Пророкът на народа Дядо Влайчо: „Радвайте се на трудностите - те са двигател на живота...“

Писателят Христо Нанев е роден в Пловдив, завършил българска филология и театрална режисура. Той е изследовател на българските феномени и автор на поредица от книги за тях – на Слава Севрюкова, с която лично се е познавал, посвещава пет книги.  За Любомир Лулчев, „Пророкът на короната“, има два тома, както и две книги - битие и предсказания - за „Пророкът на народа“ Влайчо Желев, по-известен като Дядо Влайчо.
За писателя Дядо Влайчо е Небесен пратеник и той слага следната му мисъл за мото на проучванията: „Радвайте се на трудностите – те са двигател на живота... Колкото по-извисена е една душа, през толкова повече изпитания трябва да премине“.
Влайчо е роден на 15 август 1894 г. в Коньово, Новозагорско, умира на 10 май 1981 г.

Бил е уникално явление, в което природата явно е вложила висша сила. Роден е с дарбата си, със свръхсетивата си, подобно на Слава Севрюкова, а не я придобива след тежко заболяване, природно бедствие или катастрофа, както е при Преподобна Стойна, Ванга или Вера Кочовска… Бил е изключително  популярен сред народа, хиляди хора са му били благодарни. Докато е жив, никой не пише за него. И никой не отбелязва смъртта му в медиите. 

От дете е различен. Не играе с другите деца, от малък има видения, контактува с невидимите сили. Записва се в църковния хор. Редовно се моли в църквата.

При едно видение, докато е в гората, му се привижда задаващата се Балканска война, която до една година ще избухне.

И предупреждава съселяните си. Всичките го гледат с почуда. Доста хора се усъмняват в думите му. След година обаче войната настина започва и тогава те се сещат за този хлапак. И започват да го търсят, за да разберат кой ще бъде мобилизиран на фронта, кой жив ще се върне, кой ранен, какво ги чака… И така тръгва животът му на пророк.
На 22-23 години пуска дълги коси и брада като Христос. Започват да го наричат уважително чичо Влайчо. Но на 28-29 години за всички вече е Дядо Влайчо, от дядо владика, което пък идва от богомилското дедец.

Когато по време на поредната война го мобилизират на фронта, отново проявява странности.

Отказва да носи пушка и да стреля по врага. Командирът го праща в тила, да готви и пренася храната. Зачисляват му и полковото магаре, но отново странникът се проявява при него. Върви отпред и носи храната на ръце, а магарето с празен самар ситни след него. След войната се връща в родното село. И пак продължава да предсказва. И заприиждат стотици жители на села и градове, а той отново е безпогрешен в преценките си.

Славата му на пророк достига до Любомир Лулчев, тайния съветник на царя, и той го завежда при Борис III. Особата се интересува за бъдещето на династията. По онова време има дъщеря, но няма син, жена му е бременна, но не знае какво отроче да очаква, тоест ще има ли наследник. Дядо Влайчо му предсказва, че ще има мъжка рожба.

Царят много се зарадвал на това предсказание, но лошото тепърва предстои –

Дядо Влайчо допълва, че бъдещият му наследник (Симеон II) няма да бъде цар. И ето точните думи на пророка: 
„Нито ще е царствен, нито ще царува!”. Това всява смут в душата на Борис ІІІ и царят се дистанцира от него.
Но фактът, че Дядо Влайчо се е срещал с него, ще се отрази на живота му след 9 септември 1944 г. – тогава комунистическата власт го нарочва едва ли не за царски пророк. Още повече че през 1947 г. предсказва, че безсмъртният вожд и учител на българския народ другарят Георги Димитров след две години ще умре.

Влайчо е арестуван като враг на народа, като подстрекател, компрометиращ култа към личността на героя от Лайпциг…

Пращат Влайчо в затвора.

След две години Димитров умира. Но пророкът е оставен затворен в лагер, после го пращат в мина „Перник”, която е трудововъзпитателно общежитие, сетне в мина „Бобов дол“. В Белене е най-тежкият му период. В продължение на цели шест години преминава през ада на всички български лагери и затвори. Ала Дядо Влайчо продължава да бъде много благ и смирен човек. Надзирателите го мъчат, а той се моли за мъчителите си. Любопитното е, че пише на приятелите си: „Аз ще изляза жив от лагерите на смъртта“.

Преди 9 септември 1944 в сливенското село Кортен Дядо Влайчо успява да спаси Тодор Павлов

при неочаквана полицейска блокада, дори се грижи за него. Сетне Павлов въобще не прави постъпки да го спаси. Вторият другар, който би трябвало да се застъпи за него, е небезизвестният Добри Терпешев, когото Дядо Влайчо също е приемал преди 9-и, укривал го е. Лекувал е ранени партизани, помагал им е с дрехи, слагал си е главата в торбата.

По време на политическото размразяване у нас през 60-те години на миналия век чрез Радио София обявяват национален конкурс за екстрасенси. Участват над 200 души. Дядо Влайчо печели първото място, а Ванга остава втора. Конкурсът събужда интереса на Людмила Живкова към него и тя се среща с Дядо Влайчо няколко пъти, но той е твърде откровен и много директен. Дава мрачни предсказания за нея и за баща ѝ - Тодор Живков. Предрича им, че ги очаква лошо бъдеще. Предсказва подготвения преврат на Горуня и ген. Анев срещу Живков. Затова Людмила се отдръпва от него.
Дядо Влайчо е скитник по душа, обикаля страната, помага на ближните.

Пише есета, разкази, стихове. През целия си живот е бил далече от ядене, пиене, цигари, алкохол и похот – бил е абсолютен аскет. По това се родее с Преподобна Стойна, и той като нея умира девствен. Майка му много настоява да го ожени и все пак успява да го сгоди, но той казва на булката си – невероятна хубавица: „Ако искаш да живеем като брат и сестра, остани! Ако си тръгнеш, няма да ти се сърдя“. На петия ден момата си събира багажа. И бракът остава неконсумиран. А до края на живота си Дядо Влайчо приема чуждите съдби като свои собствени. И чуждите деца като свои.

Той е най-изстрадалият ясновидец по времето на комунизма…
Умира на 87 години. Бил е много търсен - пред дома му е имало по 300-400 души всеки ден, но пари не е вземал. Казвал е: „Даром ми е дадено от Бога, даром ще давам“. Живее и умира като безсребърник.
Много преди да избухне и у нас демокрация, той предсказва промяната, която ще дойде след 10 ноември 1989 г., но предупреждава, че няма да е онова, на което хората се надяват. Малко преди да си иде от този свят през 1981 г., предсказал, че предстои природата да бъде много замърсена, че все повече ще стават районите, в които почвата ще е болна и негодна за производство на зеленчуци и плодове.

Предупредил е, че ще дойде време, когато мъжете ще носят обици, а жените ще ходят вместо в рокли и поли в панталони. Че светът тотално ще се обърка, но и това ще трябва да се преживее. „Затуй ви казвам: ако е потребно да се мине през ада, вие не спирайте, а продължавайте да вървите напред, без миг да спирате, нито да се обръщате назад…“