.jpg)
Вера Кочовска – разгневеният ангел
След ранната смърт на баща си малката Вера е изпратена в Дома за сираци в с. Кочериново. Едва на 12 години претърпява тежка автомобилна злополука и лежи два месеца в кома. После цяла година е в гипсово корито. По време на клиничната си смърт детето наблюдава себе си отгоре, преминава през дълъг бял тунел и попада в ослепително красив свят, където среща душите на близките си, както и на непознати същества от светлина. След като идва в съзнание, започва да вижда вътрешните органи на хората. По-късно открива, че може да чете мисли и да чува какво ще се случи в бъдеще, а очите ѝ от кафяви стават теменуженосини. По-късно започва да предсказва бъдещи събития, помага при здравословни проблеми, насочва болните към подходящ лекар.
През годините е изследвана неколкократно, но необикновените способности на феномена остават неразгадани. Проф. Йошио Мичи от Токио обаче успява да регистрира с компютър нейната аура, а през 2004 г. руският проф. Андрей Брюховецки документира уникалните способности на българката чрез магнитнорезонансни томографски снимки. Апаратурата запечатва светещо поле в областта на очите и отзад на тила ѝ. Светлината е силна, напомня ореола на светците. Структурата, която апаратът отчита, е извън тялото, но има същата плътност.
Да се добереш до Вера Кочовска беше почти невъзможно. Опашката от очакващите да бъдат приети винаги бе огромна. Повечето от търпеливо пазещите реда си бяха най-обикновени хора, надяващи се на помощта ѝ, най-често закъсали със здравето. Те търсеха от нея спасителен лек и съвет за заболели деца и свидни родственици. Търсеха я всякакви - млади и стари, богати и бедни духом, вярващи и невярващи, здрави, но болни за пари бизнесмени, болни за власт политически мъже. Обаче кой и кога да влезе при нея решаваше само тя.
Характерът ѝ бе чепат, не търпеше никакви възражения. Невъзможно бе някой да я накара да стори каквото и да е, ако е против волята ѝ. Горда и властна като горгона, не цепеше на никого басма – отпращала е известни бизнесменки, отказвала е срещи със съпруги, които вкъщи командват партийни лидери, чакали са я, без да я дочакат, и примадони от президентските среди.
От феноменалните българки само Вера приживе имаше заслужено официално признание. Кочовска бе отличена с Почетен знак на президента, връчен ѝ през 2006-а за изключителните ѝ постижения като народен лечител, за нейната благотворителност и за помощта, която оказва на нуждаещите се хора. Все неща, за които тя никак не обичаше да говори.
Бе първа след леля Ванга по популярност, за разлика от Преподобна Стойна, която приживе е била известна предимно из трите дяла на Македония – Пиринска, Вардарска и Егейска. А възможностите на Слава Севрюкова, докато душата ѝ е дишала в България, са били обществена тайна, но много далеч от официалната публичност.
Ала феномени като Стойна, Ванга, Слава и Вера няма как да бъдат вече забравени, защото са част от единна българска общност.
От всички споменати дотук ясновидки Вера е родена най-късно – слиза от невидимия свят на 27 юли 1945 г. в Перник. И се спомина на 11 февруари 2011 г. у дома си в Плевен. Имах честта да я познавам отблизо и дори да бъда между нейните приятели. Запозна ни журналистката Лиляна Серафимова, която написа първата и най-истинска книга за нея – „Вера Кочовска – видения и пророчества“.
Вера вярваше в човешкото у човека, тя лекуваше снагата, но подобно на Преподобна Стойна даваше знак към болния и към неговите близки, че душата му е болна. Че всички болести са от греховете ни, които удрят за жалост и по децата. И по децата на техните деца.
Повечето българи не са вярващи, вярват само на очите си и затова невидимият свят за тях не съществува. Но всеки, който е провидял света през всевиждащите очи на Вера, чрез нейната духовна помощ, проглежда за цял живот.
Вера е служителка на Бога и работи за него, като използва лечебната сила на неговата любов.
Господ отдавна не се осланя само на верните си брокери - свещениците, а праща между хората и свои човекоподобни воини, мъжествени ангели. Тези приземени ангели на практика, а не на думи, ни помагат сами да си помогнем срещу вредните си навици, лошите постъпки, липсата на почтеност.
