МАКЕДОНИЯ ПО ВРЕМЕ НА ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО

ХРОНОЛОГИЯ НА ПЕТДЕСЕТГОДИШНАТА ВОЙНА ЗА ЗАВОЮВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ НА БАЛКАНИТЕ

Към 20-те години на ХIV век Осман I създава на територията на Мала Азия държава с поданици, които се наричат османски турци. Първата ѝ столица е Бурса (1326 г.).

Османското владичество (синоними: османска власт, османско иго, турско робство) е периодът от края на XIV до края на XIX век, през който не съществува българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя. Закрита е самостоятелната българска патриаршия, която е подчинена на Цариградската патриаршия.

От 1326 г. до 1856 г. в продължение на 530 години тази държава постоянно воюва и може да се смята за напълно милитаризирана с развитие, в което абсолютен приоритет има войската и войната

Завладяването на България от османците е една продължаваща повече от петдесет години епопея, която можем да систематизираме хронологично по следния начин:

ВИЗАНТИЙСКО-ОСМАНСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

• 1347 - при атаките срещу черноморските градове Йоан Кантакузин привлича като съюзник Орхан I, владетел на османския бейлик и за наемници османците от Мала Азия. Орхан І изпраща своя син Сюлейман заедно с конни отряди, с чиято помощ претендентът за византийския престол превзема черноморските градове без Созопол.

По-късно отношенията на Кантакузин с османците са регламентирани с договор, скрепен с брака на императорската дъщеря Теодора с Орхан.

През февруари същата година Йоан Кантакузин тържествено влиза в Константинопол и поема властта над империята, а османските му съюзници предприемат постоянни набези за плячка в българските територии.

ПЪРВАТА БИТКА МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ И ОСМАНЦИТЕ

• 1349 – развива се жестока битка около София между българската войска предвождана от цар Иван Асен и 20 000 турски конници под водачеството на Сюлейман — по-голям брат на Мурад I и техните войски. Битката приключва с много жертви и от двете страни. Загива и цар Иван Асен.
• 1350 - през лятото на същата година  Сюлейман преминава р. Марица със своите отряди и плячкосва българските територии в Тракия.

ТВЪРДО СТЪПВАНЕ НА ОСМАНЦИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ БРЯГ

• 1353 - на 2 март османските турци завладяват голямата черноморска крепост Галиполи, охраняваща най-тясната част от протока, който разделя Азия и Европа. Силно земетресение принуждава жителите и охраната на крепостта да излязат извън нейните стени. Сюлейман с неговия отряд, който се оказва наблизо, влиза в крепостта и отказва да я върне на ромеите.

Контролът над Дарданелите се оказва в османски ръце. Стабилната и трайна изходна база постепенно превръща османските набези за плячка във война за завладяване на балканските територии.

• 1352–1354 - разширяване на турските владения в Тракия. Турците превземат крепостите Цимпе и Галиполи на европейския бряг на Дарданелите и оттам започват териториална инвазия в Тракия.
• 1355 г. - временен антитурски съюз между България и Византия. Брак между дъщерята на Иван Александър - Кераца, и Андроник, син на Йоан V Палеолог. Умира Стефан Душан. След неговата смърт сръбската държава се разделя на множество отделни малки княжества.
• 1355–1360 г. - обособяване на Видинско царство на Иван Срацимир, син на Иван Александър от първата му съпруга Теодора

ЗАВЛАДЯВАНЕ НА ТРАКИЯ ОТ ОСМАНЦИТЕ

• 1370-1371 – след превземането на Одрин от османците България губи първите си области – Пловдивска и Боруйска (Старозагорска)
• 1360-1372 - Мурад I завладява по-голямата част от Тракия с главните ѝ градове - Адрианопол (1369), Димотика, Филипопол (1370), Боруй (1371) и др.

 Мурад I премества османската столица от Бурса в Адрианопол, като по този начин го превръща в европейска столица на Османската империя.

ПАДАНЕТО НА ПРИЛЕПСКОТО КРАЛСТВО ПОД ОСМАНСКО ВЛАДИЧЕСТВО

• 1371 г. – на 26 септември крал Вълкашин, владетел на Прилепското кралство, и неговият брат деспот Углеша, владетел на Сяр, са разбити от османците в битка при Черномен. Беломорието и Македония стават османски владения. Вълкашин и Углеша са убити
• 1371–1373 г. Иван Срацимир присъединява Средец и областта към Видинското царство

Балканските владетели не само не реагират на османските действия, но в хаоса на събитията се оказват въвлечени като второстепенни фигуранти в политическите планове на Мурад І.

ПРЕВЗЕМАНЕ НА СРЕДЕЦ, ШУМЕН, МАДАРА, СВИЩОВ, СИЛИСТРА И ОВЕЧ ОТ ОСМАНЦИТЕ

• 1385 - обсадена и превзета от османците е важната стратегическа крепост Средец (София) по „Виа Милитарис“. Османците достигат до границите на сръбската държава край река Морава.
• 1387 -  добруджанският деспот Иванко се признава за васал на султана.   
• 1387 г. В битка при Плочник обединените сили на сръбския крал Лазар и босненския Твърдко нанасят поражение на турските войски. Това е единствената християнска победа над турците в последния етап на завладяването на Балканския полуостров
• 1388 – за да се разкъсат силите на българо-сръбския съюз, Али паша напада царството на Иван Шишман и превзема Шумен, Мадара, Свищов и Овеч (Провадия). Османците овладяват Силистра и областта, както и някои земи на добружданския деспот Иванко.
• 1389 г. – на 15 юни при Косово поле се разгаря битка между обединените сили на сърби, босненци и хървати срещу турските войски, предвождани от Мурад I. Сръбският войвода Милош Обилич убива Мурад I в палатката му.

Битката продължава наследникът му Баязид I Йълдъръм (Светкавицата) (1389–1402). Последва разгром на християнските войски.

Сръбският крал Лазар е убит.

Пътят  на турците към западната част на Балканския полуостров и Централна Европа е открит

ПРЕВЗЕТА Е БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА ТЪРНОВО

• 1393 - на 17 юли пада Търново, столицата на главното българско царство — Търновското.

Част от търновските първенци са избити, други са преселени в Мала Азия, Патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир;

Никополската крепост, където се намира Иван Шишман, е превзета, той е пленен, лишен от царската титла, но е оставен да управлява Никополско още две години с титлата „господин” (господар).

Годината традиционно се приема за край на Търновското царство.

Още томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

 

Сподели във Facebook