- Стигнахме до създаването на Българския македоно-одрински комитет… По чия инициатива става неговото учредяване?

- На 23 октомври 1893 г. по инициатива на Дамян (Даме) Груев в Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ се събират д-р Христо Татарчев, Даме Груев, Андон Димитров, Петър Попарсов, Иван Хаджиниколов, Христо Батанджиев, за да основат организация, която да се бори срещу турското владичество, сръбските и гръцките паравоенни отряди в Македония и Одринско.

- Как се стига до окончателното название на организацията?

- Отначало основателите не предвиждат в Одринско да се създадат комитети като поделения на организацията. По-късно обаче те стигат до заключението, че тази област трябва да се включи в организационната дейност. Затова през 1896 г. Даме Груев възлага на учителя от българската Одринска мъжка гимназия Христо Попкоцев да започне изграждане на комитетска мрежа в Одринско. Попкоцев и Павел Генадиев, учител в Лозенградската гимназия, основават Одринския революционен комитет.

Избрано е ръководство, включващо д-р Христо Татарчев от Ресен, Даме Груев от с. Смилево, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Иван Хаджиниколов от Кукуш, Христо Батанджиев от с. Гумендже.        

- Кога организацията става действителен фактор?

- БМОРО бързо започва да набира сили, особено след като през 1895 г. е извършена четническа акция на Македонския комитет. Иван Хаджиниколов признава, че те използват тази акция за агитационно средство сред местното население: „Виждате ли? Нашите братя от България са готови да ни дойдат на помощ, когато въстанем. Поради това по-скоро да се приготвим за въстание“. Започва издаването на революционните вестници „На оръжие“ и „Бунтовник“ и се изготвя вътрешен правилник на местните революционни комитети.

- Каква е идеологията на БМОРО?

- Идеологията на БМОРО се основава върху началата и принципите на  демократичната идеология на Българския революционен комитет на Каравелов, Левски и Ботев.

Основната идея е чрез системна и непрекъсната борба да се постигне автономия на Македония и Одринска Тракия. При благоприятни международни политически условия, както казва д-р Татарчев, се предвижда да се пристъпи към присъединяване към България. По-късно за идейно развитие на организацията оказват влияние радикално настроени среди в България, както и анархистични и социалдемократически дейци. Това довежда до възникване на политически течения, които започват да се конкурират и конфронтират.

- Разкажете нещо повече за устава на организацията.

- Уставът и Правилникът на организацията са създадени, ползвайки модела на примерен екземпляр от „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов, в който били публикувани Уставът и Наредбата на Българския революционен централен комитет. Всички документи на организацията са написани на литературен български език. Изработването на устава е възложено на Попарсов. Консолидирането на организацията става през лятото на 1894 г., когато се провежда Ресенският конгрес, на който е обсъден и приет уставът на организацията. Двата документа са основополагащи за осъществяването на една организация с толкова амбициозна цел и задачи. Чл. 3 гласи: Член на БМОРК може да бъде всеки българин. Основната част от членската маса на БМОРО са българи екзархисти от Македония, в голямата си част интелектуалци - учители, духовници и офицери от българската армия, българи от Тракия, Княжество България, Добруджа и Бесарабия. След влизането в сила на устава през 1902 г. в организацията са приети и хора от други народности - българеещи се власи, ограничен брой или по-скоро единици сърби, черногорци и гърци, както и някои сърбомани и гъркомани. Освен наименованието на организацията, което ясно свидетелства за националното самосъзнание на създателите ѝ, всичките ѝ документи се издават на български език. В чл. 2 от устава изрично е записано, че за постигане на тая цел (политическата автономия на Македония и Одринско) членовете са длъжни да събуждат съзнанието за самозащита у българското население в казаните в чл. 1 области. А в чл. 3 авторите на този документ са записали, че член на БМОРК може да бъде всеки българин, без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно.

- Кога се създават първите терористични групи?

- Между 1895 и 1897 г. организацията действа чрез терористични градски групи под ръководството на Гоце Делчев. Те изпълняват смъртните присъди на предателите, ренегатите и на османски чиновници, отличили се с провеждания от тях терор над българското население. Едновременно с това те минират и взривяват мостове и железопътни линии по указание на ръководните органи на организацията. Създава се и т.нар. четнически институт. Той е нелегална военизирана структура на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която способства популяризирането и разрастването й. Официално институцията е създадена през октомври 1899 г. с окръжно на Централния комитет на ВМОРО и ВМРО, но реализирането на идеята започва Гоце Делчев още през 1897 г. в Македония. Основната задача на института е създаването, организирането, въоръжаването и изпращането на чети в Македония и Одринска Тракия за борба с поробителя. През 1900 г. подобни чети се появяват и в Одринска Тракия, като заедно те извършват Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.

- Какъв е вътрешният правилник на четите?

