.jpg)
Духовното ни обединение е днешната национална кауза
– Акад. Велев, в края на фундаменталния Ви труд, посветен на предишните ни национални каузи от 1762 до 2012 г., Вие за първи път дефинирате днешната ни национална идея като духовното обединение на всички българи по света… Защо?
– Защото според проучванията на Асоциацията на българите по света и Световния парламент на българите към този момент по света живеят 21 863 867 българи. Те са пръснати почти по всички континенти. Тяхното разселване е станало в различни исторически периоди, а причините са най-често икономически и политически. Членовете на българската общност се намират в различен социален статус. По-голямата част от тях принадлежат към средната класа. Това, което е важно да се подчертае, е, че повечето български емигранти са запазили живи спомените за родината си, за близки и познати. Те са положили усилия да съхранят част от българската култура и начин на живот. На редица места със свои сили и средства са открили съботно-неделни училища и читалища, създават църковни настоятелства и строят православни храмове. Поради липса на всякаква грижа от страна на държавата ни към българските общности по света значителна част от тях са подложени на национален гнет – на денационализация. Това се отнася предимно за българите, които живеят в съседни на Република България земи. Там те са подложени на системна асимилация, която е неразделна част от държавната политика на правителствата в Македония, Сърбия, Румъния, Гърция и в по-слаба степен в Турция.
– Цивилизованите държави имат свои национални програми, в които се предвижда използване на различни методи за приобщаването на емигрантите им към нацията и държавата, за да лобират в полза на своите отечества…
– Точно така, но България е сред малкото страни, които нямат разработена такава доктрина. Затова нашите сънародници по света остават най-често беззащитни при различни форми на насилие, оказвано върху тях. Този факт поставя остро въпроса за формулиране на нов национален идеал, който да е посветен на единството на българската нация и нейното сплотяване. Тъй като това единство не може да се постигне поради разстоянията между отделните заселения, остава възможността да се борим за „духовно обединение на българите“, за да защитим оцеляването си през следващите векове. И то чрез развитие на културните връзки и укрепване на националната ценностна система сред по-младите поколения българи…
– Защо според Вас това не се случи досега?
– Това не можеше да стане по време на тоталитарния режим, защото БКП се стараеше да дистанцира нашия народ от емиграцията ни, робувайки на партийно-класовите принципи и идеологеми. За да оправдае поведението си спрямо българската общност в чужбина, която не приемаше методите ѝ на управление, както и репресиите ѝ спрямо техни роднини и близки, тя измисли термина „вражеска емиграция“. По този начин по-голямата част от българите по света бяха третирани като врагове и оставени на произвола на съдбата. Въпросът за единството на българската нация е фундаментален и той трябва да бъде поставен на дневен ред във външната политика на България.
– Какво ни е необходимо, за да наваксаме пропуснатото ?
– На първо място ни е необходим нов национален идеал, който да се превърне в национална кауза за ХХI век… След рухването на тоталитарния режим нашият народ успя да реализира последователно три национални каузи: първата е за „Демокрация и пазарно стопанство“, което изведе страната на пътя на свободно и демократично развитие. По този начин се осигуриха изконните човешки ценности – свобода на словото, както и на граждански и човешки права. Втората кауза е „Членството в НАТО“, което ни осигури национална сигурност в сътрудничество с въоръжените сили на страните – членки на пакта. Третата ни осъществена вече национална кауза бе „Членството в Европейския съюз“, което ни позволи да влезем в семейството на цивилизованите европейски нации и да развиваме страната при условия на равенство, реципрочност и единство във взаимоотношенията със страните членки.
– Но днес продължаваме да нямаме формулиран, обсъден и възприет от обществото ни съвременен национален идеал… Какъв според Вас трябва да бъде той?
