Акад. Григор ВЕЛЕВ (1935-2020)

Доказано е, че през 904 г. Македония се присъединява към българската държава. За това свидетелства граничният камък край село Наръш, на който е записано „В годината от сътворението на света 6412 индикт 7 (904 г.). Граница между ромеите и българите във времето на Симеон, от бога княз на българите при Тодор Олгутархан и при комита Дристра“. Македония се включва в рамките на българската държава по времето, когато се формира българската нация под общото име българи. В продължение на 140 години Македония се намира в покрайнините на българската държава.

Ще спомена на какви исторически източници се основават сръбските претенции към Македония.
Всички знаем, че братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил, известни в историята като комитопули, стават съуправници на непокорената част на България от Византия. Те организират борбите на българите за отстояване независимостта на тази територия. Но според византийския летописец от ХI век Йоан Скилица братята комитопули използват смутното време да разбунят Западна България, за да създадат Западнобългарска държава. Версията на Скилица за „Западно българско царство“ се използва от сръбската историография в началото на ХХ век за антибългарска пропаганда. Сръбските историци съчиняват хипотезата, че това царство се трансформира в „Южнославянска държава“, която по-късно е завладяна от „турано-бугарите“ (прабългарите). Тезата служи за оправдание на претенциите на Сърбия към българските земи в Македония.
Към твърдението за съществуване на Западнобългарска държава се отнасят доста противоречиво: докато Иречек и Дринов го приемат като възможно, В. Златарски, П. Петров, Антоляк имат известни резерви. Обаче сръбските историци Острогорски и Ферлуга го отхвърлят категорично. Друг сръбски историк - С. Пириватрич, смята това твърдение на Скилица за недостоверно.

Какво обаче говорят фактите? Твърдението на Йоан Скилица се опровергава от следния много важен факт. След като Византия превзема Преслав, в Македония и по-точно в Охрид се преселва българският патриарх Дамян. По този начин той продължава църковната традиция на българската държава.

Друг факт, който опровергава твърденията на Скилица, е, че по време на управлението на комитопулите се запазва българската административна йерархия – кавхан, ичиргу боил, комини и т.н., която няма аналог в никоя друга славянска държава през Средните векове. Всичко това отрича писанието на Скилица, че братята комитопули започват борба за създаване на Западнобългарска държава.

Откъде всъщност идва наименованието „комитопули“. Комит е звание на управител на дадена административна област във Византия. През 970 г. управител на Средецката област (Софийския комитат) е комит Никола. В тази област са включени българските земи от Западна и Югозападна България. Комит Никола е най-силният и мощен болярин в тази област. Жена му Рипсимия според някои историци е най-вероятно с арменски произход. Те имат четирима синове, за които вече стана дума, известни от историческите извори под името „братята комитопули”.

Съществуват доказателства в полза на тезата, че комит Никола има български произход. Първо, рангът „комит” е с твърде голяма власт и по това време се носи само от членове на царската фамилия. Второ, внукът на комит Никола - Йоан Владислав, в известния „Битолски надпис” се определя безапелационно като „българин родом”. Трето, потомците на комит Никола са част от преславския царски двор. За това свидетелства фактът, че сред тях се срещат имена на владетели от Симеоновия род. В подкрепа на това е кръщаването на сина на Самуил с името Гавраил Радомир, на неговия дядо Гавраил (брат на цар Симеон). Племенникът на Самуил Иван Владислав е кръстен на един от синовете на дядо му цар Пресиян.

Днес можем да твърдим, че борбата на братята комитопули е насочена за защита на Западните български земи, защото българите в западната половина на България се мобилизират, за да противодействат на заплахата от инвазия на Византия. Тук е необходимо да подчертая, че Западните земи не трябва да се идентифицират с  Македония и още по-малко само с Вардарска Македония. В тях са включени освен Охрид, Битоля, Воден, Струмица и др., но и Белград (който е български град до ХIV век), Ниш (български град до 1878 г.), Браничево, Видин, Велбъжд (Кюстендил), Перник, Средец (София), Щипон (Ихтиман) и някои стари български крепости на север от Дунав.
Във времето сръбската историография използва версията на византиеца Скилица, за да оправдае претенциите на Сърбия към българските земи в Македония. Тези стремежи на Сърбия стават явни, след като Стоян Новакович публикува „Доктрината на македонизма“ след решението на Коминтерна от 1934 г. за създаване на „македонска нация“. В резултат на тази доктрина след 1945 г. се създава НР Македония. Тя е вследствие на пропагандиране на съчинената от сърбите т.нар. държавотворна идея. Същата идея се използва от историчарите на скопските македонисти като основа за твърдението им, че братята комитопули са започнали борба за откъсване на Западните земи от България, за да създадат „Македонска държава“!?! По-късно сръбската пропаганда прекръства „южните славяни“ в „македонци“, като пренаписва и фалшифицира историческите факти. Но за ужас на македонистите няма писмени свидетелства, които да твърдят, че след 971 г. Българската държава е наричана „Западна“, „Самуилова“, „Славянска“ или „Македонска“. Което е неоспорим факт, с който се съобразява историческата наука.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 19.75 лв.

Сподели във Facebook