Отношенията между комунистическите партии на Югославия и на Македония през 1943 г.

Трансформиране на Покраинския комитет в Македонска комунистическа партия

Покраинският комитет (ПК) на Македония е областната комунистическа организация във Вардарска Македония до 1943 г. При създаването си е част от Югославската комунистическа партия (ЮКП).

Под ръководството на Методи Шаторов през 1941 г. преминава към Българската работническа партия (БРП) под името „Покраински комитет на работническата партия в Македония.”

Той води непостоянна политика и често влиза в противоречие със собствените си принципи. Това е така предимно заради натиска от страна на ЮКП, въпреки който комитетът води политика, съобразена с българските национални интереси.

По-късно същата година организацията повторно се връща към ЮКП, а в началото на 1943 г. се разпуска, като вместо нея е създадена Македонската комунистическа партия.

Избор на ръководство на Покраинския комитет (1940-1943)

През февруари 1940 г. на съвещание е избрано ръководството на Покраинския комитет в състав: секретар Методи Шаторов и членове Перо Ивановски, Орце Николов, Коце Стояновски и Добривое Видич.

През юни 1940 г. е съставена национална програма на организацията. На 8 септември 1940 г. е проведена конференция край Скопие, на която е изработена политическа резолюция, гласувано е ново ръководство и са избрани делегати за конференцията на ЮКП в Дубрава край Загреб (19 - 23 октомври 1940 г.).

Под ръководството на Методи Шаторов ПК на Македония следва стриктно политиката на Коминтерна и поддържа близки връзки с Георги Димитров.

След разгрома на Кралство Югославия през Втората световна война ПК на Македония се отнася благосклонно към формирането на Българските акционни комитети и към установяването на българско управление във Вардарска Македония.

Някои членове на ПК на Македония като Панко Брашнаров и Страхил Гигов дори участват в дейността на Българските акционни комитети.

През май 1941 г. Методи Шаторов отпътува за София, където договаря преминаването на ПК на Македония към Българската работническа партия и занапред отказва да приема нареждания от ЮКП, като прогонва етническите сърби Блажо Орландич и Добривое Видич от ръководството на комитета.

Заради тези си действия ПК на Македония е подложена на силен натиск от страна на Йосип Броз Тито. След усилена пропаганда от негова страна изпълнителният комитет на Коминтерна взема решение, с което администрирането на ПК в Македония се връща на ЮКП.

Методи Шатаров е изключен от ЮКП, а през септември 1941 г. и от ПК на Македония.

Междувременно, след като Германия напада СССР на 22 юни 1941 г., към ПК на Македония се създава военна комисия, която да организира комунистическа съпротива във Вардарска Македония, но условията за масовизирането ѝ липсват.

Създаване на главен щаб на народоосвободителната армия

През юни 1941 г. е създаден Главен щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония.

Пълномощникът на ЦК на ЮКП Драган Павлович формира нов Областен комитет в края на септември 1941 г., в чийто състав влизат Лазар Колишевски, Бане Андреев, Борка Талески, Мара Нацева и Благой Янков.

След като Лазар Колишевски е арестуван на 6 ноември 1941 г., секретарското място е заето от Бане Андреев.

Той възстановява връзките на комитета с БРП и като цяло води политика по защитаването на българските национални интереси.

Ситуацията коренно се променя през юни 1942 г., когато Цветко Узуновски заедно с Кузман Йосифовски и Борко Темелковски създава Временен  комитет, който измества легитимния Покраински комитет.

През септември пълномощникът на ЦК на ЮКП Добривое Радосавлевич формира новия Областен комитет със секретар Кузман Йосифовски и членове Борко Темелковски, Мирче Ацев и Страшо Пинджур.  

В началото на 1943 г. във Вардарска Македония пристига Светозар Вукманович-Темпо, който ръководи разпускането на ПК на Македония и създаването на Македонската комунистическа партия.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.