Акад. Григор ВЕЛЕВ (1935-2020)

В началото на 1928 г. започват преговори по свикването на нов общ конгрес на ВМРО, тъй като мандата на ЦК и Задграничното представителство (ЗП) изтичат през февруари същата година.

От март 1928 г. започват поредица тайни срещи, на които присъстват членовете на ЦК, ЗП и техните запасни членове.

Иван Михайлов смята, че структурата на ВМРО е твърде тежка и тромава, а Задграничното бюро според него дублира ЦК на ВМРО.

За да осъществи своя план за прочистване на организацията от свои противници, Иван Михайлов прави следните предложения:

1. Да се съкратят броят на делегатите за предстоящия конгрес, което удря позициите на ръководителите на Битолския революционен окръг.

2. Да се премахне Задграничното представителство. По този начин Иван Михайлов настройва много от членовете на ВМРО срещу себе си.

В отговор опозицията предлага да се потърси сметка на Иван Михайлов за редица издадени от него смъртни присъди без знанието на другите членове на ВМРО.

През март 1928 г. членовете на ЦК и Задграничното представителство провеждат предварителни заседания за предстоящия общ Седми конгрес на ВМРО, на който срещу Иван Михайлов застават Александър Протогеров, Георги Попхристов, Наум Томалевски, Георги Баждаров и Кирил Пърличев.

Два лагера в ръководството на ВМРО

Съставени са няколко помирителни комисии, но фракциите остават непримирими.

Фракцията на ген. Ал. Протогеров включва следните членове на ЦК на ВМРО:

  • Александър Протогеров;
  • Георги Попхристов;
  • Задграничните представители Наум Томалевски, Кирил Пърличев и Георги Баждаров;
  • Заместниците на Задграничните представители Петър Шанданов и Ангел Узунов.

Фракцията на Иван Михайлов включва:

Иван Михайлов поръчва убийството на ген. Александър Протогеров

Преди началото на конгреса, по нареждане на Иван Михайлов, Александър Протогеров заедно с телохранителя му Атанас Гоцев са убити на 7 юли 1928 г.

Начело на акцията е Кирил Дрангов. Преките убийци са Димитър Стефанов, Нанчо Витларов и Димитър Джузданов

Иван Михайлов разпространява брошури, в които обвинява генерала в корупция и в убийството на Тодор Александров.

Убийството на генерала е координирано от Кирил Дрангов и е извършено със знанието и подкрепата на българското правителство.

Като основен аргумент в брошурата „Защо бе убит Александър Протогеров. Светлина върху събитията от 1924 и 1928 години“ се изтъква мнимото участие на генерала в убийството на Тодор Александров.

Убийството на ген. Протогеров създава сложна и напрегната обстановка в редиците на ВМРО.

Затвърждаване на двата спорещи лагера във ВМРО

Веднага след убийството на генерала, Петър Шанданов заема неговото място в Централния комитет. Той заедно с Георги Попхристов оглавяват опозицията срещу Иван Михайлов.

Петър Шанданов като заместник-член на ЦК на ВМРО трябва да заеме мястото на Александър Протогеров, но отказва да присъства на бъдещия конгрес.

Двата враждуващи лагери не признават легитимността на противниковата организация и паралелно продължават революционната дейност със свои централни комитети и печатни издания.

Привържениците на ген. Протогеров, начело с Петър Шанданов, осъждат с декларация Ив. Михайлов и започват въоръжена борба с неговите последователи

След убийството на Протогеров окончателно се отцепва групата на „протогеровистите“, събираща всички недоволни от Иван Михайлов.

В групата участват членовете на ЦК на ВМРО Георги Попхристов и Петър Шанданов , Кирил Пърличев, Наум Томалевски и Георги Баждаров.

След влизането на Петър Шанданов в ЦК на ВМРО, официално е оповестено в комюнике на ЗП на ВМРО, че Петър Шанданов заедно с другия член на ЦК Георги Попхристов излизат с декларация, в която осъждат самоволните действия на Иван Михайлов и започват подготовка за свикване на нов организационен конгрес.

Те започват заедно политически и обществени сондажи, като в кратко време разбират, че Иван Михайлов има подкрепата на правителството на Андрей Ляпчев и македонските емигрантски организации.

Подкрепа получават и от ръководителя на Солунския революционен окръг Михаил Шкартов, по-късно член на ЦК на ВМРО (обединена), и приближените му войводи Мицо Чегански, Димитър Димашев, Георги Гевгелийски, Борис Изворски, Пандо Струмишки, Пандо Кицов, Георги Наков, Борис Козов, Тано Генерала, Христо Рутев, Иван Бабунски и други.

Петър Шанданов като заместник-член на ЦК на ВМРО трябва да заеме мястото на Александър Протогеров, но отказва да присъства на предстоящия седми конгрес на ВМРО.

Съгражданинът на Протогеров журналистът Петър Карчев пише: Държанието и усмивката на Протогеров говореха, че е човек с открита душа и честна мисъл... [Протогеров] беше здрав, левент, почти винаги с весело изражение, което с необяснима сила привързваше хората към него.

Според видния български политик Никола Генадиев: И двамата с Тодор Александров... са пламенни патриоти и добри организатори. Те се допълнят взаимно. Протогеров е с по-широк хоризонт, по-общителен, по-обществен. Александров е някак си по-недостъпен, скрит, недоверчив, фанатик. Но фанатизмът у него в обсега на революционната му дейност съвсем не пречи на общителността му.

Фракцията, подкрепяща Иван Михайлов, остава известна като михайловисти

Братоубийствените борби във ВМРО траят между 1929 и 1933 г., което довежда до отслабване и маргинализиране на организацията.

Националния комитет на македонските братства, другите легални организации и Спомагателната организация на ВМРО застават на страната на Иван Михайлов.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.

Сподели във Facebook