резултат организмът складира този ненужен „отпадък” в подкожната област, вследствие на което възниква нелицеприятният целулит, или го отлага в очите, което води до т.нар. катаракта, или перде.
Нишестето е полимер на глюкозата, който частично се разгражда от ензима амилаза на слюнката, а пълно – в дванадесетопръстника – под действието на α-амилазата на панкреатичния сок. Макар и да се отнася към „бавните” захари, повишената консумация на храни, богати на нишесте (хляб, ориз, картофи, хлебни и сладкарски изделия), безспорно води до високи нива на глюкоза с всички последствия от това.
Инулинът е полимер на фруктозата, който на практика не се усвоява от човешкия организъм,
но има изявено пребиотично действие – подпомага дейността на т.нар. дружествена микрофлора в дебелото черво, която има огромна заслуга за поддържане в добро състояние на неговия жизнен тонус. Доказано е, че по пътя си към дебелото черво този полимер успява да улови и изведе от човешкото тяло множество вредни вещества (тежки метали, мастни киселини, холестерол, както и токсини, попаднали отвън или продуцирани от болестотворни микроорганизми). Подобно е и действието на пектина – полизахарид, състоящ се от свързани остатъци на галактуроновата киселина (окислена форма на галактозата) и известно количество остатъци на монозахарида рамнопираноза. И двата полизахарида имат благотворно въздействие върху храносмилателния тракт, улеснявайки чревния транзит и дефекацията.
Правилната интерпретация на ролята на въглехидратите – в унисон с презумпцията на Създателя, е един от важните ключове към добрата физическа и психическа кондиция на човешкия организъм.
