Христо Станишев – инженерът, посветил се на Македонското освободително движение

Христо Арапнаков Станишев е български инженер, един от изявените специалисти в областта на строителството в следосвобожденска България, един от учредителите на Българското инженерно-архитектурно дружество. Същевременно той е сред ръководителите на Върховния македоно-одрински комитет, а в периода 1901-1903 г. е негов председател.

Член е на Македонския научен институт и на масонска ложа.

Христо Станишев е роден през 1863 г. в град Кукуш, Османската империя, в семейството на търговеца Нако Станишев (известен като Арап Нако) и Султана Траянова.

През 1880 г. седем будни момчета са изпратени тържествено от целия Кукуш за София, където да постъпят в новооткритата (1879 г.) Класическа гимназия. Четирима от тях, включително бъдещият инженер, получават стипендии.

Завършва гимназията през 1885 г., след което заминава за Белгия, за да следва инженерство.

През следващата година баща му умира и Христо се връща, преподава в българската мъжка гимназия в Солун в течение на 10 месеца, за да събере пари за по-нататъшното си следване. Получава часове и в девическата гимназия.

От Гент приятел-състудент му изпраща редовно записки от лекциите, благодарение на което Христо фактически продължава да следва задочно и успява да си вземе успешно изпитите. За последните две години на обучението си в Белгия съумява да получи българска стипендия от Министерството на просвещението. На 27 септември 1889 г. се дипломира като първенец на випуска.

След завръщането си в България Христо Станишев се занимава със строителство на пътища, мостове, жп линии, водопроводи и сгради. Неговите строежи стоят и досега, пръснати из цялата страна. Създава своя строителна школа. През 1893 г. градската комисия в Бургас назначава Станишев за специалист-инжeнер на града. Има много ученици и последователи. В книгата си „История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г.“ пише: “Политиката на една страна е в тясна връзка с нейните пазари и пътища или по-право с нейните съобщения. У нас аз заварих едва 2100 км пътища и занемарени съобщения.”

До 1939 г. инженерът постига със своите колеги едно десеторно увеличение на пътищата - 19 553 км.

Други обекти, издигнати по негови проекти и под негово ръководство, са: постаментът на паметника на “Цар Освободител”, чийто архитект е Арнолдо Дзоки; инженерните работи до цокъла на храм-паметника “Св. Александър Невски”; северното крило с колонадите на Народното събрание; пералният комплекс на Александровската болница; Английската легация; възстановяването на църквата “Св. Неделя” в София и на Народния театър; българският павилион на Световното изложение в Лиеж (1905) и в Милано (1906), също и сградата на Английската легация в София.

Успоредно със строителството Христо Станишев е ангажиран активно с обществена и политическа дейност. От ранна младост участва в Македонското освободително движение. В Бургас на 29 януари 1895 г. Станишев организира учредяването на македонското дружество „Пирин планина“, в което членуват и не малко тракийски бежанци. За негов председател е избран инж. Христо Станишев.

Между 1897-1899 г. инженерът е председател на Върховния македоно-одрински комитет.

През 1902 г. инж. Христо Станишев заедно със зет си Григор Василев започва да издава вестник „Реформи“ и се съветва за списването му с Гоце Делчев и Яворов.

Един от най-ревностните сътрудници от Женева е Симеон Радев. През 1933 г. председателства Великия македонски събор в Горна Джумая.

Иван Михайлов твърди, че инж. Христо Станишев и д-р Константин Станишев принадлежат към най-видните представители на македонската емиграция в България, като ги нарежда непосредствено след проф. д-р Любомир Милетич, проф. д-р Иван Георгов и Неврокопския митрополит Борис.

По случай 50-годишния си юбилей получава поздравителна нота от всички македонски организации в България, на които отговаря така:

„... От сърце благодаря на всички. Вие представлявате част от поробените българи, а през целия мой живот сърцето и душата ми са били при нашите поробени братя по четирите краища на широката българска земя. Подаръкът на Македонския женски съюз ще ми напомня до край на моите, че там долу:

Момите кръшни песни пеят на български език

Едничък глас се там разнася, едничък чуй

се вик

Ний българи сме с чест и слава

Ний кичим нашата държава..

Умира на 13 декември 1952 г. в град София.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.