Древната прелъстителка „Лотария“

Почти 80 вида лотарийни билети, обещаващи бивало и небивало финансово благоденствие срещу ангажимента – търкане с твърд предмет (предимно монета), се превърна в нов вид епидемия през последните години в България. Вероятно породена от изкуствено ниския жизнен стандарт у нас, почти нулевите банкови лихви по депозитите или всъщност най-вече заради желанието на всеки за богат и безгрижен живот.

Огромни табели с впечатляващи суми повечето, от които биха стигнали едва за един ремонт плюс екскурзия или нова кола, но недостигащи за доживотно щастие кръстосват медиите денонощно. С внушението, че внезапното забогатяване може да сполети всеки, без обаче да се споменава досадната подробност (макар и изписаната на гърба на всеки билет), че само няколко броя талона от цели 25 млн., 20, 10 или в най-добрия случай 2-3 млн. държи ключа към лелеяното богатство. Разбира се, ако този билет съществува в действителност, а не, както смятат конспираторите, че се пуска „по поръчка“.

Още в древността целта на лотарията остава абсолютно същата, каквато и днес и докато свят светува - да печелят единствено нейните организатори, а почти всички с изключение на малцината късметлии да губят. 

Първото подобие на лотария, което помни човечеството е от времето на китайската династия Хан между 205 и 187 г. пр. н. е. От този период са намерени кено фишове. Предполага се, че с тези лотарийни игри са подпомагани големи държавни проекти като Великата китайска стена. В китайската „Книга на песните“ от второ хилядолетие пр. Хр. се споменава за игра на късмет, наречена „изваждане от дърво“, което напомня на теглене на жребий.

От Келтската епоха също са намерени артефакти с думи, които се превеждат като „теглене на жребий“. Първите европейски лотарии са се появили по време на Римската империя. Известно е, че организаторите на някои вечерни партита раздавали на гостите билети с шанс да спечелят луксозни предметни награди. Най-ранните записи за предлагането в свободна продажба на лотарийни билети е игра, организирана от император Август Цезар. Част от средствата са отивали за ремонти в град Рим, а победителите получавали предметни награди с различна стойност.

Първите лотарийни игри с парични награди и билети за свободна продажба са се появили през 15-ти век на територията на днешна Холандия. В наши дни са открити документи, от които е видно, че с постъпленията са се финансирали градските проекти и бедните. Тиражът бил от 4 304 билета, а паричните награди били за общо 1737 флорина. С това холандската се смята за най-старата и организирана по съвременен начин лотария.

Първата лотария в Италия също се появила през 15 в., а с парите се финансирала войната с Република Венеция. От тогава лотарийните игри са станали особено популярни в Генуа. Хората залагали на много неща, включително на имената на членовете на Великия съвет, които били теглени на случаен принцип на всеки шест месеца и се избирали 5 от общо 19 кандидата. Този вид хазарт са го наричали Лото или Семенаю. На италианците им харесала играта и, за да залагат по-често от два пъти годишно, сменили имената на кандидатите с номера и така се е родило модерното лото.

Във Франция Крал Франсоа I разбира за лотариите по време на походите си в Италия. Сетил се, че е идеално средство за подпомагане на държавната хазна. Така първата френска лотария „Роял“, разрешена с указ на Негово величество се е провела през 1539 г. Тя обаче претърпяла пълен провал, защото хората негодували, че са прекалено скъпи и не ги купували. Именно заради това през следващите два века лотариите във Франция били напълно забравени.

Първата официално узаконена лотария от кралица Елизабет I във Великобритания се появила в средата на 16 в. Списъци с наградите и правилата за участие били разлепени из цялото кралство. Наградите били сребърни чинии и други ценни вещи. В по-късните години, държавата продала правата върху лотарийните билети на брокери, които на свой ред използвали външни агенти и куриери, за да ги продадат. Повечето хора не са могли да си позволят цената на билета и затова брокерите ги продавали на части. Организирали са се и много частни лотарии за финансиране на различни цели. Така през 17-ти век британските лотарийни билети досущ приличали на съвременните  Под натиска на опозицията през 20-те години на 19-ти век играта била закрита. 

Първата голяма лотария на германска земя се е провела през 1614 година в Хамбург, а в Австрия по време на царуването на императрица Мария Терезия. Там тя е била наречена Лото ди Женова и се е играла със 90 числа.

От другата страна на Атлантическия океан не стоели с кръстени ръце. Историческите документи сочат, че между 1744 и 1766 година са били ратифицирани над 200 лотарии в Северна Америка. С тях се подпомагало изграждането на църкви, колежи, канали, мостове и пр. През 40-те години на 18 век бюджетите на Пристънския, Колумбийския и Пенсилванския университет били подхранвани от този вид хазартни игри. По времето на френските и индианските войни, в някои колонии са използвали лотарийни игри за изграждане на укрепления и финансиране на военните части.

Бенджамин Франклин организира лотарии за набиране на средства за закупуване на оръдия за защита на Калифорния. И Джордж Вашингтон се опитал да организира лотария, но опита му бил неуспешен. Въпреки това, лотарийните билети, носещи подписа на Вашингтон, са ценни колекционерски предмети и до днес. Преди десетилетие един от тях беше продаден за 15 000 долара.

Данъците никога не са били приети като начин за финансиране на обществени проекти и затова местните хора смятали, че лотариите са форма на скрит данък. И след края на войната за независимост, много от щатите са прибегнали до лотариите за набиране на пари за най- различни обществени нужди. Александър Хамилтън пише, че правилата на лотарията трябва да останат прости и че „Всеки би бил готов да рискува дребна сума за възможността за значителна печалба… и би предпочел малък шанс за голяма печалба, отколкото голям шанс за малка“.