- В предишните два поредни разговора разказахте за част от най-изявените генерали, чието потекло е от Македония. Нека днес се спрем и на онези от тях, за които още не е станало дума.

- Ще започна с генерал-майор Коста Николов, началник-щаб на отбраната на София през септември 1918 г. Роден е в село Вирче, Царевоселско, днес в Република Македония. След Освобождението семейството му се премества в Горна Джумая, но тъй като съгласно Берлинския договор тя остава в пределите на Османската империя, се преселва в Дупница. Учи в Духовната семинария в Самоков, но се отказва от църковна кариера и става офицер. В щаба на армията се занимава с изучаването на Османската империя. Създава няколко секретни съчинения, като за тази цел през 1906 г. тайно посещава Османската империя, за да проучи Пиринския операционен театър, долините на реките Струма и Места с център Сяр. След Балканските войни е назначен за професор във Военната академия в София. През Първата световна война участва във военните действия като командващ на 5-и македонски полк, по-късно се създава Дирекцията за стопански грижи и обществена предпазливост и полковник Николов е назначен за неин началник-щаб. След пробива при Добро поле столицата София е обявена за „крепост в обсадно положение“ и на 28 септември полковник Николов е назначен за началник-щаб на крепостта. Взема участие и в потушаването на т.нар. Владайско въстание. 
- По-късно се отдава на политическа дейност…
- Да, от 1923 до 1931 г. е народен представител, но и за миг не забравя от къде е фамилният му корен и е избран за председател на Изпълнителния комитет на Македонските братства. По-късно и за председател на Малешевското македонско братство. Нещо повече – родолюбецът полковник Николов става и член-учредител на Македонския научен институт. През 1937 г. е произведен в генерал-майор, но на 29 септември 1944 г. е отведен „за справка“ и изчезва безследно.       
- С какво историята ни е запомнила генерал-лейтенант Александър Танев?
- Родният град на Александър Танев е Велес. Учи право в Хайделбергския университет. Връща се в България и постъпва на редовна военна служба в Лейбгвардейския ескадрон. През Сръбско-българската война е командир на щандартен взвод от ескадрона на княз Александър Батенберг и негов ординарец. Взима участие в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот. По време на Балканската война командва конната бригада и 2-ра македоно-одринска бригада, с които заемат позиции при село Теке и след двучасов артилерийски обстрел принуждава Мехмед Явер паша да търси примирие. Води лично преговорите за капитулация. На 14 ноември вечерта турският паша и полк. Танев подписват документа за капитулация. През октомври и ноември 1915 г. командва кавалерийска дивизия и с нея се сражава при родния му Велес, Прилеп и Битоля. След края на войната излиза в запас и се занимава с частна адвокатска практика.
- Бъдещият генерал-майор Иван Стойков е от славен македонски род – брат му Димитър Стойков е известен революционер, а по-късно и български офицер. Борис Сарафов, ръководителят на ВМОРО и ВМОК, е техен братовчед… 
- А баща им е участник в Българското опълчение по време на Руско-турската война. И двамата братя остават сираци по време на Кресненско-Разложкото въстание. Иван Стойков се записва доброволец и се сражава в Сръбско-българската война. След Военното училище в София завършва Генералщабна академия в Торино, Италия. 
- А през 1915 г. участва в освобождението на Охрид…
- По това време той е командир на Конната дивизия. През следващата година командва новата 2-ра конна дивизия. На 30 май 1917 г. е произведен в генерал-майор и става началник на 9-а дивизионна област. През 1918 г. минава в запас… Но не успява дълго време да се радва на спокоен живот, защото  този доблестен български офицер е убит по време на атентата в църквата „Света Неделя“, който комунистите организират на 16 април 1925 г.
- В българския град Кратово, тогава в Османската империя, се ражда Александър Попдимитров, бъдещият комендант на двореца… 
- Но преди да стане комендант на двореца, завършва Военното училище в София и отначало служи като адютант във Втора бригада на Дванадесета пехотна дивизия. От 1929 г. е командир на рота в 29 пехотен полк, а на следващата година става командир на дружина в Школата за запасни офицери. Едва през 1932 г. наистина поема длъжността комендант на двореца, но военната му кариера не спира дотук. Тя продължава като началник на Шести пехотен търновски полк. През 1942 за кратко е назначен за началник на Военното училище. След това командва Четиринадесета пехотна вардарска дивизия, а от 9 септември 1944 г. застава начело на Пета българска армия. Излиза в запас през 1944 г.
- Стигнахме до генерал-майор Васил Силяновски, който е забележителен с това, че е изявен български офицер от инженерните войски… 
- Васил също е родом от Македония, той идва на белия свят в българското градче Крушево, тогава в Османската империя. Подобно на останалите изявени български военачалници от този край първо завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Веднага след това е зачислен на служба в 23-ти пехотен шипченски полк. Пет години след това е прехвърлен на служба в Техническата дружина и вече като поручик в Техническата дружина е командирован за обучение в Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург. Там през 1900 г. е произведен в чин капитан.
- И става военен инженер? 
- Това е неговото поприще и служи последователно като военен инженер на 6-а и 5-а пехотна дивизия, по-късно е командир на Техническата дружина, след което началник на инженерните войски на 1-ва армия и на 3-та военна инспекция. Разбира се, участва в Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915-1918). През 1919 г. излиза в запас, а през 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. Той е активен член на Софийския клон на Българското инженерно-архитектурно дружество. Умира от естествена смърт през 1946 г. в София.
- Една от най-известните и противоречиви личности в близката ни история е генерал-лейтенант Александър Протогеров, който освен офицер е политик и революционер...
- Действително Александър Протогеров е сред най-значимите личности в освободителното движение на македонските българи. Не само защото заема последователно  ръководни позиции във Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Но много подробно съм представил  биографията му в том ІІ на „История на българите от Македония“ в главата „Дейци на ВМОРО“…  
- С него ли приключваме „парада“ на българските генерали, родени в различни краища на Македония? 
- Да, а в следващия ни разговор ще отдадем заслужената почит и на онези славни български воини, на чиито пагони няма генералски звезди…
Сподели във Facebook