- Нека продължим предишния разговор с темата за ислямизацията на македонските българи…

- Проникването на исляма в Македония започва веднага след завоюването на България. То се изразява с ислямизация на  местното българско население. Тя протича по-бавно, отколкото в Мизия и Тракия. Този процес най-напред се развива в районите около градовете Солун и Кукуш.

- Каква е била технологията на помохамеданчването?

- Съществуват три версии относно тази технология. Първата версия е, че преобладаващите групи от християни в България и в частност в Македония са насилствено ислямизирани.

Втората версия е, че голяма част от богомилите са се ислямизирали доброволно, както това става в Босна.

Третата версия е, че една част от приелите исляма са сменили вярата си по икономически съображения – мохамеданите са плащали почти нищожни данъци, което им е давало възможност да реализират значителни икономически и социални привилегии. Във всяко населено място се е издигала джамия, по-голямата част от тях са построени върху руините на хиляди български християнски църкви. Подобна е съдбата на редица наши църкви в Македония –  в Охрид, Скопие, Битоля и др.

- Какви са били отношенията между двете религиозни общности?         

- В империята се провежда политика на неравноправие, изразяващо се с дискриминация на християните от страна на мюсюлманите и държавата. Забранява се на християните да се обличат с пъстро облекло, да яздят кон в населените места, да носят оръжие, да провеждат публично религиозни церемонии и процесии. Строят се високи и монументални джамии, които доминират сред градската или селската среда. Внимателното проучване на статистическите данни показва, че мохамеданите в Македония са предимно ислямизирани местни жители.

- Какви са доказателствата за това?

Джамията в Скопие

- Ако разгледаме регистъра за гр. Солун от 1567 г., ще видим, че приелите исляма солунски граждани са точно 251, в Скопие техният брой през 1528 г. е 182 души, в Битоля – 248  домакинства се „потурчват“ в края на XVI век, в Щип – 105 домакинства през 1573 г., в Струмица – 136 през 1573 г. Прави впечатление огромният брой вдовици, които стават мюсюлманки. Подобна е картината и в селата на цяла Македония. Политиката на ислямизация продължава и през целия XVII век. И още нещо – внимателното проучване и анализиране на структурата на населението по османските регистри показва, че в различните градове и села на Македония няма турски преселници, а само ислямизирани българи, известни под името помаци или торбеши.

- Българите са били натоварени с тежки данъци…

Битолска джамия

- Да, основният е бил паричен и е известен като джизие или харадж. Той е бил направо разоряващ за селяните немюсюлмани. Неговият размер непрекъснато се увеличавал. Плащали са го  всички българи от 5- до 80-годишна възраст. Съществували и допълнителни налози, налагани по различни причини. Така например се плащало специален данък при възкачване на нов султан на престола или при раждането на негов син, както и  всякакви други по различни поводи.

- Бихте ли посочили и други финансови тежести над християнското население?

- То е било натоварено и със следните данъци: Капу хакъ - такса, произволно изисквана от всеки дом, Ресм-и агъл - данък за кошара, Ресм-и асияб - данък за воденица, Ресм-и биве - поземлен данък, плащан от вдовиците немюсюлманки, Ресм-и божик - налог върху свинете, които се угоявали за Коледа, Ресм-и гиях - данък за сено, Ресм-и духан - димнина, данък за презимуване в земите на един или друг феодален владетел, Ресм-и менгене - налог за пресоване на грозде, Ресм-и мюджеред

Спахии

- поземлен данък, събиран от работоспособни, но все още неженени синове, които живеят заедно с баща си и обработват негови парцели земя. И още - Ресм-и обручина - данък, налаган при продажбата на вино, Ресм-и отлук - данък върху пасище, Ресм-и тапу - такса, плащана от всеки гяур в полза на държавната хазна, за правото му да стопанисва поземлен имот, Ресм-и фучу - данък върху бъчви вино, Ресм-и ханазир - данък върху свине, Ресм-и химе - данък върху дърва за огрев. Християните са плащали по-високи данъци от обикновените мюсюлмани.

