Купуването на лек автомобил от друга държава в ЕС е доста разпространена практика. Тя бе доста популярна и преди влизането ни в ЕС, но след 2007 г. и особено с настъпването на кризата доби нови размери. Според един скорошен доклад на Европейския потребителски център обаче при всяка трансгранична покупка на кола, особено ако е втора употреба, ни дебнат доста опасности.

Те са от най-различен характер. На първо място най-големите измами стават, когато цялата или част от сделката е станала чрез интернет. Докладът призовава всички купувачи да се отнасят подозрително към продавачи, които искат част или цялата сума да им бъде преведена предварително, особено ако колата е била избрана от разстояние. Защото твърде често по този начин действат измамниците.

Но и когато човек е установил легитимността на търговеца, не всичко е уредено. Проблемът е, че във всяка страна от ЕС действат различни правила и норми. Например не във всяка държава е задължително при продажба на кола да се представят документи за техническа изправност. Едно от изключенията е Франция, където трябва да има преглед 6 месеца преди продажбата и докладът от него трябва да се предостави на купувача. Затова потребителят може да организира техническия преглед близо до търговския обект, вместо да го направи чак когато е платил и е докарал колата до родината си. Цените за това варират в зависимост от услугата и страната, но от данните в доклада става ясно, че започват от 15 евро (в Литва) и стигат до 350 евро (в Холандия).

Писмен договор за продажбата не е необходим, но обикновено такъв трябва за регистрирането на колата. Така е в Германия, Италия, Люксембург, Румъния и Швеция. В България договорът трябва да бъде в писмена форма и нотариално заверен. Потребителите трябва да се уверят, че договорът съдържа всички данни, които се изискват от законодателството на двете държави – където е купена колата и където ще се регистрира. Например за употребяваните автомобили често има клауза „продаден, както се вижда“, т.е. купувачът трябва да провери състоянието на колата много внимателно. Естония, Унгария, Румъния, Словакия и Швеция са сред страните, където е относително лесно за потребителите да намерят информация за пробега и реалната стойност на една кола, защото тези данни са налични в интернет. Но в другите не е така.

Много потребители все още плащат в брой при подобни сделки, въпреки че това не прави нещата сигурни. Докладът цитира проучване на Белгийската федерална обществена служба за икономика, според което най-голям брой нарушения са били свързани с нелегални плащания в брой (47%), следвани от измами в пробега и неспазване на задълженията, свързани с гаранцията (по 18%). Добре е да се има предвид, че при влизане и излизане от страната с голямо количество пари в брой (над 10 000 евро) може да се наложи да подавате митническа декларация (в Белгия, България, Хърватска, Кипър, Дания, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Норвегия, Полша и Испания). Депозитите могат да варират в зависимост от сумата и начина на плащане, като в България, Полша, Португалия и Словения са около 10%, докато в Холандия – към 50%.

Сподели във Facebook