Здраве

24 Септември 2018

Животът днес

Почти всички изследвания доказват, че ядките са много полезни. Например наскоро беше публикувано проучване, в което специалисти оценяваха ефекта от употребата на ядки при 819,5 хиляди души. Това е огромна цифра и в едно изследване да се обхванат толкова много хора е нереално. Всъщност международна група от учени са провели т.нар. метаанализ, в който са включили 29 изследвания, проведени по-рано. Получените резултати са впечатляващи.

Учените са установили, че ежедневната употреба на около 20 грама ядки понижава риска от следните заболявания:

  • Сърдечносъдови заболявания – с 24%.
  • Инсулти – с 11%.
  • Рак – с 18%.
  • Обща смъртност – с 19%.
  • Смъртност от заболявания на дихателната система – с 24%.
  • Смъртност от захарен диабет – с 32%.
  • Смъртност от невродегенеративни заболявания (като Алцхаймер и Паркинсон) – със 7%.

Други изследвания са доказали, че редовната употреба на ядки е полезна и поради други причини. Те предпазват от затлъстяване и образуване на камъни в жлъчката.

Как учените обясняват този ефект? Ядките съдържат много биологично активни вещества като ненаситени местни киселини, белтъчини, фибри, витамин Е, калий, магнезий, много микроелементи – мед, цинк, манган, желязо и селен.

В ядките има много запаси и от антиоксиданти, като голяма част от тях не присъстват в повечето плодове и зеленчуци.

Как да употребяваме ядки?

Оптималната дневна доза е 20-25 грама. Важно е да не се подлагат на термична обработка. Ядките в десерти като шоколад или в мюсли нямат тези положителни ефекти върху човешкото здраве.

При свободен достъп на въздух ядките се окисляват. Окислените мастни киселини губят полезните си качества, а понякога стават и вредни. Донякъде ги предпазват черупките. Най-лесно гранясват кедровите ядки. Полезните мазнини в твърдите ядки като фъстъците, орехите, лешниците, бадемите са по-устойчиви. Причината е, че тяхната черупка не е така пореста и по-трудно пропуска кислорода. Освен това някои ядки съдържат много антиокислители, препятстващи действието на кислорода. Шам фъстъкът и кашуто например по-трудно гранясват.

Сподели във Facebook