.jpg)
Най-известните ренегати във ВМРО
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ
Ренегатите, поставили се в служба на Сърбия, Гърция и Турция
Ренегатите са членове на ВМРО, работили активно за реализиране на каузата на организацията и в един момент загърбват цялостната си дейност и преминават в лагера на враговете.
Зад този на пръв поглед нелогичен акт стоят редица причини:
- грубо нарушаване на устава и правилника на организацията и страх от санкции, които по правило са строги и в повечето случаи са наказание със смърт;
- извършване на финансови злоупотреби с организационни средства – присвояване в особено големи размери;
- извършване на харамийски действия спрямо турски или български богати хора в нарушение на правилника на организацията;
- присъединяване на враждебни на ръководството на ВМРО групировки в организацията, стоящи на непримирими позиции;
- обслужване интересите на враговете на организацията, предимно от Гърция и Сърбия, срещу добро заплащане;
- преминаване на позициите на „македонизма”.
Смятам, че техните имена трябва да се обявят за публично порицание заради тяхната антинационална и предателска дейност към националната ни кауза.
Това е поводът да публикувам списък на най-известните ренегатите на ВМОРО и ВМРО, които са се проявили през целия период на съществуване на организациите.
Той e сърбоманин от Македония, войвода на сръбската въоръжена пропаганда в Североизточна Македония.
Ангелко Алексов е роден в 1876 г. в кичевското село Мидинци. Участва с чета от 7 души в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., присъединявайки се към четата на Никола Пушкаров. По-късно става ренегат, преминал на сръбска страна след Първата световна война и станал сръбски четнически войвода.
Темелко Байрактаров е сърбомански революционер, участник в Сръбската пропаганда в Македония от началото на ХХ век.
Роден е през 1882 година във велешкото Башино село. Присъединява се към ВМОРО и участва в Илинденското въстание, след края на което се включва в сръбската пропаганда в Македония, като действа в околностите на Куманово. Води много сражения с чети на ВМОРО за проходите в Бабуна планина.
Той е български революционер, щипски околийски войвода на ВМОРО, убит по-късно като ренегат.
Стоян Мишев е роден на 22 март 1882 г. в Щип, съученик и близък приятел е на Тодор Александров. Присъединява се към ВМОРО през 1900 г. и е избран за член на революционния комитет в града.
През Балканската война Стоян Мишев е войвода на чета №31 на Македоно-одринското опълчение и действа в родния си край заедно с четата на Георги Гочев.
След войната се връща в България и подпомага Тодор Александров във възстановяването на организацията.
Заради финансови злоупотреби и от страх да бъде осъден на смърт, той е принуден да напусне ВМРО през 1922 г. и постъпва в Македонската федеративна организация.
Сближава се с управляващия БЗНС - Стамболийски. Участва на страната на федералистите в т.нар. Неврокопска акция на ВМРО, но след погрома им Мишев успява да избяга в Гърция.
След Деветоюнския преврат и последвалите събития през 1923 г. емигрира в Югославия. Убит е 2 години по-късно по нареждане на Иван Михайлов.
Илия Христов Атанасов (Пандурски)
Илия Пандурски е роден в горноджумайското село Дебочица. Присъединява се към ВМРО и действа като малешевски войвода. Обвинен е за злоупотребите си и застава на страната на враждуващите с ВМРО федералисти и комунисти.
През март 1923 г. се предава на сръбските власти, които го назначават за войвода на контрачета също в Малешевско.
Пандурски започва последователно да изтребва видните легални дейци на ВМРО в областта и насилствено мобилизира местни младежи в четата си.
Водачът на ВМРО Иван Михайлов нарежда на Христо Вангелов Стоев (Ристо Дерижабо) да елиминира Илия Пандурски, което той прави през 1925 г. Според друг източник Пандурски е убит от разузнавача на ВМРО Христо Костадинов.
Паница е един от най-зловредни личности в революционните борби в Македония и Одринско, терорист и инициатор за създаването на ВМРО (обединена).
