Акценти

19 Септември 2017

2008

Милен Кирилов

Почти 80 вида лотарийни билети, обещаващи бивало и небивало финансово благоденствие срещу ангажимента – търкане с твърд предмет (предимно монета), се превърна в нов вид епидемия през последните години в България. Вероятно породена от изкуствено ниския жизнен стандарт у нас, почти нулевите банкови лихви по депозитите или всъщност най-вече заради желанието на всеки за богат и безгрижен живот.

Огромни табели с впечатляващи суми повечето, от които биха стигнали едва за един ремонт плюс екскурзия или нова кола, но недостигащи за доживотно щастие кръстосват медиите денонощно. С внушението, че внезапното забогатяване може да сполети всеки, без обаче да се споменава досадната подробност (макар и изписаната на гърба на всеки билет), че само няколко броя талона от цели 25 млн., 20, 10 или в най-добрия случай 2-3 млн. държи ключа към лелеяното богатство. Разбира се, ако този билет съществува в действителност, а не, както смятат конспираторите, че се пуска „по поръчка“.

Още в древността целта на лотарията остава абсолютно същата, каквато и днес и докато свят светува - да печелят единствено нейните организатори, а почти всички с изключение на малцината късметлии да губят. 

 

Първото подобие на лотария, което помни човечеството е от времето на китайската династия Хан между 205 и 187 г. пр. н. е. От този период са намерени кено фишове. Предполага се, че с тези лотарийни игри са подпомагани големи държавни проекти като Великата китайска стена. В китайската „Книга на песните“ от второ хилядолетие пр. Хр. се споменава за игра на късмет, наречена „изваждане от дърво“, което напомня на теглене на жребий.

Не само чадърите, но и първите лото фишове са се появили в Древен Китай

От Келтската епоха също са намерени артефакти с думи, които се превеждат като „теглене на жребий“. Първите европейски лотарии са се появили по време на Римската империя. Известно е, че организаторите на някои вечерни партита раздавали на гостите билети с шанс да спечелят луксозни предметни награди. Най-ранните записи за предлагането в свободна продажба на лотарийни билети е игра, организирана от император Август Цезар. Част от средствата са отивали за ремонти в град Рим, а победителите получавали предметни награди с различна стойност.

Първите лотарийни игри с парични награди и билети за свободна продажба са се появили през 15-ти век на територията на днешна Холандия. В наши дни са открити документи, от които е видно, че с постъпленията са се финансирали градските проекти и бедните. Тиражът бил от 4 304 билета, а паричните награди били за общо 1737 флорина. С това холандската се смята за най-старата и организирана по съвременен начин лотария.

Първата лотария в Италия също се появила през 15 в., а с парите се финансирала войната с Република Венеция. От тогава лотарийните игри са станали особено популярни в Генуа. Хората залагали на много неща, включително на имената на членовете на Великия съвет, които били теглени на случаен принцип на всеки шест месеца и се избирали 5 от общо 19 кандидата. Този вид хазарт са го наричали Лото или Семенаю. На италианците им харесала играта и, за да залагат по-често от два пъти годишно, сменили имената на кандидатите с номера и така се е родило модерното лото.

С част от постъпленията от хазарт е финансирана армията на Древен Рим

Във Франция Крал Франсоа I разбира за лотариите по време на походите си в Италия. Сетил се, че е идеално средство за подпомагане на държавната хазна. Така първата френска лотария „Роял“, разрешена с указ на Негово величество се е провела през 1539 г. Тя обаче претърпяла пълен провал, защото хората негодували, че са прекалено скъпи и не ги купували. Именно заради това през следващите два века лотариите във Франция били напълно забравени.

Земите на днешна Холандия – люлка на съвременната лотария

Първата официално узаконена лотария от кралица Елизабет I във Великобритания се появила в средата на 16 в. Списъци с наградите и правилата за участие били разлепени из цялото кралство. Наградите били сребърни чинии и други ценни вещи. В по-късните години, държавата продала правата върху лотарийните билети на брокери, които на свой ред използвали външни агенти и куриери, за да ги продадат. Повечето хора не са могли да си позволят цената на билета и затова брокерите ги продавали на части. Организирали са се и много частни лотарии за финансиране на различни цели. Така през 17-ти век британските лотарийни билети досущ приличали на съвременните  Под натиска на опозицията през 20-те години на 19-ти век играта била закрита. 

Само заможните можели да си пробват късмета с билетите на „Роял“

 

Първата голяма лотария на германска земя се е провела през 1614 година в Хамбург, а в Австрия по време на царуването на императрица Мария Терезия. Там тя е била наречена Лото ди Женова и се е играла със 90 числа.

Британските лотарийни билети от 17-ти век досущ приличат на съвременните

От другата страна на Атлантическия океан не стоели с кръстени ръце. Историческите документи сочат, че между 1744 и 1766 година са били ратифицирани над 200 лотарии в Северна Америка. С тях се подпомагало изграждането на църкви, колежи, канали, мостове и пр. През 40-те години на 18 век бюджетите на Пристънския, Колумбийския и Пенсилванския университет били подхранвани от този вид хазартни игри. По времето на френските и индианските войни, в някои колонии са използвали лотарийни игри за изграждане на укрепления и финансиране на военните части.

Бенджамин Франклин организира лотарии за набиране на средства за закупуване на оръдия за защита на Калифорния. И Джордж Вашингтон се опитал да организира лотария, но опита му бил неуспешен. Въпреки това, лотарийните билети, носещи подписа на Вашингтон, са ценни колекционерски предмети и до днес. Преди десетилетие един от тях беше продаден за 15 000 долара.

Данъците никога не са били приети като начин за финансиране на обществени проекти и затова местните хора смятали, че лотариите са форма на скрит данък. И след края на войната за независимост, много от щатите са прибегнали до лотариите за набиране на пари за най- различни обществени нужди. Александър Хамилтън пише, че правилата на лотарията трябва да останат прости и че „Всеки би бил готов да рискува дребна сума за възможността за значителна печалба… и би предпочел малък шанс за голяма печалба, отколкото голям шанс за малка“.

Лотариен билет в Ню Орлиънс от 1882 г.

 

Сподели във Facebook