Нека в този разговор представим първите български възрожденци от Македония…

Ще се спра на онези дейци от Македония, които ревностно са работили на българската национална нива, защитавали и въздигали българския национален дух. КукаЩе започна със скопския книжар Кара-Трифун, който още през втората половина на XVII в. разпространява по българските земи книги, отпечатани със съдействието на Яков Крайков от София. Ще продължа с българския духовник, книжовник и просветител Кирил Пейчинович. КукаРоден е през 1770 г. в с. Теарце, Тетовското, Македония. Светското му име е неизвестно. Бащата на Кирил Пейчинович продава имуществото си в Теарце и заедно с брат си и сина си отива в Света гора. Тук тримата се замонашват. След това Кирил се връща в Тетово, а оттам заминава за Кичевския манастир. Става йеромонах, а сетне игумен на Марковия манастир „Свети Димитър“ край Скопие. Той е един от първите радетели за създаване на новобългарския език и литература. В Марковия манастир  написва  основното си произведение: „Книга сия зовомая Огледало“, отпечатано през 1816 г. в Будапеща.     

Отец Кирил съставя и сборника „Огледало“, в който събира различни молитви и поучения, много от които написани на новобългарски лично от него. В продължение на 17 години – до 1818, отец Кирил полага много усилия за възраждането на Марковия манастир, като обръща особено внимание на възстановяването и разширяването на манастирската библиотека. Не е известно защо отец Кирил напуска Марковия манастир. Втората му книга е отпечатана през 1840 г. в първата българска печатница, уредена в Солун от дойранчанина Теодосий Синаитски, за когото стана дума в предишния разговор. Отецът развива в манастира значителна проповедническа книжовна и просветна дейност. Отваря училище и се опитва да създаде своя печатница, убеден в значението на печатната книга. По-късно той помага на Синаитски да възстанови печатница си, изгоряла през 1839 г. Втората книга на Пейчинович „Утешения грешним“, подобно на „Огледало“, също е сборник с християнски поучения – как да се извършват сватби, как да се утешат сгрешилите и различни поучителни истории.

Третата си книга „Житие и служба на цар Лазар“ Кирил Пейчинович не успява да отпечата. Умира на 12 март 1845 г. в Лешочкия манастир и е погребан в църковния двор.

Да не забравим любимия ми български книжовник и учител от Македония  Григор Пърличев…..

- Няма как да говорим за българското възраждане в Македония, без да се спрем на един от най-ярките му представители… Пърличев е роден на 18 януари 1830 г. в гр. Охрид в семейство на занаятчия. Учи в Охридското килийно училище, по-късно негов учител е не кой да е, а Димитър Миладинов. През 1850 г. се записва да учи медицина в Атинския университет, но поради финансови затруднения прекъсва. Учителства в с. Белица, Охридско, в Прилеп и Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет, а две години по-късно се прехвърля във Филологическия факултет. Тук печели първа награда и лавров венец в ежегодния поетичен конкурс с поемата си „Сердарят“ („Войводата“), посветена на Кузман капитан. Поемата получава широк отзвук в гръцката преса. Правителството му предлага стипендия за обучение в Оксфордския университет, но той я отказва. На следващата година отново се подготвя за участие в конкурса с поемата „Скендер бей“, също написана на гръцки, но се отказва, след като научава, че братя Миладинови са арестувани.

- И това предизвиква обрат в творческите и обществените му възгледи…

- Да, но след смъртта на братя Миладинови той решително напуска Атина и продължава борбата на братята срещу гръцкото духовенство. И започва да въвежда български език в училището и в черквата.  От 1862 г. е учител в Охрид и един от организаторите на движението за „побългаряване“ на града и околните селища. Първото му слово на български език е „Чувай ся себе си“. Произнесено е на годишните изпити през 1866 г. и отпечатано във вестник „Время“ (6-17 август 1866 г.). По донос на владиката Мелетий през 1868 г. е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, а по-късно откаран в дебърския затвор. Освободен е благодарение на застъпничеството на охридчани, след което Григор Пърличев продължава педагогическата и обществената си дейност. По негова инициатива през 1869 г. в Охрид е създадено първото читалище, наречено „Свети Климент“. Учителства в Струга, Габрово, Битоля, Охрид и в Солунската българска мъжка гимназия.

През 1884 г. пише „Автобиография“, която разкрива нови страни от самобитния му талант на повествовател, народопсихолог, филолог и историк. Пърличев е първият български преводач на Омир. Преводът му на „Илиада“ предизвиква полемика във възрожденския периодичен печат и е остро критикуван от автори като Христо Ботев и Христо Бончев.

Нека цитираме и част от неговите „Слова за спасение на българите“…

- Ето: „Дотолкова ние, българе, сме били ругани и презрени от всите народности, щото време е вече да се опомним. Като чете човек народните ни песни, дето всяка хубавица се нарича Гъркиня, неволно ще заключи, че клетото самопрезрение е знак на българщината. Време е да се покажем хора между хората. Българското трудолюбие рядко се намира в другите народи; то ни е облагородило; то е било, е и ще бъде наше спасение“.

- А кой е Йоаким Кърчовски?

- Той е известен още като Хаджи Яким, Даскал Яким, Яким Монах… Ярък български възрожденски духовник, книжовник, просветен деец и учител. Смята се за родоначалник на българската печатна книжнина. Роден е в с. Осломей, Кичевско, Македония. Получава образование в Цариград и през 80-те години на XVIII в. започва да работи като свещеник и учител. През по-голямата част от живота си служи в Крива паланка и околните села. Дълги години е учител и свещеник в Кратово. По-късно служи в  манастира „Свети Йоан“ край град Дебър, в Кичевско, Щип, Самоковско, Мелник и Кюстендил. В Кратово отваря смесено училище за момчета и момичета. Както е известно, образованието на жените тепърва става реалност по време на Възраждането. Около 1817 г. остава вдовец и се замонашва. През 1819 г. e въведен в сан йеромонах.

- С какво остава в историята на българите от Македония?

- Най-вече с това, че през последното десетилетие на живота си той издава редица книги. Те са сред първите новобългарски печатни издания, излезли в град Буда. Ето част от тях: „Слово исказаное заради умирание“ – книгата представлява поучение, проповядващо аскетичен морал в християнско-религиозен дух, каквито поучения ни са познати добре от средновековната литература. Или да вземем „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова“ – също съдържа поучение, посветено на т. нар. Страшен съд при проповядваното от християнската религия второ Христово пришествие. Много интересна е „Сия книга глаголемаа митарства“, в нея  разказва „митарствата“ на св. Теодора по пътя за рая. Съчиненията на Яким Монах стават много популярни и имат широко разпространение през XIX век.  Основното им достойнство е, че са написани на „простейший язик болгарский“, т.е. на език, близък до говоримия език на българския народ от края на XVIII и началото на XIX век.                                                     

 - Нека да обобщим невероятния му просветителски принос…

- Големият принос на Йоаким Кърчовски за изграждането на българския книжовен език през XIX в. се определя преди всичко от опита му да разреши на практика редица книжовноезикови проблеми. На първо място той се стреми да запази традициите и на второ място – да отрази особеностите на различни български говори. По този начин той съхранява живата българска народна реч, с което допринася за утвърждаване на възрожденската ни книжовна практика. Йоаким Кърчовски умира около 1820 г. по време на едно от поредните си пътувания

Сподели във Facebook