Акценти

1 Декември 2015

2376

Румен Леонидов

- Акад. Велев, от кога датира всеобщото национално възраждане на българите в Македония и в останалите части на поробената ни страна?

- За начало на Българското възраждане и в частност в Македония  се смята 1762 г., когато Отец Паисий Хилендарски написва  „История славянобългарска“. В нея той за пръв път излага системно идеите си за национално възраждане и за освобождението на българския народ. Този факт дава основание на нашите учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. За този му принос към българската нация е  канонизиран за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 г.

- Споровете около личността на отеца продължават и до днес, какво знаем със сигурност за него?

- Отец Паисий е роден през 1722 г. в Банско, Македония. Предполага се, че на път за Света гора е починал през 1773 г. в селището Амбелино, днес квартал „Св. Георги“ на Асеновград.

- Какво знаем за образованието му?

Паисий няма системно светско или религиозно образование. През 1745 г. става монах в Хилендарския манастир. През 1758 г. пътува до Сремски Карловци като таксидиот – така се  наричат пътуващите православни монаси, които събират помощи, доброволни пожертвувания за манастир. В Сремски Карловци се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история. Те му помагат за написването на  „История славянобългарска“. Монашеското си служение Паисий прекарва в Хилендарския манастир, но поради раздори в монашеското братство се преселва в Зографския манастир. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите.

- Знаят ли се конкретните източници, които светията ползва за написване на историята?

- Отец Паисий Хилендарски е ползвал следните исторически съчинения: „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний и „Книга историография“ на Мавро Орбини. Той е ползвал и исторически извори от манастирските библиотеки в Атон и Сремски Карловци. По-важното е, че „История славянобългарска“ е труд, който по същество представлява Първата българска национална доктрина. В нея Отец Паисий  формулира реторично и първия български национален идеал – „Поради що се срамиш да се наречеш болгарин“, продиктуван от необходимостта за защита на българската национална идентичност. В този труд той разкрива историческия път, който изминава българският народ, сътворил своята славна история и присъствие в Европа като стопанска, военна и политическа сила, носителка на българската култура до падането ни под османско владичество. Отец Паисий съвсем съзнателно предприема обиколка на поробеното ни отечество и като истински апостол разнася историята си… Той моли „… вамъ препишатъ кои умеютъ пiсaтi…“.

- Каква е мисията на този буден българин?

- Със своята активна просветителска дейност Отец Паисий се стреми да събуди народностното съзнание на българите, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие и гордост. С патоса на истински народен будител и възрожденец той разказва националната ни история, за да възкръсне заспалата свяст на българския народ и особено на нашата интелигенция, част от която по това време силно се гърчее. С възторг и гордост, но и с исторически аргументи той защитава основните права на възкръсващата българска нация в нейните естествени географско-етнически граници.

- Кои са те според него?

- В своя труд той определено посочва областите, в които българите създават своята държава, народност и църковна организация и култура. КукаЕдин от най-важните му аргументи за самочувствието му на българин е дейността на славянските първоапостоли Константин-Кирил Философ и Методий, политическият и културен просперитет на Средновековната българска държава и видните ѝ владетелите. Отец Паисий смело очертава етническата територия на българския народ, като с патриотична страст го подканя да пази своя род и език. Той гневно бичува отцеругателите и разпалва чувство на преклонение към славното минало на българите, които „първо те са се кръстили, имали са царе и патриарси и най-много земя те са завладели“.

- Кои будни българи от Македония възприемат и продължават програмните идеи на Отец Паисий?

- Действително българското културно-национално възраждане намира своята най-висша еманация в програмните идеи на Отец Паисий Хилендарски, а след това и в делото на негови последователи и  строители на новобългарската книжнина и образование в Македония. Такива са Марко Теодорович, Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Емануил Васкидович, Неофит Рилски и много други. „История славянобългарска“ се разпространява във всички области на българското етническо землище в рамките на Османската империя.

- Знае ли се колко са преписите на неговата „История“?

- Известни са около 60 преписа на книгата му. Първият препис е на Софроний Врачански (1765), а първото печатно издание на книгата е направено през 1844 г. под заглавие „Царственик“ след стилна редакция от Христаки Павлович.

- Нека сега се обърнем към родната ни историография, в която  отдавна се дискутира въпросът за периодите, през които е преминало развитието на Възраждането ни…

- Да, споровете най-вече са насочени към определяне на началото и края на Възраждането. Изказани са различни становища. Например Христо Гандев смята, че Възраждането започва в началото на ХVII век, докато други историци приемат, че началото започва с първите ясни процеси на разлагане на Османската империя, т.е. в края на ХVII век. Б. Цонев, Хр. Гандев, донякъде Ив. Шишманов виждат първите прояви на Възраждането в дамаскинарската книжнина от ХVIII век, но Марин Дринов и В. Друмев са категорични, че то тръгва от написването на „История славянобългарска”. Ще спомена, че възрожденците В. Априлов, Ю. Венелин и Г. Раковски са склонни да отнасят Възраждането към 20-те и 30-те години на ХIХ век. От посочените няколко възможни дати за започване на процеса на възраждане днес официално се приема становището на проф. Марин Дринов, че за начало на Възраждането следва да се приеме написването на „История славянобългарска” през 1762 г.

- Нека в заключение на този разговор да обобщим  историческите времеви граници на Българското възраждане според нашите историци…

 - Очертават съществуването на три  периода. Ранното възраждане протича от средата на ХVIII до началото на ХIХ  век. Това е времето, когато се появяват първите народни будители на българската нация, които тръгват сред народа, за да сеят светлината на националното пробуждане и осветляване на героичните страници на националната ни история.  Същинското Възраждане започва с началото на реформите в Османската империя от 20-те до 50-те години, или от началото до средата на ХIХ век, до Кримската война от 1853 до 1856 г. Този период се характеризира с масово строителство и откриване на училища и поставяне основите на всенародната българска просвета. Завършване на Българското възраждане - продължава от средата на ХIХ век до Освобождението на България през 1878 г. и Съединението през 1885 г.
Но както вече казахме, в областите Македония и Тракия то завършва с началото на Първата Балканска война (1912 г.). Дотогава процесът на възраждане продължава с активната просветна дейност на Българската екзархия и създаването на националреволюционни организации – БМОРО, ВМОРО, ВМРО.

- Но въпреки така изложената „официална“ периодизация редица историци смятат, че Българското възраждане не приключва със създаването на българска държава през 1878 г. Какви са аргументите им?

- Защото по това време все още са живи и много дейни стотици възрожденци, минали през тежки изпитания и жертви. Вярно е, че няколко години по-рано най-големият и най-неоспорим двигател на освободителното движение Васил Левски е изгубен за делото. Но след него възрожденците продължават идеите му, това е описано в трудовете на Захари Стоянов, който е един от тях. И те участват в управлението на младата държава. Спомнете си Стефан Стамболов, който заплаща с живота си ролята си на министър-председател. Захари Стоянов също… И няма как историците да не признаят, че след 1878 г. най-значителният акт на възрожденците е Съединението на България през 1885 г. Тогава всички съседи са се опълчили срещу този акт, но българските възрожденци отстояват голямата придобивка за България с кървавата цена на вероломната Сръбско-българска война.

Сподели във Facebook