Основаване и устав на Македонското студентско дружество „Вардар“

Македонското студентско дружество „Вардар“ е организация на студентите в Софийския университет, бежанци от областта Македония. То е основано през 1920 г., наследник е на Македонската студентска корпорация „Гоце Делчев“ и е в близки отношения с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) до забраната и на двете след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.

След Берлинския конгрес (1878), Илинденско-Преображенското въстание (1903) и балканските войни (1912-1913) по-голямата част от младата българска интелигенция бяга в свободните предели на България. Този процес продължава с нова сила и след края на Първата световна война. По това време стотици младежи, завършили българските средни училища в Македония до и по време на войните, стават студенти в различни висши и полувисши учебни заведения на страната, и най-вече в Софийския университет.

Сръбските и гръцките завоеватели прогонват огромен брой млади хора от родните им места. Всички те са израснали с идеалите и борбите за освобождението на Македония, възпитани са в борчески дух, с кристално чист български патриотизъм и родолюбие. Затова тези младежи не могат да останат неми свидетели на това, което става в поробения им край. Традициите, примерът, делата и участието на техните предшественици в националноосвободителното движение в Македония определят и техния път на обществено-политическо развитие и борба.

Студентите от Софийския университет създават „Македонското студентско дружество „Вардар“. През 1920 г. то наброява 517 студенти, родом от Македония. През 1922 г. второ подобно ядро е създадено и в гимназията в град Прилеп.

В края на 1918 и началото на 1919 г. студентите от Македония организират няколко протестни събрания и митинги в София срещу повторното окупиране на Вардарска и Егейска Македония. На събранията се издигат лозунги за разрешаване на териториалните проблеми на Балканите на базата на националния принцип. Тези искания, формулирани в Мемоар от студентите от Македония, следващи в Софийския университет са изпратени до Великите сили на Парижката мирна конференция в навечерието на подписването на Ньойския договор. През 1923 и 1924 г. то отправя обширни изложения до Обществото на народите и световната академична младеж, по повод на няколко масови избивания на българи във Вардарска и Егейска Македония.

Ръководство и устав на дружеството „Вардар“ Дружеството избира свое ръководство под името настоятелство. За председател на първото настоятелство е избран Иван Михайлов от Щип. В него влизат велешаните Любомир Весов и Илия Кушев, дойранчанининът Илия Бугарчев, щипянката Зора Здравева и прилепчаните Йордан Чкатров и Петър Колищърков, крушовчанинът Кръстьо Велянов и горнобродчанинът Стоян Карамихайлов. По-късно се налага преустройство на ръководството и избор на ново ръководство на дружеството.

Уставът съдържа общо 32 члена, в които подробно се разглеждат правата и задълженията на членовете на дружеството, структурната му особеност, устройство и управление.

Член на дружество „Вардар“ може да е всеки студент в Софийския университет, родом от Македония (чл. 6).

Целта на дружеството е:

• да работи за всестранното издигане на студентите от Македония в културно-просветно и обществено-политическо отношение;

• да възпитава членовете си в чувство за единство и солидарност, съзнавайки ролята на дисциплинираната организационна дейност;

• да развива културно-политическа дейност и да се бори за осъществяването на автономна Македония (чл. 2).

За постигането на целта дружеството редовно ще издава брошури.

Вардарци полагат особени усилия, за да приобщят в своите редове всички студенти от Македония, следващи в Софийския университет, Художествената академия, Висшия педагогически курс и Музикалната академия. От отчетния доклад на дружеството за периода 1920–1925 г. се вижда, че докато в годината на своето основаване дружеството е имало 30 членове, в края на 1924 г. то вече е наброявало 145 редовни и 21 почетни членове, завършили висшето си образование и са се включили в други освободителни организации.

През март 1920 г. дружество „Вардар“ излиза с позив към всички бежански организации, в който се посочва, че то е възникнало; • от една страна, като реакция срещу всички чужди сили, които се стремят да хвърлят бежанците от Македония в борба на самоунищожение; • от друга, да обедини в своите редове студентите от Македония, да ги подготви всестранно, да възпита у тях силно чувство за национален дълг, родолюбие и готовност за саможертва, в името на освободителния идеал.

С този позив се апелира към всички, на които им е присърце каузата на македонските българи, да подкрепят дружество „Вардар“ като една компетентна, достойна и авторитетна организация, която ще зaщитава интересите на Македония и нейната борба.

Дружеството публикува много книги и брошури. Издава в-к „Вардар“ и годишника „Вардар“. От 1921 до 1934 г. почти всяка година в навечерието на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание дружеството издава сборник – „Илинден“. Това студентско издание е един от най-богатите извори на автентични материали за освободителните борби, защото в повечето случаи те са писани от дейци, които са стояли начело на революционното движение като членове на ЦК на ВМРО, на окръжните революционни комитети, били са войводи, секретари на чети и обикновени четници. През периода 1920-1922 г. пред членовете на дружеството са изнесени около 401 беседи, засягащи различни проблеми и страни на националноосвободителната борба. Дружеството полага началото на цяла поредица от различни форми за популяризиране на своята културно-просветна дейност и на националноосвободителната борба.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.