Александър Теодоров-Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония

- Акад. Велев, в том VI от „История на българите от Македония“ срещаме името на акад. Александър Теодоров-Балан. Малко известен факт е, че той е неразривно свързан с „Българска матица“. Ще ни разкажете ли нещо повече за дейността на тази организация?

- „Българска матица“ е общественокултурна организация на българите в Османската империя, със седалище в столицата Цариград. Първата идея за създаването ѝ е още от средата на XIX век – през 1852 г. такъв проект правят Натанаил Бойкикев и Константин Петкович, като към тях се присъединява и Партений Зографски. Идеята не се осъществява, но скоро в Браила се създава Българското книжовно дружество. Повторно идеята за създаването на „Българска матица“ възниква и се подема през 1908 г. на страниците на периодичните издания на българите в Османската империя – солунското сп. „Културно единство“ на Антон Страшимиров, цариградския в-к „Вести“ и други.

- Каква е ролята на акад. Александър Теодоров-Балан?

- Той е един от инициаторите за създаването на организацията, като по това време е секретар на Българската екзархия. Първоначално „Българска матица“ се ръководи от Временна управа, председателствана от Александър Теодоров-Балан. На 27 септември 1909 г. в Цариград се провежда събрание, на което се избира Управителен съвет, начело с Анастас Наумов. През периода 1909–1910 г. „Българска матица“ създава свои клонове. А първият общ събор се провежда от 22 до 24 април 1910 г. в салона на Солунската българска мъжка гимназия. „Българска матица“ издава четири броя на годишник-календар „Летоструй“ (1909-1912) под редакцията на Балан.

- Кое е най-значимото в биографията на Александър Теодоров-Балан?

- Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките. Роден е през 1859 г. в Молдова.

- Какво образование има?

- Следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда „За звука ь в новобългарския език“. През 1884 г. се установява в София и четири години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Става професор през 1893 г. и тогава ръководи катедрата по българска и славянска литература.

- Как дейността му е свързана с Македония?

- Известно е, че Александър Теодоров – Балан  критикува Кръсте Мисирков, като дава отговор на тезата, публикувана през 1903 г. в книгата му на „За македонцките работи“. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания, акад. Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков.

- Ще припомните ли каква е връзката на проф. Балан със Софийския университет?

- Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това е преизбиран на същия пост (1896-1897, 1902-1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899-1900, 1904-1905). В края на XIX и началото на XX век Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките). От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет и действителен член на БАН. От 1907 до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия.

- Любопитен факт е, че Александър Теодоров-Балан има принос и в развитието на туристическото движение в България…

- Така е, той е един от основателите на туристическото движение у нас. Бил е дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. „Български турист“.

- Ще споделите ли подробности за личния му живот?

- Той никак не е бил лек. Съпругата му е била болна от туберкулоза. Съдбата му отрежда незавидната съдба на баща, който е погребал трите си дъщери от общо седем деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната ул. „Христо Георгиев“ в София.

Каквото и да се случи, денят му е строго разпределен. Балан не обича компаниите, а приятелите като Елин Пелин и други го виждат само за малко на университетски празници.

Синовете му – Милко, Владимир и Станислав, имат също тежка, но достойна съдба. Милко е бил професор по рентгенология и анатомия. Владимир Балан е бил летец и авиоинженер, директор на „Луфтханза“ за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Когато се четат присъдите на I състав на Народния съд, ученият чува по радиото и името на сина си Станислав, който е бил секретар на цар Борис III. Присъдата е доживотен строг тъмничен затвор. За пръв път големият ни езиковед се обръща за помощ към Георги Димитров. Така Станислав е спасен. Той остава до смъртта на баща си негов секретар и успява да подготви многотомните му трудове за печат.

- Какво е научното наследство на Александър Балан?

- Той доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 г. в София. Научното му наследство се състои от 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история.

Том VI от „История на българите от Македония“ може да намерите в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.

Още томове от изданието се предлагат в книжарници Сиела и Хеликон.

Сподели във Facebook