Роден е в град Оряхово на 2 юли 1879 г. В края на 1902 г. бяга от казармата и се включва в дейността на ВМОРО.
Постъпва в четата на Никола Пушкаров, действаща в Кумановско и Кратовско. Участва в Илинденското въстание като четник в Скопско. След въстанието се прибира във Варна.
През 1904 г. тук Паница отново заминава за Македония и постъпва в четата на драмския войвода и негов съученик - Даев.
След разцеплението на ВМОРО Паница предава на Сандански подготвяния от Михаил Даев, Иван Гарванов и Борис Сарафов заговор за убийството му.
Така на 10 октомври 1907 г., при пълна тайна Сарафов, Гарванов и Даев са осъдени на смърт. На 28 ноември 1907 г. Паница убива задграничните представители на организацията в София поручик Борис Сарафов и Иван Гарванов.
За тази си постъпка е осъден на смърт от Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г. През юли 1914 г. е амнистиран със закон, гласуван от българския парламент.
При избухването на Балканската война през 1912 г. е войвода на Драмската партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, която участва в освобождаването на Неврокопско.
След 1919 г. като заподозрян за мародерства над гърците в Драмско, Паница дълго време се укрива.
По-голямата част от федералистите са заловени и на практика дейността им е неутрализирана. Паница успява да избяга в Гърция заедно със Стоян Мишев, Григор Циклев, К. Попиванов, Стоян Чочков и др.
Впоследствие се установява в Белград, откъдето заедно с част от федералистите организира контрачети срещу ВМРО.
След преврата на 9 юни 1923 г. и свалянето на земеделците Тодор Паница става съветник и на паравоенното Сдружение против българските бандити.
По-късно емигрира във Виена, където се свързва със средите на Коминтерна и БКП. Продължава контактите си с федералистите и дори минава за техен идеолог.
Паница е сътрудник на Военния отдел на ЦК на БКП и е свързан със съветското разузнаване.
Паница подкрепя идеята за Балканска федерация и активизира подривна си дейност срещу ВМРО. Участва в подготовката на Майския манифест, като след провала му, убийството на Тодор Александров и последвалите кръвопролития е набелязан за ликвидиране от Иван Михайлов.
Междувременно във Виена Тодор Паница съдейства за формирането на ВМРО (обединена).
Вечерта на 8 май 1925 г., по време на представление на „Пер Гинт“ от Хенрик Ибсен във виенския Бургтеатър, Тодор Паница е застрелян в тила от Менча Кърничева.
Александър (Алексо) Ончев Мартулков
Роден е през 1878 г. в град Велес. През 1895 г. става член на първата социалистическа група в Македония.
През 1896 г. се включва в Македоно-одринската социалдемократическа група при БРСДП, където работи заедно с Димо Хаджидимов, Иван Клинчаров и Васил Главинов.
В периода 1924-1926 г. работи в македонските братства.
От 1932 до 1934 г. Александър Мартулков е редактор на вестник „Македонско знаме“, но не приема постановката на Коминтерна и БКП за наличие на „македонска нация“.
През лятото на 1935 г. е арестуван и съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). Пред съда Мартулков отрича членството си във ВМРО (обединена). Осъден е на 5 години затвор и 50 000 лева глоба.
След 9 септември 1944 г. Мартулков се застъпва за създаването на Народна република Македония.
Подписва в София и „Апела към македонците в България”.
Роден е в струмишкото село Дабиля. Присъединява се към ВМОРО и става ръководител на Дабилския комитет. По-късно става нелегален и е самостоятелен войвода в струмишкоОпределян е от свой съратници за „юначен, но с хайдушки навици“.
След Младотурската революция от юли 1908 г. и последвалия контрапреврат на Абдул Хамид II участва в похода към Цариград.
След възстановяването на ВМОРО, Караманов става турски агент и на 1 август 1911 г. влиза в престрелка край Струмица с войводата Константин Самарджиев Джемото, при която и двамата загиват.
Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.
Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.
