Какви са целите на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония

Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) свиква първата си сесия на 2 август 1944 г. в манастира „Св. Прохор Пчински” - в българската окупационна зона в Югославия (датата съвпада с датата на избухването на Илинденско-Преобрженско-Кръстовденско  въстание). 

Йосип Броз Тито се надява в президиума на АСНОМ да доминират хора с проюгославска ориентация.

Свиканото събрание взема следните решения:

• Провъзгласяването на македонска държава;
• Приемане на македонския език като официален в бъдещата македонска държава;
• Гарантиране на равни права на македонските граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност; 
• Президиумът на АСНОМ изпълнява функцията на управителен орган.

На заседанието присъстват Светозар Вукманович - Темпо, представителят на Главния щаб на Сърбия Живоин Николич - Бърка и американската и английската военни мисии в Югославия. 

Според различни изследователи заседанието е силно манипулирано от проюгославските представители, а отсъствието на повече от 50% от избраните делегати го прави нелегитимно. Като делегати на това заседание са избрани 116 души,  но на заседанията участват едва 60 от тях. Председател на АСНОМ е Методи Андонов -Ченто, а зам-.председател Панко Брашнаров.

Целта на Ченто е да създаде повторно обединена напълно независима Македония или република в състава на Нова Комунистическа Югославия.

Идейни противници на Методи Андонов са  Светозар Вукманович-Темпо, пратеник на Тито, и Лазар  Колишевски, водач на новообразуваната югославска Македонска комунистическа партия.

Един от участниците в АСНОМ е и Киро Глигоров, първият президент на независима Република Македония.

Формиране на две крила в АСНОМ - „максималисти” и „минималисти”

• Максималистите са за създаване на независима Македонска държава, която да е в близки отношения с Югославия, но не задължително да участва в Югославската федерация. Сред застъпниците на тази идея са Методи Андонов-Ченто, Павел Шатев и Панко Брашнаров.

Прякото присъединяване към Югославия те разбират като опит за сръбска доминация в Македония и предпочитат обединение в Балканска федерация или пълна независимост.

• „Минималистите“, които искат присъединяване към Югославия са Лазар Колишевски и Димитър Влахов. Важно е да се отбележи, че и двете крила подкрепят съществуването на самостоятелна македонска етническа идентичност.

В качеството си на самообявила се за върховна представителна и изпълнителна институция АСНОМ взема решение за включването на Вардарска Македония като федерална държава в рамките на Югославската федерация.

АСНОМ публикува манифест, в който се обявява за независима Македония и признава македонския език за официален в бъдещата република.

Манифестът на АСНОМ се явява като компромис между „максималистите“ и „минималистите“ в съпротивителното движение в Македония

От този момент до края на войната АСНОМ е ръководният управляващ нелегален орган.

Второ заседание на АСНОМ

След изтеглянето на германците от територията на Македония през ноември, между 28 и 30 декември 1944 г. в Скопие се провежда Второто заседание на АСНОМ, известно още като Първо извънредно заседание.

Освен другите делегати присъстват и председателя на Националния комитет за освобождение на Югославия Едвард Кардел, Димитър Влахов, Светозар Вукманович-Темпо, председател на ОФ - Добри Терпешев и представителят на съветската мисия майор Инков и англо-американската военни мисии.

На заседанието се взема решение за създаване на извънреден съд за съдене на „сътрудниците на окупатора, които са обругали македонското национално име и македонската чест“.

Отделно от това се взема решение за основаване на Стопанска банка на Македония.

Трето заседание на АСНОМ

Третото заседание на АСНОМ, Второ извънредно събрание се провежда между 14 и 16 април 1945 г.

На събранието се решава да бъдат отнети изпълнителните функции на Президиума на АСНОМ и да се предадат на Събранието на Социалистическа република Македония, което е избрано на 16 април с председател Лазар Колишевски.

В структурата на Събранието са избрани няколко комитета и се решава АСНОМ да продължи да работи като Народно събрание на Македония.

Президентът Методи Андонов-Ченто и приближените му обсъждат идеята да превземат Солун. По този начин те смятат, че ще могат „да обединят македонския народ“ в една държава. 

Югославската тайна полиция арестува Методи Андонов-Ченто и неговите приближени, като на неговото място е поставен Лазар Колишевски, който следва изцяло проюгославска линия.

Новата власт в Народна република Македония потвърждава решението на АВНОЮ за присъединяване на страната към Социалистическа федеративна република Югославия заедно с Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора, Сърбия и Словения.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.