Фалшификации относно дейността на българското революционно движение в Македония

В интервю, излъчено по телевизия „Канал 5” (по време на конференция на т.нар. „Обединена македонска диаспора“), Тодор Чепреганов, научен съветник и директор на Института за национална история в Скопие, заявява, че с формирането на македонска федерална единица в рамките на Югославия, Букурещкият мирен договор от 1913 г. бил формално анулиран, тъй като една от подписалите го страни (Сърбия, респективно бивша Югославия) се отказала от нейната територия по договора. „Остават още България и Гърция”, казва Чепреганов.

Такова изказване на държавния историк номер едно на Македония е израз на неприкрити териториални претенции към две съседни страни, членки на Европейския съюз.

След като открито пледира за анулиране на Букурещкия договор, Чепреганов не уточнява дали има предвид връщане на благоприятното за България териториално статукво отпреди Втората балканска война или пък призовава за връщане на географския регион Македония на Османската империя, коментират от Българския културен клуб-Скопие (БККС).

Оттам отбелязват и че тези две прояви илюстрират само малка част от иредентистките изхвърляния на Тодор Чепреганов през последните години, които го характеризират не като обективен учен, а като политически пропагандист от югославската епоха, работещ за отравяне на междудържавните отношения с България и други съседни страни.

Възникване на обективни условия за поява на революционно движение

При създаденото положение съществували всички икономически, политически и идеологически предпоставки за възникване и развитие на ново революционно движение в неосвободените български територии в Македония и Тракия.

Народът с право виждал злото преди всичко в султанската власт, която поддържала господствуващата система на експлоатация, грабеж, безправие и насилие. За голяма част от населението, особено за селяните, националното потисничество се покривало с класовото.

Угнетените селяни, пропадащите занаятчии и търговци и произлязлата от техните среди интелигенция търсели изход в отхвърлянето на османското владичество, в борбата за независимост.

В такива условия се родила идеята да се създаде организация, която да възглави борбата за освобождение на Македония и Одринско.

През 1893 г., по инициатива на Даме Груев и със съдействието на д-р Христо Татарчев, се създава революционна организация на българското население в Македония и Одринско. Това са Българският македоно-одрински революционен комитет, преименувана три години по-късно в Тайна македоно-одринска революционна организация. През 1896 г. организацията се преименува във Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Причината за това решения се обяснява от нейните основатели. С тази промяна в името се цели да се парира настървението на Сърбия и Гърция срещу България

Организацията е наследила богатия опит на българското национално освободително движение от преди Руско-турската война и използвала структурата и програмата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.

Тя продължила делото на българската национално-демократическа революция, но при други исторически условия на Балканите.

Начело на организацията стоят Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов. По-късно в организацията се включват Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев, Яне Сандански и др.

Известно е, че Дамян Груев и Гоце Делчев, както и почти всички водещи дейци на организацията, са били учители в българските екзархийски училища в Македония.

Всички те са били с ясно определено българско национално съзнание.

ВМОРО е била организация, която въплъщавала идеите и чувствата на всички българи, които се борели за свобода, за земя, за по-добър живот.

Ето какво казва Гоце Делчев „Аз не мразя османците като народ.  Аз воювам против турската държава като господарска система”. Тези думи съвпадат с казаното от Левски в Наредбата (устава) на БРЦК.

Гоце Делчев е оставил много доказателства, с които сочи, че е българин по произход и живее и работи за българската национална идея и кауза. Затова опитите на Скопските „историчари” да го „помакедончат” са наивни и безуспешни.

В началото на 1901 г., при засилване на терора от султанските власти, Гоце Делчев и Гьорче Петров изготвили и изпратили окръжно послание до ръководните органи на ВМОРО, в което между другото посочват, че „турските власти” имат за цел „да изловят всичките по-живи, по-събудени и по-юначни българи, за които може да се допуска, че може да са в състояние да подбуждат и водят народа” и да направят „невъзможна всяка обществена деятелност на българина”.

Гоце Делчев се отдал изцяло на революционна дейност. „Робското ни положение в Македония определя ясно какво трябва - това, което са предприели всички потиснати, това, което предприе и Левски” - заявил той.

ВМОРО подготвя и провежда Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание през 1903 г.

Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание е подготвено и проведено от българи, които приканват народа да въстане посредством апел, написан на чист български език. Това се вижда от редицата документи, останали от онова време.

В един от тях Главният щаб на въстанието, начело с Дамян Груев, отправил апел до българското правителство за помощ, в който се казва: „Поставени начело на народното движение, ние апелираме към вас от името на роба-българин да му се притечете на помощ по най-ефикасен начин”. Както в това писмо, така и в другите документи на въстанието, а и в печата на ВМОРО, се употребявал българският книжовен език. ВМОРО водила героична борба за освобождението на Македония и Одринско от османско робство.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на промоционална цена (до 21.03.2023 г.) от 22.50 лв.