Основни тези на македонистичната историография

За времето, в което македонската историография е зависима от политиката на ЮКП до разпада на Югославия, тя се обуславя от съществуването на македонска идентичност (регионална и национална) от Средновековието до наши дни. Сред по-важните тези са:

• Самобитността на славяните, населяващи областта Македония в ранното средновековие;
• Създаването на самобитна македонска култура и писменост от Кирил и Методий, както и от техните последователи Наум Преславски и Климент Охридски;
• Богомилството се разглежда като процес, зародил се и в Македония и развил се от македонци;
• Създаването на средновековна македонска държава на цар Самуил, така нареченото Самуилово царство;
• Създаването на македонска църква, известна като Охридска архиепископия;
• Националното възраждане и борбата за самостоятелна църква в Македония са начало на македонската нация, а възрожденците от областта братя Миладинови, Кирил Пейчинович, Райко Жинзифов, Григор Пърличев, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот са етнически македонци;
• Негативната роля на Българската екзархия за развитието на македонците;
• Национално-освободителната борба в Македония на Вътрешната македоно-одринска революционна организация  до Балканските войни са опит за създаване на независима македонска държава;
• Продължителите на революционното движение в Македония от Вътрешната македонска революционна организация са български агенти и фашисти;
• Масовост на Комунистическата съпротива във Вардарска Македония по време на Втората световна война и организиране на македонско въстание срещу окупаторите.

През 1969 г. Македонската академия на науките и изкуствата под ръководството на Михайло Апостолски издава първата „История на македонския народ“, която е изпълнена с исторически фалшификации и манипулации.

През 1980 г. в Скопие е публикуван научният труд „Правилата — Уставот на Македонскиот востанически комятет во Кресненското востание“, достоверността на изложените документи в който е оспорена от българските историографи.

Под ръководството на Блаже Ристовски през 2009 г. МАНУ прави опит да издаде „Македонска енциклопедия“ в два тома. Изданието е пълно с неистини и манипулации и предизвиква негативни реакции на Балканите, във Великобритания, САЩ и в други държави, поради което е спряно от печат.

След 1991 г. в Р Македония се налагат античните повеи от историята

След демократичните промени в Република Македония голяма популярност придобива тезата, че съвременните македонци са директни наследници на античните македонци. Това се дължи на факта, че все по-малко хора в Македония приемат за достоверни историческите публикации в страната, особено за периода на национално-освободителните борби на ВМРО.

Стремежът на сърбизираната управляваща върхушка да наложи мнението, че съществува Македонска национална история, отделена и различна от Българската национална история претърпя фиаско.

Затова се полагат усилия да се търсят корените на съвременната „македонска нация” в античността.

Обявявайки се за наследници на културно-историческото наследство на Антична Македония, управляващите в Скопие търсят опора и в спора с Гърция за правото да наричат своята държава Македония.

Обрат в политическото поведение на БКП по Македонския въпрос

В България на Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 г. е направен окончателен обрат в партийната линия по Македонския въпрос.

Взема се решение да започне издаването на научни трудове, които да доказват наново българския произход на славянското население в областта Македония, както и научните среди да започнат да оборват редовно публикуваните в Скопие фалшификати на българската история.

През 2000 г. Божидар Димитров издава книгата „Десетте лъжи на македонизма“ на български и на македонската литературна норма, в която прави опит да обобщи и обори основните тези на македонската историография.

Книгата предизвиква широк обществен отзвук и в двете страни, а македонистът Георги Радулов в отговор пише „Кой фалшифицира историята?“.

По повод честванията на 100 години от Илинденско-Преображенското въстание през 2003 г. в Република Македония започва издаването на автентични документи и книги, недвусмислено доказващи българския произход на видни личности от Македония.

Проф. Иван Катарджиев издава двата тома на „Освободителните борби на Македония“ от Христо Силянов и „Спомените на Иван Михайлов“.

Зоран Тодоровски участва в публикуването на съвместно издание между институциите на двете държави на „Дневника на Кръсте Мисирков“ и сборник от документи на Тодор Александров.

Иван Катарджиев, Зоран Тодоровски, Антонио Милошоски частично или напълно признават българското национално самосъзнание на родени в Македония българи.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.