Вера Кочовска бе разгневеният ангел, наказан да ни помага в момент, когато все повече българи не искат да бъдат българи. И които в тежките си изпитания най обичат да мразят. Ванга се изтощи и я прибраха. Но Вера я оставиха да гърми с гръмкия си глас, да тръби с йерихонската си тръба, че Содом и Гомор не са приказки от сънищата на някой пиян до калимявката си свещеник, а част от сбъдналата се история, част от религията да вярваме, че не сме случаен плод, а предсказуемо прозрение на Световния разум.
Вера имаше право за своя свещен гняв. Тя боледуваше повече от всеки, защото поемаше повече от разрешената й поносимост. Вера не можеше да се примири с човешката агресия, с това, че сме щастливи да ходим в злото и то да ни прави нездрави, неблагодарни и лицемерни. Вера бе готова да ни нахока, защото виждаше безполезността на раздаваната си майчинска нежност, на която бе способна. И ни гълчеше все по-често, защото лошотията не разбира от добра дума, а само духовно по-силният може да я озаптиса. Затова мнозина излизаха от срещата си с нея доста уплашени от чутото на четири очи. От Вера не се плашеха само онези, чиито грехове са обикновени човешки грешки.
В този си живот Вера бе чедо на Балканите, притежаваше чудодейната енергия на егейска жрица, самочувствието на пророчица от пределите на Елада и лечебната сила на камък от библейските стени на Небесния Ерусалим. Но най-вече бе ярка българка.
Вера бе доверено лице на Вярата и доказателство, че Земята е провинциална планета
в общия ред на космическия парад.
Всичките конкретни свидетелства за нейните свръхчовешки способности са събрани и описани в книгите, посветени на нея. Ето едно от тях. През 2001 г. Вера решително се обявява против войната в Ирак. Не заради жал по Саддам, а защото „Ирак е земя на древни цивилизации и световен енергиен център“. В интервюто, което даде по този повод, тя твърдеше, че в най-скоро време САЩ ще получат знак отгоре, че не трябва да започват поредната война. Че предупреждението свише ще дойде с гръм и трясък и ще разтърси цяла Америка. Интервюто бе взето на 1 февруари 2003 г. между 13:30 и 14 ч. – броени часове преди да стане трагедията с космическата совалка „Колумбия“, която се разпадна при повторното си навлизане в атмосферата и целият ѝ седемчленен екипаж загина. В същото интервю Вера споменава, че ѝ се явяват имената Тексас и Палестина, чийто смисъл е абсолютно неясен за присъстващите журналисти. Совалката обаче се разбива над градчето Палестина в щата Тексас.
Вера може би е знаела още много неща, но не всичко ѝ бе разрешено да съобщава.
Тя се бе посветила на смисъла да ни отваря очите, да ни зове да спрем да се държим като безмозъчни същества, да укротим животинското у себе си и да дадем воля на човещината, която е заложена у всеки от нас. Казваше да се молим за здравето на Бог и редовно ни разчиташе неканоничното Евангелие на Юда. Беше уверена, че не сребролюбието, а човеколюбието ще спаси света.
Преди да се качи на небето, българската лъвица отново събра около себе си най-верните си приятели. Неслучайно половината от гостите ѝ бяха лекари. Вера сподели, че заедно с руските професори Брюководни и Сухой и Международната фондация на нейно име се слага началото на нова клиника в Плевен, разположена в парка „Кайлъка“. Там ще спасяват, лекуват и възстановяват болни от инсулт и пострадали в катастрофи. Това, продължи тя, ще става по метода на присаждане на стволови клетки – тогава все още непознат авангарден метод. Лечението в тази клиника, мечтаеше тя, трябва да е безплатно. И след Русия, Америка и Швейцария и нашата страна ще се сдобие с такава клиника.
Вера вече я няма сред нас, но нейната мечта е жива и търси добри българи, за да бъде осъществена. И понеже тя продължава отгоре да гледа и да ни помага, сигурно няма да зареже магарета като нас в калта и ще ни буди с нежната си ярост като общество и нация. Защото нейният завет гласеше: не съединението, а единението прави силата.
