Инвестициите на България във Вардарска Македония и Беломорска Тракия

За да подобри положението на новоосвободените земи, България увеличава бюджета си от 8,46 млрд. лева през 1940 г. на 14,39 млрд. през 1942 г. (1,7 пъти) и влага колосалните 27,58 млрд. през 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г.  

България инвестира над 100-150 млн. лева във Вардарска Македония в периода 1941-1944 г.

С тези десетки милиарди на българския народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области – построяват се:

• нови училища, болници;
• гари;
• пристанища;
• ж.п. линии;
• граждански и промишлени обекти;
• отводняват се блата;
• прокарват се пътища;
• изграждат се канали за напояване на Сярското поле;
• корабостроителници в Кавала и на о. Тасос;
• благоустрояват се селищата;
• залесяват се голите баири, оставени от чуждото управление. Само през 1941 година са залесени 500 декара при 650 декара за цялото сръбско управление между 1918-1941 година.
• за укрепване на пороищата в Битолско за 1942 година са предвидени 82 128 000 лева, предвидено е построяване на 84 km нови горски пътища и ремонт на 70 km съществуващи горски пътища.

Откриват се клонове на български банки във Вардарска Македония

Още от самото начало в по-големите градове на Вардарска Македония започват да се създават клонове на:

• Българската народна банка;
• Българска земеделска и кооперативна банка;
• Македонска народна банка;
• Популярна банка;
• Банка български кредит и други.

Българската земеделска и кооперативна банка до 30 ноември 1943 г. отпуска заеми в размер на 24 650 000 лв.

Пак чрез банката до края на 1941 година са раздадени 365 плуга, 270 брани, 32 триори и други.

Започват да се образуват земеделски задруги в Скопска област (Горни Полог, Глишик, Романовци, Доляни, Студена бара).

Създават се стопански камари

Стопанската камара на Македония е институцията на бизнеса в страната с около 15 000 членове на доброволни начала, по-голяма част от които са малки и средни предприятия.

Членовете на Камарата на Македония имат доминиращо участие в установяването на всички макроикономически показатели в държавата (БВП, външнотърговски обмен, заетост, уреждане на задължения към държавата и др.)

В Битоля и Скопие са създадени Областни стопански камари и областни стопански дирекции, които да отговарят за събирането на реколтата.

Пречистени и обезпаразитени са 10 млн. кг. пшеница.

В края на юни от България пристига Иван Странски, който провежда беседи с местни специалисти за подобряване на почвите и други.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.