- С увеличението на действащите чети се налага създаване на правилник, който да унифицира задълженията и правомощията на войводите и четниците. Затова още през 1896 г. е изготвен проектоустав за четите от Гьорче Петров и Димитър Венедиков, в който са отразени опитът и достиженията на българското националноосвободително движение. Той се изгражда въз основата на „Привременния закон за народните горски чети“ на Георги Раковски и Устава на четата на Панайот Хитов от 1867 г., както и върху опита от четническата акция на ВМК през 1895 г. Проектоправилникът, създаден в края на 1900 г. от Гьорче Петров и Гоце Делчев, се състои от 44 члена на базата на 14-те точки в окръжното на ЦК. Задачата на този тип чети е да агитира идеите на ВМОРО пред местното население и да го закълне за целите на организацията. Проектоправилникът е преразгледан и дооформен от Христо Матов и Пере Тошев, но поради избухналата през януари 1901 г. Солунска афера се осуетява масовото му разпространение. По идея на Гоце Делчев при обиколката му в Костурско от 1901 г. Георги Пешков преработва проектоправилника за четите, който обаче се разпространява само в Битолския революционен окръг. Сетне в началото на 1902 г. Правилникът е отново преработен от Гоце Делчев и Гьорче Петров и го отпечатват заедно с преработените устав и правилник на ВМОРО.

- Коя е първата чета?

- Първата подобна чета организира Гоце Делчев през зимата на 1895-1896 г., когато устройва нелегален канал от Щип за България. Една от първите агитационно-организационни чети оглавява българският офицер Михаил Апостолов - Попето. В Македония е изпратена още организационно-агитаторска чета на войвода Васил Чочев, чиято цел е да събере пари за новосъздадената  бомболеярна в село Сабляр. На 17 юли 1897 г. Гоце Делчев ръководи общата акция по пленяването на Назлъмбег, а преди това се грижи за военната подготовка на местното население. През 1898 г. продължава подготовката и изпращането на организационно-агитаторски чети в Македония от България. На 12 април Ефрем Чучков е изпратен в Малешевско, Тодор Станков в Радовишко и Стоян Георгиев в Струмишко, а малко след това и четата на Лесо Ризин. Михаил Апостолов - Попето се събира с Илия Кърчовалията в Серско, след което се прехвърля при Иванчо Карасулийски и Апостол Петков.

- Как става превръщане на харамийските чети във въоръжени части на ВМОРО?

- При обиколката си в Македония през лятото на 1899 г. Гоце Делчев заедно с Антон Бозуков и бившия харамия Кочо Муструка се среща с харамийските войводи от Драмско, Серско, Демирхисарско и Солунско и успешно приобщава Атанас Градоборлията, Наке Крушовалията и други войводи, като са задължени да изоставят разбойническите си привички и да спазват устава на организацията. В същото време в София Гьорче Петров организира чети за Гевгелийско, Кочанско,  Кратовско и Битолско. Кука

- Как реагира османската власт на четническото движение?

- Османската власт предприема редица опити да ликвидира ВМОРО. Тя създава т.нар. авджи табори, ловни дружини, дислоцирани в Битоля, Щип, Солун и Одрин, които да преследват и унищожават четите на организацията. Територията на Македония е разделена на четири района с подучастъци - Солунски, Скопски, Битолски и Серски, с ръководители съответно Ферид паша, Сейфула паша, Химди паша и Ибрахим паша. Насър паша е назначен за инспектор на войските за преследване на четите. Той изготвя единен ръководен документ за борба с ВМОРО. За да се подобрят активността и борбеността на авджи таборите, османската власт раздава големи парични награди, държавни ордени и медали и бързо повишава в чин отличилите се. По план до края на 1906 г. трябва да се организират 48 табори, които междувременно са подпомагани и от свикани запасни части.  Освен редовната армия официалната власт създава така наречените турски комитети по образец на ВМОРО, които формират контрачети в Македония. Османската империя се възползва и от засилващите се гръцка и сръбска въоръжена пропаганда – така са наричали въоръжените до зъби банди, които издевателстват и безчинстват върху българското население, за да се откаже от българското си самосъзнание и причастието си към българската православна църква.   Властта явно ги фаворизира, за да водят успешни сражения с ВМОРО. Отделно започва изграждането на стабилна гранична система с България от наблюдателни пунктове, застави и засади, които да противодействат на влизането на чети. Започват и масови претърсвания и обиски на български села, като в едно и също време се претърсват по 20-30 селища. От своя страна дейците на ВМОРО започват постепенно да събират сведения за наличните турски части по места, а с помощта на секретаря на Българското търговско агентство в Битоля капитан Манол Ракаров се сдобиват с новосъздадената инструкция за борба с четите. В резултат на предприетите мерки значително се увеличават водените сражения с български чети и дадените от тях жертви. През 1904 г. се водят само 27 сражения и ВМОРО губи 59 души, а през 1905 г. в 47 сражения загиват 250 души и са унищожени 10 чети. По-късно четите на ВМОРО са въвлечени в 125 сражения, в които убитите четници и войводи достигат 575 души, 44 са заловени, а 7 са ранени. Въпреки това дейността на ВМОРО не престава и тя поддържа средно около 70 чети в състав между 800 и 1000 души. За периода от края на 1899 г. до март 1908 г. четите на ВМОРО водят 570 сражения с турската армия, в които загиват или са ранени 2392 четници. Отделно четите водят много сражения с разбойниците от т.нар. гръцка и сръбска пропаганда.

Сподели във Facebook