Сезонът на ранните записвания за летни почивки приключи и вече навлизаме в сезона на реалните записвания. Макар че те не са така пълни със суперизгодни предложения, думи, изпразнени от съдържание, но много гръмко звучащи, вече плъзнаха из оферти, брошури, сайтове, вестници и списания.

Но названия като „Ultra all inclusive” или „Super ultra all inclusive“ не означават нищо определено. Не и според нормативните документи в сферата на туризма. Поради което трябва да се внимава, защото тук творчеството на хотелиери, мениджъри на курорти или на туристически агенции е твърде голямо.

Истината е, че услугите, събрани под названието „all inclusive“, са точно описани в наредбата за туристическите услуги, която придружава новия туристически закон от 2015 г. И всичко извън това не е задължение по закон на хотела. Т.е. ако някой ви е обещал нещо, ще ви бъде много трудно да предявите претенция, ако не го изпълни. 

В наредбата ол инклузивът (в документа терминът е написан на български) се разпростира върху десетина члена. На първо място, ол инклузив не може да се предлага в резиденс хотели, т.е. намиращи се извън населени места.

На второ място, подобна услуга не може да се предлага в хотел, който няма достатъчно условия за разнообразно хранене. В следващите членове подробно е изредено какво са задължени да предлагат хотелите, които претендират, че имат ол инклузив.

Това са топли напитки – кафе, кафе с мляко, чай, мляко, мляко с какао, сметана. Освен това безалкохолни газирани напитки местно производство, големи и малки опаковки и в постмикс апарат. От алкохола тези хотели са длъжни да предлагат единствено местно производство – водка, бренди, джин, ликьор, мента, мастика, наливно бяло и червено вино, сухо и полусухо, както и наливна бира. И нищо повече. Тоест всякакви обещания за уиски трябва да не се приемат много насериозно.

Впрочем повечето хотели в България точно това и правят. Водейки се от минималните изисквания, те предлагат само местен алкохол, и то докаран с огромни бидони, много често без да са платили акциз върху него. И естествено, той често е от най-ниско качество.

По отношение на храната нещата също не са особено сложни. В наредбата пише, че хотелът трябва да има достатъчен брой сервитьори, каквото и да значи това. Трябва да предлага закуска на шведска маса в основния ресторант, обяд в снекбар с асортимент: пица, хамбургер, хотдог, салати, гарнитури или в ресторант на шведска маса. В лоби бара или бара край басейна трябва да се предоставят чай, кафе, сладолед, сладкиши и плодове в определени часове. Вечерята трябва да е в основен ресторант и в снекбар на шведска маса.

И само толкова. Хотелиерът не е длъжен да включва в цената чадър и шезлонг на плажа. Ако някъде прочетете такова нещо, значи това е инициатива на хотелиера, но няма как да го изисквате от него.

 

Сподели във Facebook