Читателят на „Животът днес“ Васил Балабанов разказа много поучителна история с изпускането на полет от Лондон за София:

„Бях на летище „Станстед“ в Лондон рано сутринта, за да хвана самолета, който излита за София в 6:30 часа местно време. Заедно със спътника ми предвидихме достатъчно по наши пресмятания време, за да преминем през проверка на багажа и документите – около 1 час.

Но пренебрегнахме многобройните писмени предупреждения да извадим на показ всички течности и гелове от кабинния багаж и да ги поставим в прозрачна найлонова торбичка.

Когато багажите ни минаха през скенера, вероятно техниката установи наличие на течности и куфарите ни бяха отделени.

Така започна най-бавната и щателна проверка, на която съм бил свидетел. Жената, която претърси целия багаж, така се туткаше, че времето до излитане на самолета значително намаля. Въпреки че ѝ посочих къде точно в багажа са течностите, тя невъзмутимо започна да рови от противоположния край на куфара. Както и да е, накрая ги намери, анализира ги, накара ме да ги сложа в найлоново пликче и ме пуснаха.

С ужас установих, че до излитането остават не повече от 6-7 минути. Наложи се да мина тичешком през огромните халета, докато стигна до възможно най-отдалечения изход – номер 55. Качих се на самолета буквално секунди преди да издърпат подвижната стълба. Но спътникът ми, който на опашката беше малко по-назад от мен, не успя. Наложи се да търси друга авиокомпания, чиито самолети излитат от друго летище, и да плати значителна сума, за да се прибере в София късно вечерта същия ден. Въпросът ми е има ли някаква възможност да иска обезщетение от авиокомпанията, чийто самолет изпусна, или от самото летище заради забавянето.“

Експертите, към които се обърна „Животът днес“, дадоха да се разбере, че казусът е безнадежден.

Първо, по принцип авиокомпанията не може да бъде държана отговорна за закъснение на пътник. Той може да се забави поради стачка в метрото или други транспортни причини, а може и просто да е дошъл в последния момент на летището.

„Много рядко – предимно при презокеански полети, и то ако има големи групи пътници, чийто трансферен полет закъснява, авиокомпаниите ги изчакват. Това трае максимум час и половина. Но иначе те не са длъжни да изчакват всеки пътник, включително и ако багажът му вече е чекиран и той е на летището“, казаха от Европейския потребителски център.

Юристът Златин Златев, специалист по потребителско право, каза, че в случая и летището не може да бъде отговорно. „Разковничето е в това, че „Станстед“ са предупредили пътниците си да се явяват два часа преди полета, за да има достатъчно време за проверка. Има такива съобщения в печата и по електронните медии, и в самия влак, който докарва пътниците от Лондон до аеропорта.

В случая вие сте отишли само един час по-рано и при евентуален спор от летището ще изтъкнат точно този факт. Освен това забраните за пренасяне на течности в кабинния багаж са факт от вече над 15 години. Едва ли има човек на земята, който да не знае за тях“, изтъкна той.  

Сподели във Facebook