ДЕЙНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

До Освобождението на България от османско иго екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ.

Това е период на организиране на църковните епархии и мащабното училищно дело, осъществено от Българската екзархия.

 ОПИТИ ЗА ЕЛИНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ И ЦЪРКВА

През 20-десетте години на ХІХ век на цялата територия на Османската империя се разкриват десетки гръцки училища, а по-късно и университети. Към тях се насочват много български младежи в резултат на пропагандата на гърцифицираната българска църква.

През 30-те години на XIX в. се откроява личността на Теофилос Каирис (1784-1853) като един от основните водачи на гръцкото възраждане. Той преподава в Смирна и Айвала.

В различно време в неговото училище са учили Иван Добровски, лекарите Захари Струмски, Георги Атанасович, Стоян Чомаков, Петър Протич, Константин Робев, Константин Мишайков, Иван Селимински. При него са учили още и десетки български младежи, по-известни от които са Стоян Михайловски, както и бъдещият пловдивски митрополит Панарет.

ПОВСЕМЕСТНО ОТКРИВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ СВЕТСКИ УЧИЛИЩА ПО ИНЦИАТИВА НА БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ

Интересен е феноменът, че всички, които са учили и завършили гръцки училища и университети, оформят отрицателно отношение към опитите на гръцките учители да ги елинизират, нещо повече те започват и застават начело на борбата срещу патриаршията за защита на своята национална идентичност.

Тези обстоятелства карат Българската екзархия да оглави процеса за разкриване на български светски училища, срещу които Цариградската патриаршия води неистова борба за възпрепятстване на тяхното откриване и дейност. Разбира се, това става със съдействието турските власти, които водени от принципа „разделяй и владей”, ги противопоставят на българските възрожденски деятели.

ДЕЙНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ СЛЕД РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА И БУКУРЕЩКИЯ  МИРЕН ДОГОВОР

Това е един труден период от живота и дейността на Българската екзархия. Берлинският конгрес, завършил с подписването на Берлинския мирен договор, разкъсва българското национално землище, а от тук и диоцеза на българската православна църква.

РАЗКЪСВАНЕ НА ДЕОЦЕЗА НА БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ СЛЕД РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА

Руско-турската освободителна война и последвалият наскоро след това Берлински конгрес (1878 г.) довели до пълно разстройство на екзархийското дело.

В самото начало на Освободителната война станала и промяна в екзар­хийското ръководство, начело на което застанал младият ловчански митро­полит Йосиф (Лазар Йовчев), (Й. Митев, 1985 г.)

Трудностите, пред които е бил изправен младият екзарх, били многобройни и най-различни.

Де факто екзархийският диоцез бил разделен на три отделни политически области:

• Сво­бодното Княжество България, чийто сюзерен бил турският султан;
• Източна Румелия — автономна област, намираща се под пряката военна и политичес­ка власт на султана;
• Македония и Одринска Тракия, оставащи в пределите на Османската империя;

Други части от диоцеза на българската екзархия били придадени на:

• Сръбската църква -  Нишка и Пиротска епархия преминали към;
• Румънската църква - Северна Добруджа (Тулчански окръг).

След кратко колеба­ние и превъзмогвайки руските искания, Екзарх Йосиф I трезво преценил, че истинските интереси на българския народ, взет в етническата си цялост, на­лагали седалището на екзархията да остане в турската столица, понеже само оттам тя щяла да бъде в състояние да поддържа преки връзки с поробеното население от Македония и Одринска Тракия. По този начин той ще може да опази от произволите на властта и от покушения на чужди народностни (гръцка и сръбска) или вер­ски (преди всичко униатите) пропаганди своите миряни в тези области (Български екзарх Йосиф I, 1996).

БЪЛГАРСКИЯТ ЕКЗАРХ ЙОСИФ І СЕ ЗАВРЪЩА В ЦАРИГРАД

На 9 януари 1880 г. Екзарх Йосиф I отпътувал от Пловдив, където прека­рал с известно прекъсване година и половина (Христо Темелски, 1995), за Цариград.

Тук той започва отново да изгражда разстроеното екзархий­ско управление. Трудностите били многобройни и от различно естество. Въпреки съборността на Църквата, застъпена доста обстойно в Екзархийс­кия устав от 1871 г., Високата порта не разрешила съставянето на Св. синод с владици, идващи от свободното Княжество, а такива във вилаетите нямало. Не били изградени и останалите управленски тела - Смесеният екзархийски съвет и Мирският екзархийски съвет (М. Арнаудов,1995).

Енергичните протести на българското население от Македония и Източна Румелия накарали Абдул Хамид II да промени курса на изо­лация на Екзарх Йосиф I.

На 17 декември 1883 г. последният бил приет от султана и с блестящото си красноречие и правдивите си аргументи успял да разпръсне всички подозрения и да засвидетелства, че „поданиците му бълга­ри и всичкий български народ, който е в неговата държава, му е верен”.

Екзархът успял да убеди султана, че валидността на фермана от 1870 г. ще продължи и че занапред ще се спазва, като седалището на екзархията ще си остане в турската столица.

От своя страна султанът обещал, че църковно-народните права на българите във вилаетите ще бъдат зачитани и занапред.

СЪЗДАВАНЕ НА „УЧИЛИЩНО ПОПЕЧИТЕЛСТВО” КЪМ ЕКЗАРХИЯТА

През 1882/1883 г. било създадено т. нар. „Училищно попечителство“, което представлявало екзархийски комитет за ръководство на просветната дейност на екзархията. Скоро то било транс­формирано в „Училищен отдел“ (1883/1884 г.), който в продължение на бли­зо 30 години играл ролята на Министерство на народното просвещение.

Лично екзарх Йосиф I следял цялата дейност на този отдел и сам назначавал него­вите началници (Христо Темелски, 1995).

Към Екзархията бил изграден и „Духовен отдел”, кой­то се занимавал с духовните дела в целия екзархийски диоцез, намиращ се в пределите на Османската империя (Атанас Илиев, 1926).

Важно е да се отбележи, че Българската екзархия в Цариград функциони­рала като официална османска институция, а финансово се издържала от Княжество България.

Всяка година в българското Министерство на външни­те работи и изповеданията, а по-късно и в Св. синод в София бил изпращан проектобюджетът на екзархията. Той бил разглеждан на няколко нива и след това гласуван в Народното събрание.

Отпусканите средства били значителни и служели както за издръжката на екзарха и Екзархийското управление в Цариград, така и за заплати на учи­тели и свещеници, намиращи се под екзархийското ведомство.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.