- Акад. Велев, известно е, че периодът, в който е управлявал цар Симеон, е наречен „Златен век“ на българската култура. Ще ни върнете ли назад във времето, защото едва ли знаем всичко за едни от най-славните години в родната ни история?

- Цар Симеон I Велики е български владетел, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу Византия и Сърбия довеждат до териториално разширение на страната, която достигна бреговете на три морета – Бяло, Адриатическо и Черно. България се превръща в доминираща държава на Балканския полуостров, става господстваща сила в Югоизточна Европа. Цар Симеон І издигна държавата ни в първостепенна военна сила, но създава и условие за развитие на културния разцвет. Затова този период е наречен „Златен век“ на българската култура. Създадената през 870 г. Българска православна църква е първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските глаголически преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят.

Цар Симеон Велики

- Ще ни припомните ли накратко биографията на цар Симеон…

- Княз Симеон I е роден между 863-865 г. Той е третият син на княз Борис I (Васил Златарски, 1918) от династията на Крум (Б. Димитров, 2007) и Мария. Баща му официално приема християнството през 865 г.

Около 878 г. цар Борис І изпраща младия княз Симеон в Магнаурската школа в Константинопол с надеждата, че един ден ще стане високопоставен духовник, а може би дори български архиепископ. В Константинопол Симеон получава отлично образование. Той до такава степен овладява гръцкия, че във византийските хроники е наричан полугрък (Васил Златарски, 1918). Около 888 г. Симеон се завръща в България и се установява в новосъздадения княжески манастир в Преслав, при устието на Тича, където под ръководството на Наум Преславски се заема с преводи на религиозни текстове от гръцки на старобългарски език. (Jr.Fine, John V.A, 1991).

Владимир, големият син на цар Борис І, който наследява баща си, прави опит да възстанови езичеството в държавата. Това принуждава цар Борис да напусне манастира и да се върне отново начело на държавата. Той посочва Симеон за нов владетел (R.J., Crampton, 2005). Не е известно защо Борис не поставя на трона своя втори син Гаврил, а предпочита Симеон. (Васил Златарски, 1918).

- Цар Симеон води много битки, но кога присъединява Южна Македония и Северна Албания към България?

- През 904 г. Южна Македония е присъединена окончателно към българската държава. За това свидетелства граничният камък край село Наръш, на който е записано: „В годината от сътворението на света 6412 индикт 7 (904 г.). Граница между ромеите и българите във времето на Симеон, от бога княз на българите при Теодор Олгутархан и при комита Дристра.

- Но Симеон продължава да разширява територията на България...

- Да, особено по посока на Южна Албания. Превзети са 30 крепости на юг и югоизток от Драч, които впоследствие се превръщат в разменна монета при решаване на междудържавните ни гранични спорове. Разширяването на България към Драч застрашава Далматинското крайбрежие. Това принуждава Византия да направи териториални отстъпки северно от Солун, като границата ни преминава на 20 км. северно от града.

Македония се включва в рамките на българската държава по времето, когато се формира българската нация – с едно общо име българи. В продължение на 140 години Македония се намира в покрайнините на българската държава.

Българският цар Симеон - основоположникът на славянската литература. Картина от цикъла "Славянска епопея" на чешкия художник Алфонс Муха, 1923 г.

- След много конфликти с Византия и спечелени битки все пак цар Симеон не успява да превземе Константинопол.

- Осъзнавайки, че мечтата му за завладяване на Константинопол се отдалечава, Симеон разбрал, че византийската столица не може да бъде превзета без силен флот. И тъй като той не притежава такъв, се обръща за съдействие към арабите. През 922 г. българско пратеничество отива в Кайруан (където е столицата на Фатимидския халифат), за да се срещне с представителя на фатимидите Убайдаллах ал-Махди. Той се съгласява с предложението за нападение по море и суша и заедно с българските пратеници изпраща в България и свои, които трябва да уточнят някои подробности около нападението. За съжаление на връщане те са заловени от византийците. Въпреки този неуспех, Симеон прави втори опит да се съюзи с арабите, но и този опит пропада.

- Коя е последната война, която води цар Симеон?

- През 926 г. възниква конфликт между България и прогресиращото Хърватско кралство заради политическото убежище, което хърватският владетел предоставя на княз Захарий. Конфликтът е провокиран от византийците. Походът на Симеоновите войски към хърватските земи е неуспешен и той губи войната. Това е последната водена от Симеон война и първата, която той губи. Българската войска е много изморена от почти непрестанните битки с ромеите. Цар Симеон започва подготовка за пореден поход срещу Византия. Уви, той не се състоял, поради преждевременната му смърт на 27 май 927 г., най-вероятно причинена от сърдечен удар.

- Акад Велев, каква е равносметката на Симеоновото управление?

- Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на Първото българско царство. По негово време, освен до невиждано дотогава териториално могъщество, страната става средище на културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволяват да укрепи международния авторитет на България, оставяйки след себе си могъща държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки непрекъснатите войни с Византия, Симеон укрепва властта си в държавата и провежда изключително стабилна вътрешна политика.

Цар Симеон Велики постигна политическо, религиозно и културно обединение на България.

Цялото многотомно издание „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв.

 

Сподели във Facebook