- Нека се спрем и на т.нар. кръвен данък.

- Той е най-тежък и е бил още известен като чилик или девширме. Изразявал се е в ежегодно подбиране и взимане на най-здравите, хубави и интелигентни момчета между 5- и 6-годишна възраст, а по-късно и между 7 и 10 г., за да се превърнат в зомбирани войници на исляма. Наричани са еничари. Първите отряди еничари са формирани по времето на султан Мурад I през 1380 г.

Кръвен данък – юноши на път към еничарските казарми

Еничарският корпус непрекъснато расте и малко преди ликвидирането си наброява около 140 000 души. Данните за приблизителния брой на еничарите по време на различните султани дават възможност да добием представа за темповете на разрастване на корпуса и оттам за броя на събираните християнски деца. Така при султан Сюлейман (1520-1566) те са 14000, при Мехмед III (1595-1603) – 45 000, при Селим I (1789-1807) – 110 000, при Махмуд II (1808-1839) - 140 000 души. В житието на св. Филотей се разказва за установения обичай да се взема по-често дете или младеж на всеки 10. Друг летописец, солунският митрополит Исидор Клабас, пише за заграбването на мъжки деца през 1395 г. по времето на султан Баязид I. Отвлечените деца се изпращат в турски семейства, за да научат турски език. Били са обрязвани и получавали ислямско възпитание. И едва след 20-годишна възраст са настанявани в специални казарми в Цариград, Одрин и Бурса. Разделяли ги на две групи –  ишоглани и аджемоглани. Първите получавали изключително добро образование, като се подготвяли за висши държавни постове. Останалите са готвени за еничарския корпус или за обслужващи длъжности в двореца.

- Какво твърдят турските източници за всичко това?

Еничари

- Например турският историк М. Т. Гьокбилгин пише: „Беше нужно много време, докато християнските народи бъдат принудени насилствено да приемат ислям или да се чака доброволно да направят това. В същото време беше невъзможно турци от Анадола да бъдат докарани и заселение по тези места. А трябваше да се поддържа редът във вече завоюваните територии. Така се създадоха еничарите”... В подкрепа на това твърдение говори големият турски държавник и реформатор Мидхат паша: „Ако из българските земи се срещат мохамедани, които говорят турски, то те не са турци, а наследници на българите еничари”.

- Освен за дворцовата гвардия и бъдещи висши държавни сановници еничарите за какво друго са били използвани?

Еничари по време на боя

- Останалата част се включва в редовете на Османската армия. Военните формирования на еничарите се наричат еничарски оджак, които са групирани по 100 еничари в 10 бойни единици, наричани орти. Тези еничарски орти са най-фанатичните и кръвожадни отряди на султанската войска. Когато няма война и военни походи, те са били разпределяни като прислужници в богати турски семейства. След навършване на 40-годишна възраст еничарите са били освобождавани от служебни задължения и са изпращани в родните им селища. Те насилствено отвличат български момичета за свои жени или за попълване на харемите. По този начин броят на ислямизираните жени започнал значително да расте. Най-често еничарите силово принуждавали майките, бащите си и своите братя и сестри да приемат исляма.

Еничари наказват чрез набиване на кол

- Как българите са се съпротивлявали на кръвния данък?

- Укривали са децата, подлежащи на отнемане от родителите за еничари, в гори и пещери. Татуирали са кръстчета върху челата на момченцата, обрязвали са ги или са ги женели  между 8- и 9-годишна възраст. Дори са ги осакатявали, за да не бъдат взети за еничари. Организирали са бягства на децата си от конвоите по пътя им към Цариград. Това продължава до 1826 г., до бунта на еничарския корпус, който е разпуснат, а членовете му до един са изклани...

Сподели във Facebook