– Този идеал трябва да очертае стратегическата цел на нацията ни в близко и по-далечно бъдеще. Затова се наложи група наши учени от Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) да разработят и да предоставят на обществеността и политиците ни проекта „Българска национална доктрина“, в който е предложена формула за българския национален идеал през ХХІ век. В проекта за Национална доктрина, Националният ни идеал за ХХI век е формулиран по следния начин: „СВОБОДНА, НЕЗАВИСИМА, ДЕМОКРАТИЧНА И БЛАГОДЕНСТВАЩА БЪЛГАРИЯ, ДУХОВНА ОБЕДИНИТЕЛКА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ И ОПОРА НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА”. Тази дефиниция отразява потребностите на новото време, започнало с началото на ХХІ век, което ще позволи да поставим на дневен ред новата и реалистична национална кауза.
– Спрете се, ако обичате, по-подробно на тази Ваша идея…
– В идеала за ХХI век са структурирани няколко фундаментални компонента: СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ – вековна мечта на българския народ, изстрадал петвековно турско робство, гаранция за просперитет на нацията ни; НЕЗАВИСИМА ДЪРЖАВА – освободена от патернализма на великите държави, която сама планира и кове своята съдба и тази на своя народ; ДЕМОКРАЦИЯ (НАРОДОВЛАСТИЕ) – най-старата формула на човешката цивилизация за осигуряване на равноправие на народа пред законите на страната и участие в планиране на нейното бъдеще; БЛАГОДЕНСТВАЩА БЪЛГАРИЯ – нормален и вечен стремеж на нашия народ да живее по-добре днес от вчера, което е и гаранция за израстване на здрави и жизнеспособни поколения; ДУХОВНА ОБЕДИНИТЕЛКА НА НАЦИЯТА – стремеж, който произтича от невъзможността да постигнем реално обединение на разпокъсаните ни земи и на нашия народ. Но възниква като възможност при условията на обединена Европа (падането на границите между държавите на ЕС и свободен контакт с нашите сънародници), от която трябва да се възползваме; ОПОРА НА БЪЛГАРИТЕ В СВЕТА – произтича от историческата ни съдба да бъдем разкъсани на части, в резултат на което големи маси от нашия народ живеят откъснато от майка България и са подложени на национален и асимилационен гнет. Друга част от нашия народ емигрира в чужбина, търсейки по-добри условия за живот. Затова България трябва да бъде опора на всички българи по света. И нека да обобщя – от всички изброени цели, които са включени в националния ни идеал, една от тях има глобално значение за българската общност по света, а именно: „Духовното обединение на българската нация“. Затова мисля, че този елемент от идеала трябва да се приеме като водещ и би могъл да се превърне в национална кауза през ХХІ век.
– Това обединение реално постижима цел ли е или неосъществим патриотичен блян?
– Днес сме свидетели на уникален процес на обединение на редица държави от Европа в едно политическо семейство – Европейския съюз. По този начин линиите на конфронтация в Европа падат. С други думи, имаме историческия шанс в рамките на този съюз да постигнем духовно съхранение и обединение на нашата нация, като осъществим действена и жива връзка с българите по целия свят. И това не е хипотетично пожелание. Напротив, съществуват две реални възможности…
– Кои са те?
– На първо място това са взаимоотношенията с българите, населяващи изконните български земи, заграбени от нашите съседи. Когато в ЕС бъдат приети Сърбия, Македония и Албания, те, заедно със сегашните членове България и Гърция, ще оформят новото балканско междудържавно пространство. И според Шенгенската спогодба границата между тях ще бъде вдигната. Движението на хора, стоки и културни ценности ще бъде свободно. При тези условия България ще може да реализира нов вариант на националната си кауза за „обединение на българския народ и земи”. Това ще стане не чрез механично присъединяване на територии, а чрез „духовно обединение на българския народ”. Това ще рече, че при новите условия ще можем да открием български училища, читалища и културни институти в тези държави, което сега е невъзможно. По този начин, без войни и кръвопролития, ще постигнем онова, за което мечтахме и за което се борихме със столетия.
– Втората възможност…
– Тя е във взаимоотношенията ни с българите, живеещи в различни колонии по света. За връзките на тези българи с майката Родина е необходимо да се разработи мащабна програма за тяхното духовно обединение… Това ще рече българската държава според възможностите си да осигури действена помощ на българските общности за реализирането на активно взаимодействие със сънародниците ни, живеещи по света.
