Сменят делегираните бюджети на школата

Просветното министерство предлага нова формула за делегираните бюджети на училищата. Чрез нея ще се осигури начин за школата в малки и отдалечени населени места да се отпускат повече пари, заяви на първата си пресконференция образователният министър Красимир Вълчев.

Още от следващата година делегираните бюджети, въведени през 2007 година, ще бъдат променени. Идеята на Министерството на образованието и науката (МОН) е учителите да получат увеличение на заплатите, но по две линии – общо и диференцирано. Общото увеличение е еднакво за всички и се базира на анекса към колективния трудов договор от миналата година, договорен между МОН и синдикатите.

С него минималната учителска заплата става 660 лева, а от есента тя ще нарасне с още 15 на сто.

Средната учителска заплата по този начин ще надхвърли средната за страната и ще стане над 1000 лева. Идеята е до две години учителските заплати да бъдат удвоени.

Втората част от формулата обаче идва да покаже, че това увеличение не е за всеки. Диференцираното нарастване на учителските заплати ще се базира на техните резултати в училище. Това не означава непременно, че децата, които се обучават в това школо, трябва да бъдат отличници. На практика се сравняват резултатите на учениците като входно и изходно ниво. Ако се окаже, че едно дете е изкарало много по-висок успех, отколкото в началото на годината, това ще води до по-високо възнаграждение на учителя дори успехът на детето да е нараснал от двойка до тройка.

По този начин ще бъдат поощрени усилията на хората, които работят с деца от уязвими групи.

Министърът на образованието Красимир Вълчев подчерта, че това не са задължително хора от етнически малцинства, а и такива, които просто имат нисък образователен ценз и децата им не приемат образованието като ценност.

Според министър Вълчев още в началото на новата учебна година ще имаме екипи на общинско ниво, които да издирват и да връщат в клас децата, които са отпаднали от училище. Неговият първи приоритет ще бъде борбата с неграмотността, включително функционалната, която се мери от международното външно оценяване PISA.

Просветното министерство ще разпише и нов стандарт за финансиране на училищата, при който школата в отдалечени региони ще получават повече пари. За съжаление обаче, в сега разработения стандарт не е включено нещо изключително важно – как училищата да бъдат финансирани според качеството, което дават.

Причината е, че все още не е създаден Националният инспекторат, който трябва да мери качеството на едно училище. Той ще бъде сформиран едва след няколко години, така че финансирането на базата на качество отново ще се отложи за неопределено време. Ще се отложи и финансирането на частните училища, тъй като все още не е създадена методиката, по която това да става. Според закона то трябва да стартира от 2018 година и да свали таксите в частните школа, така че те да бъдат и по джоба на средната класа.

Междувременно Институтът за пазарна икономика (ИПИ) излезе с анализ, според който делегираните бюджети също трябва да бъдат променени. Аргументите на ИПИ обаче са други. Според анализаторите, оказва се, че колкото и по-скъпо да се финансират училищата в малките населени места, това не повишава качеството на обучение там.

Малките общини и малките училища постигат чувствително по-ниски резултати 

както на държавните зрелостни изпити, така и на външните оценявания след седми клас. Оказва се, че по-голямата субсидия на дете към тези училища по никакъв начин не гарантира сходно качество на образование с това в по-големите училища. Статистическите тестове за причините за по-слабите резултати от своя страна посочват, че най-важните фактори за добри резултати са семейната среда и достъпът до културни и образователни ресурси вкъщи. Въпреки че заплатите на учителите и финансирането на училищата имат известен ефект, той е значително по-малък. С други думи, училищата в малките населени места не успяват да преодолеят по-лошия старт на децата в тях заради дефицитите на социалната и семейната среда, а по-скоро го затвърждават.

Изследването потвърждава необходимостта от обвързване на финансирането на училищата и заплащането

на преподавателите с постиганите резултати. По-конкретно възможна посока на промяна е създаването на повече финансови стимули за учителите чрез обвързване на една значителна част от заплащането им (до 40-50% от крайното заплащане) с външни, обективни оценки на резултатите на учениците, които се обучават от тях. За такива обективни оценки може да се използват външното оценяване и/или резултати от национални и международни състезания.

Паралелно с това процесът на окрупняване на училищата и закриване на училища в малки населени места (извън т.нар. защитени училища в труднодостъпни райони) трябва да продължи. Предвид ясната положителна връзка между големината на паралелките и резултатите на външното оценяване по-добрият вариант би бил децата да пътуват до по-големи, средищни училища,

които им гарантират и по-добро образование. В противен случай ще се поддържат училища „на системи” в малки населени места, а децата в тях ще бъдат обречени на по-нисък старт от гледна точка на образованието си.

Не на последно място, при по-нататъшна образователна реформа биха могли да се създадат повече възможности за училищата да си набавят допълнителни приходи на проектен принцип, посочва ИПИ. Това може да се постигне чрез специални програми, по които училищата биха могли да кандидатстват към МОН. Тези програми ще дават възможност на училища с амбициозно ръководство да подобряват материалната база и въвеждат модерни методи и технологии на образование. 

Министър Вълчев ще коригира и финансирането на университетите.

Той ще продължи подетата от предишния служебен министър проф. Николай Денков линия за обвързване на финансирането и приема с реализацията на студентите. Освен това обаче ще въведе в бюджетите на вузовете и допълнителен компонент за регионална значимост. Това означава, че ако някоя от специалностите на съответния вуз е от значение за региона, тя ще получава допълнителна подкрепа. Това обаче трябва да бъде защитено от съответния университет със специална стратегия, в която той описва как вижда бъдещето си след 20 години.

Идеята е вузът да открои кои са неговите приоритети и силни специалности и да закрие по-слабите, чиито студенти получават ниска реализация.

Сподели във Facebook